Фондация „Бургас – 2032“ представи кандидатурата на града за Европейска столица на културата 2032 в рамките на 42-рото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. Събитието беше част от рубриката „Цената на успеха“ и събра представители на културния сектор, местната власт и екипа, работил по кандидатурата на Пловдив за титлата през 2019 г.

В срещата участваха зам.-кметът на Бургас по културата Диана Саватева, изпълнителният директор на фондация „Бургас – 2032“ Руска Бояджиева, директорът на „Аполония“ Маргарита Димитрова, писателят проф. Георги Бърдаров, административният директор на Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ Весела Кондакова, както и Стефан Стоянов и Кирил Велчев от фондация „Пловдив – 2019“.

Маргарита Димитрова разказа, че още миналата година, след покана от кмета на Бургас Димитър Николов за разговор за подкрепата на фондация „Аполония“, е заявила готовност фестивалът не само да подкрепи инициативата, но и да участва с идеи. По думите ѝ титлата би била „изключително сериозна“ и важна както за Бургас, така и за целия регион, включително за малките населени места около града.

„Не знам „Аполония“ какво ще спечели, че „Бургас – 2032“ се представя днес тук, но фондацията със сигурност печели от това, че зад нашата кандидатура застава такава културна институция като фестивала „Аполония“, каза Руска Бояджиева.

Диана Саватева посочи, че кандидатурата е резултат от динамичен диалог с останалите 12 общини. Тя подчерта, че това не е инициатива само на администрацията или на кметския екип, а „кандидатура на общността“.

Проф. Георги Бърдаров говори за ролята на културата в съвременния свят и връзката ѝ с демографските процеси. Той отбеляза, че в България културата има тенденция да се „елитаризира“, въпреки че масовото образование, интернетът и технологиите са направили културното участие достъпно за много по-широк кръг хора. Според него масовизацията крие и риск от понижаване на критериите за качество.

Писателят отхвърли схващането, че светът днес непременно е по-лош и безнадежден, като определи настоящето като време на много големи възможности. Според него културата съхранява различията и традициите в глобализиращия се свят, но същевременно сближава хората.

Бърдаров определи културата и като възможен инструмент за преодоляване на демографската криза. По думите му обезлюдените райони могат да привличат хора, ако разполагат с работещи институции в образованието, здравеопазването и културата. Като пример той посочи Бургас, където развитието на тези три сфери през последните девет години според него е помогнало за привличането на млади хора и семейства. Той определи културата като един от лостовете за обръщане на демографските тенденции.

Кирил Велчев от фондация „Пловдив – 2019“ каза, че инициативата „Европейска столица на културата“ има „огромен потенциал“ и е много повече от културен календар. Подготовката за титлата е дълъг процес, а сред основните предизвикателства е гражданите да разберат ясно какви възможности им предоставя инициативата.

По думите му стойността на проекта се измерва и с подобряването на града като място за живеене, създаването на нови пространства и включването на бизнеса, културните оператори и гражданите. „Това е повече от национален проект, това е европейски проект“, каза Велчев. Той отбеляза, че опитът на Пловдив показва как инвестициите могат да създадат допълнителна икономическа стойност, а изоставени пространства да получат нов живот. Най-важен според него е устойчивият процес, който остава след края на годината на титлата.

Стефан Стоянов определи културата като механизъм за привличане на таланти. Той посочи, че основното предизвикателство пред градовете е да привличат и задържат талантливите хора, а подобни европейски инициативи дават на България възможност за по-голяма международна видимост. Пловдив е разглеждал кандидатурата като възможност градът да стане по-познат. Според Стоянов титлата през 2019 г. е довела до значително международно позициониране, ръст на туристите и легловата база, развитие на нов бизнес и съживяване на изоставени пространства.

Той определи като важен резултат промяната в самочувствието и имиджа на Пловдив – от намаляващ и слабо позициониран град към желано място за живот, бизнес и туризъм. Бързото развитие обаче е създало нови предизвикателства, включително изоставане на инфраструктурата. Стоянов подчерта, че устойчивостта е най-важна и че дори самото кандидатстване може да бъде полезно, ако градът извърши необходимата работа по развитието си.

Весела Кондакова отбеляза, че докато Пловдив е създал „Капана“ в процеса на превръщането си в Европейска столица на културата, Бургас вече разполага с развита инфраструктура. Тя посочи включването на гражданите, а не само на професионалните артисти, като един от белезите на успешната пловдивска кандидатура.

Кондакова препоръча на Бургас да изгради ясни, прецизни и справедливи механизми за взаимодействие с културния сектор, тъй като при спечелване на титлата интересът от страната и Европа ще бъде голям. Тя предложи да се обмисли модел на културен институт, който работи с копродукции и селекция на съдържание, както и механизми за обмен на културни продукти с други региони. „Фокусирайте се върху неща, които са реалистични“, каза тя, подчертавайки значението на устойчивото планиране.

В рамките на събитието Чавдар Кенаров, директор на Българската асоциация на комуникационните агенции и член на борда на Art Directors Club of Europe, обяви победителите в конкурса за българско участие в Creative Express 2026, който ще се проведе в Барселона. Победителите ще пътуват до испанския град през ноември. Темата на конкурса Creative Express – Burgas 2026 беше „Лицата на Бургас“.

На трето място бяха класирани два проекта – на Божидар Богданов и Живко Боздански от Nobel Graphics и на Деница Райкова и Хани Сино от Huts. Второто място беше присъдено на Дияна Пеева и Иван Желязков от Nobel Graphics. Победителите Илона Здравкова и Симеон Кожухаров от Human получиха грамотите си от Диана Саватева.

Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г., а организатор е фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Всяка година сцените в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхранява културните традиции и да подкрепя нови таланти в различни области.

Тази година програмата включва над 70 събития в музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство. В рамките на рубриката „Цената на успеха“ на 1 септември ще бъде представена и поредицата от 12 броя на списание „ЛИК“ от миналото издание на „Аполония“ досега.