33814 | 24 юли 2024 | 18:14

Дори през 1997 година една от най-тежките за левицата на никого и през ум не му хрумна да раздава съвети кой има и кой няма право да се качи на Бузлуджа. Тогава двамата – старият и новият лидер на БСП, Жан Виденов и Георги Първанов, вървяха по две пътеки

„Да събереш на Бузлуджа хората, забили нож в гърба на БСП не е обединение, това ще е катастрофа за партията“, каза в навечерието на националния събор на БСП депутатът Христо Проданов.
Тази година съборът ще бъде на 27 юли, а социалистите ще честват 133-тата годишнина на своята партия.

Думите на Проданов дойдоха в отговор на призива на друг червен депутат – Борислав Гуцанов, всички социалисти да се качат на Историческата поляна, където по традиция в края на юли или началото на август столетницата чества деня на основаването си.

Проданов е смятан за близък до подалата оставка като председател на партията Корнелия Нинова. Гуцанов пък е от новото ръководство, поело юздите след Нинова. То проведе серия от срещи с представители на „Левицата!“, „Изправи се, България“, "Българска социалдемокрация - Евролевица" и ПД "Социалдемократи" и призова всички напуснали партията да се върнат в нея. Прекрати и войната с президента Румен Радев. Но в същото време, въпреки стремежа на сегашните лидера на БСП да изглеждат дружелюбни и добронамерени, в пресата се появиха информации, че Нинова не е желана на Бузлуджа. И може би изказването на Проданов е повлияно именно от това. Особено като се има предвид, че представителите на различните крила в партията не си говорят и затова вероятно вярват във всичко, което прочетат някъде.

Което не променя истината - БСП не за пръв път е разделена, но за пръв път едва ли не се поставят условия кой има право и кой не да се качи на старопланинския връх.
А това вгорчава празника на редовите социалисти и без това изморени от крамолите на „Позитано“ 20 и огорчени от намеренията на водачите си да водят съдебни битки помежду си за това кой има право да представлява партията, да слага подпис под кандидат-депутатските листи и т.н.

За социалистите Бузлуджа е символ, равен по статут на червеното знаме и на Интернационала. Те отиват там като в храм - на пречистващо поклонение пред идеята.

И не случайно през годините събитието е използвано, за да се отправят основни послания, особено в предизборни години, да се представят кандидатите на партията. Когато БСП е била управляваща, от Бузлуджа са прозвучавали намеренията й в изпълнителната власт. Традиция е в навечерието на събора да се провеждат конгреси на партията, да се организират кръгли маси. И сега в навечерието на Бузлуджа в Стара Загора ще се проведе кръгла маса с участието на всички леви партии, на която с очаква да бъде подписан документ за съвместни действия в предизборната кампания, а може би и за съвместно явяване на поредните предсрочни парламентарни избори.

Особено показателен е съборът на Бузлуджа през 1997 г. – една от най-тежките за левицата през годините на прехода. След краха на управлението на Жан Виденов анализатори предвиждаха два пътя пред БСП – да се разцепи или направо да изчезне. Виденов бе стигматизиран. Социалистите бяха разделени и разколебани - къде сгреши Виденов и сгреши ли или го предадоха, прав ли е Първанов с неговия курс на обединение със социалдемократите и напусналите БСП. Но в тази така заредена с напрежение обстановка на никого и през ум не му хрумна да раздава съвети кой има и кой няма право да се качи на Бузлуджа. Тогава двамата – старият и новият лидер на БСП, Жан Виденов и Георги Първанов, вървяха по две пътеки към Историческата поляна и всеки бе спиран от симпатизантите си, следван от тях. На онази Бузлуджа се качиха 50 000 социалисти, за да демонстрират единство и да покажат на тогавашното дясно управление на Иван Костов, че са живи и няма да се предадат.

За значението на Бузлуджа като символ за левите хора в България говори и фактът, че идейното движение, поставило си за цел да възроди левицата, бе наречено именно така. „Лявото може и трябва да бъде възродено“, заяви на учредителната сбирка на бузлуджанци Иван Таков, председател на столичните социалисти.

От това как ще изглежда Бузлуджа 2024 ще се съди за успеха на лявото обединение.
От това какви хора ще се качат на върха, ще се види дали левицата ще успее да върне подкрепата си и да привлече нови избиратели.

След събора ще се анализира кой е отишъл и кой – не. Кой от лидерите как е бил посрещнат. Ще се правят изводи за жизнеността на лявото - защото организацията на събора е дело на всички местни структури, те организират хората, намират автобуси. Без жизнеспособни структури по общини, няма как Историческата поляна да се напълни.

По Бузлуджа 2024 ще се съди и за електоралния потенциал на евентуалното ляво обединение. Защото е вярно – натрупаните огорчения и взаимни подозрения не са малко и трудно се преодоляват. И това в никакъв случай не става със заклинания за ножове, забити в гърба.

Но за това празникът не трябва да бъде жертван и използван като инструмент в битката за БСП. Храмът не бива да бъде подпалван отвътре.