66648 | 22 ноем. 2016 | 21:30
Ако сте чували нещо за малката хималайска държавица Бутан, то със сигурност е, че в нея се усмихват най-щастливите хора и повече от десет години страната оглавява класацията на най-доволня от живота си народ. Нормално! Там не измерват развитието си с Брутен вътрешен продукт, а с индекс на Брутното национално щастие. Четирите принципа на Общото национално благоденствие, които младият крал на Бутан е наследил от своя баща, гласят: опазване на околната среда, природосъобразно развитие, съхраняване на автентичната култура и мъдро управление.
В страната, където една четвърт от територията е заета от защитени паркове и резервати, нито един закон не може да бъде приет, ако не е одобрен от Министерството на щастието. Шефът на ведомството проучва всеки текст и преценява дали е добър за народа. А той живее оскъдно, но е доволен - обучението и медицинското обслужване са безплатни, бедността макар и бавно си отива и все повече туристи (около 80 000 на година) избират любопитството да изживеят приказката „Бутан”.
Животът в Кралството на Гърмящия дракон може да е простичък, но да се стигне до там не е нито лесно, нито евтино. Който иска да види на живо местните дзонги (хибрид между административна сграда, дворец и крепост), да изкачи 900-те стъпала до „Тайгър нест” – манастирът, кацнал на скалата като причудлива бяла птица и да разбере, че гигантските фалоси върху къщите не са пикантни графити, а знак за плодородие, ще трябва здраво да се бръкне.
До Бутан може да стигнете само с един от четирите самолета на Друк еър – кралската авиокомпания, и с нищо друго. А тя лети до съседните Индия, Китай и до Непал. Кацането на единственото летище в Паро изисква от пилотите да притежават вродено безстрашие и да са завършили курс по въздушна акробатика за напреднали – пистата е къса и от четирите страни е заобиколена от зли зъбери.
Но и това изпитание не е достатъчно. Престоят в планинското кралство излиза най-малко 300 долара на ден и в него не можеш просто да влезеш през граничния пункт с раница на гърба. За да получиш виза е необходимо да платиш споменатата сума на местна туристическа агенция.
Е, като се замисли човек, че срещу нея получава самолетен билет, виза, нощувки, храна, шофьор, кола и гид, започва да не му се вижда толкова солено. От 300-те долара 65 задължително отиват в държавната хазна, а тъкмо тя издържа изцяло споменатата вече прочута обител със странното за манастир име „Тигрово гнездо” - Тактшанг.
Според легендата, гуру Римпоче пристигнал в Бутан яхнал тигър, кацнал на непристъпната скала и донесъл будизма в Бутан, след като дълго медитирал в свещена пещера. Днес поклонници носят храна на тридесетината монаси по същия начин както в началото на VII век тухла по тухла са качини на гърбовете си материалите за обителта.
Въпреки малката площ от 38 800 квадратни километра и население от около 670 000, на надморска височина между 2600 и 3400 м са разположени 20 града. Е, според нашите критерии са най-обикновени села, но пък чистотата им е почти хирургическа. Повелята сградите да се строят само в местния бутански стил на не повече от три етажа, с много изографисано дърво и резби, превръща и най-схлупената колиба в етнографски музей.
Изключения с по някой и друг етаж правят дзонговете – отбранително-религиозни съоръжения, строени без планове под ръководството на будистки лама, но винаги на стратегическо място върху хълм и в близост до вода. Градежът е без нито един пирон, с вътрешни дворове и хитроумни пролуки за проветряване по стрехите, които са от пъстро нашарено дърво и бамбук, а стенописите разказват истории за богове и смъртни.
Ученическите униформи в Бутан са задължителни. И те са в традиционния етностил – все едно ансамбъл „Филип Кутев” у нас да тръгне в първи клас с раници на гърба и обяд в кутийки от сплетени оризови стебла.
Народната носия е задължителна при посещение в което и да е държавно учреждение за всеки бутанец. Ако се яви по дънки и пуловер, отнася сериозна глоба. Още по-големи са санкциите за употребата и вноса на цигари, защото според местните закони това е престъпление.
Храната в държавата на Гърмящия дракон също не е от най-обичайните – традиционното ястие тук е свирепо люти чушки с нещо като кашкавал. Изобщо, в Бутан май не слагат лютиво единствено на сладоледа, вероятно защото е внос от Индия.
Малкото хималайско кралство завладява въображението и те кара да се влюбиш!
Благодарности към Турските авиолинии
Мобилна верси
RSS
