28391 | 27 юли 2024 | 21:14

В задаващата се кампания левицата трябва да намери и политическо изражение на звучащия днес лозунг – „Стига войни с президента!“ И това на фона на непрекъснато подклажданите подозрения, че Румен Радев ще направи партия

Георги Първанов, Сергей Станишев, Румен Петков, Мая Манолова, Костадин Паскалев, Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов…
Всичките те – най-успешните хора от левите среди, били начело на държавата като президенти и премиери, бяха на "Историческата поляна" на "Бузлуджа" като символ на обединението на левите сили в България. Те са лица на левицата от десетилетия и всеки лявомислещ българин е гласувал през годините за тях. И всички лявомислещи хора в страната без съмнение са страдали от това, че „техните“ са се разделили.

Какво видяхме на Бузлуджа? На върха се качиха 21 000 души, упорито доказващи, че „червената роза не умира“. Бе сменен и обичайният слоган на събитието – вместо традиционното „Бузлуджа е началото“, на трибуната се четеше „Началото е Бузлуджа“, за да се акцентира върху това ново нещо, което се случва за пръв път от години. А именно – обединението. Докато в последните десет години от БСП се откъртваха парчета, сега те отново се събраха.

Обединението бе и акцентът в политическите речи.
„Повече така не може. Искате ли да сме пета политическа сила? Харесва ли ви да губим избори след избори? Харесва ли ви лявото да е 7% в парламента? Харесва ли ви останалата част от лявото изобщо да не е в парламента? Ще продължаваме ли да търпим това? Никога!“, заяви изпълняващият функциите председател на БСП Атанас Зафиров.

А председателят на парламентарната група на социалистите Борислав Гуцанов направо попита: „Защо забравихме девиза „Съединението прави силата“?“

„Връщаме се в мача. Ще победим така, както победихме преди 25 години!“, бе оценката на президента от 2002 до 2012 г. Георги Първанов, бивш председател на БСП. Първанов не случайно говори за събития от преди четвърт век – тогава, през 1998 – 99 г. след краха при Жан Виденов никой не вярваше, че левицата ще оцелее, че БСП ще се вдигне след този погром. Но тя оцеля именно по пътя на обединението – като първо се съюзи с БСДП, Обединения блок на труда и Евролевицата в Нова левица, а след това и с други партии, между които комунистическата, в „Коалиция за България“. И първо излъчи президент, а след това и премиер, които подписаха договорите за присъединяването на България към НАТО и ЕС – целите, които страната си постави след демократичните промени.
Ако тогава, в края на 90-те, е било трудно, днес е още по-трудно след близо седем години, през които на седем парламентарни избори левите и най-голямата партия в семейството им – БСП, последователно губеха гласове. От близо милион - до 150 000!
Днешните времена имат и друга особеност – нестабилните правителства и честите предсрочни избори.
Пълните мандати са спокойни времена, но непрекъснатите парламентарни избори неимоверно ускоряват темпото, изхабяват – дори възникнали преди две – три години формации вече изглеждат стари. А какво остава за столетниците.
Затова декларираното ляво обединение е нещо хубаво, прекрасна първа стъпка, която няма как да не стопли сърцата на традиционния ляв избирател. Но тя е силно недостатъчна, за да накара дори него на тропащите по вратата поредни избори утре да излезе и да гласува.

Всеки политик, минал през няколко кампании, знае, че на избори две и две не прави четири. С други думи не е задължително броят на гласовете за една коалиция да е по-голям или равен на аритметичния брой на гласовете, получени от всеки един от политическите субекти на предишния вот. Освен аритметично обединение е необходим и нов заряд, нова енергия, която да увлече масите.

Това най-лесно става с ново име и нови лица. И тук със сигурност ще бъдат първите проблеми в лявото обединение, достатъчно големи, за да го препънат. Защото, ако избирателят заподозре, че „неговите“ просто искат да се уредят с още един мандат в парламента, едва ли ще бъде много вдъхновен. Реденето на листите ще бъде особено изпитание.
Но пред левицата има и юридически пречки. Лидерът на БСП в оставка Корнелия Нинова даде да се разбере, че няма да се предаде без бой, въпреки заклинанието „Няма да преча на партията!“ То може би е покана за постигане на договореност, за каквато довчерашните й другари обаче едва ли са готови.

Тук бившият президент на ПЕС Сергей Станишев предлага решение.
„Няма супергерои. Има суперидеи“, категоричен е той. Според него на партията е нужен конгрес, който да зададе посоката й. Един конгрес, на който ще заседават поне хиляда души, без съмнение ще вдигне адреналинът на партията. Но ще реши и друг проблем – ще изчисти юридическите спорове по това кой я представлява.

Днес лидерите на БСП, АБВ, „Движение 21“, „Изправи се, България“, бузлуджанците, „Социализъм 21 век“ може да са доволни. След като се събраха на два пъти – на конференцията, по случай годишнината от конституцията преди десетина дни, и на форума в Стара Загора, на който подписаха харта за обединен ляв фронт, всички се качиха на Бузлуджа.

Празникът се получи – и времето беше хубаво, и Историческата поляна беше пълна. Но сега започва трудното – да изработят политики, които да се харесат на хората, да намерят лица, които да ги представят пред обществото. И през цялото време да продължават да дават доказателства, че са единни. В задаващата се кампания левицата трябва да намери и политическо изражение на звучащия днес лозунг – „Стига войни с президента!“ И това на фона на непрекъснато подклажданите подозрения, че Румен Радев ще направи партия.

Първата стъпка успя, но тя бе и най-лесната. Останалите предстоят, а пътят е дълъг и труден.