13062 | 13 дек. 2024 | 07:00

В края на годината няма да бъдат изхарчени 10 милиарда лева, както се твърди, каза финансовият министър Людмила Петкова

"Има средства за проектите на общините с държавно финансиране", заяви финансовият министър Людмила Петкова в парламента по време на блицконтрола.

По думите ѝ проектите в приложение 3 на закона за Бюджет 2024, където са проектите на общините, са подавани от всички общини и по предложенията три пъти е имало актуализация. "В началото общините залагали на асфалтиране на пътища, но впоследствие промените проектите си към ВиК инфраструктура", допълни тя.

"В Бюджета за 2025 година има пари за недовършените проекти и нужните плащания по тях. Направен е анализ на исканията на общините за проектите и тяхната степен на изпълнение. Плащанията не се правят по поредност на исканията по проектите, а според готовността на изпълнение", каза още Петкова.

От БСП попитаха финансовия министър за това защо няма да бъдат обложени свръхпечалбите на банките. Петкова уточни: „Анализирахме практиката на други държави членки в ЕС. Направихме с банковия сектор анализ за това какви данъци ще бъдат платени през 2025 г. В сила е т.нар. минимален глобален данък. Банките вече ще заплащат 15% данък, като при обсъждането с тях банките предоставиха информация, че плащанията за 2025 г. ще бъдат в размер на 1,125 млрд. лв. Прогнозите на МФ се различаваха от банките и това, което ще платят банките, е два пъти повече от прогнозата на МФ.“

Петкова обяви, че финансовото министерство ще се откаже от идеята за въвеждане на данък подземни богатства.

В проектобюджета за 2025 година, който за пръв път се предлага от служебен кабинет, ще се гарантира фискалната стабилност, но най-сериозни ще са разходите за персонал - в размер на 18 милиарда лева, и за пенсии - 35 милиарда лева, заяви вицепремиерът и служебен министър на финансите Людмила Петкова.

Тя отново предупреди, че разликата между приходи и разходи ще е 18 милиарда лева, а за постигането на 3 процента дефицит, са необходими мерки в размер на 12 милиарда лева.

"Ако има резерв в приходите на бюджета за 2024 година над тези от 3 процента дефицит от брутния вътрешен продукт (БВП), той ще бъде заделен, за да подпомогне бюджета за 2025 година. В края на годината няма да бъдат изхарчени 10 милиарда лева, както се твърди.

Изпълнението на бюджета сега е с 2 процента дефицит от БВП. Предвидени са плащания за капиталовата програма на министерствата и по капиталовата програма на общините. Към октомври дефицитът беше 2 процента от БВП, а към ноември - 1,9 на сто, тоест няма нарастване на разходите", каза още служебният финансов министър.

„Беше ни лесно да предложим увеличаване ДДС ставката, осигурителните вноски или някои от другите данъци, но дали това е най-доброто за гражданите и бизнеса? Ако не бъдат подкрепени предложените мерките, това означа, че оставате единствено оценката от макрорамката, която е около 4,5 млрд., вкл. оценката към присъединяването към Шенген – разликата между 12 и 4,5 млрд. е 7,5 млрд., което ознава 3,3% допълнителен дефицит над вече трите процента такъв“, подчерта още тя.

Първият въпрос към министър Людмила Петкова бе зададен от Йордан Иванов от „Продължаваме промяната“-“Демократична България“: „Един от големите проблеми на публичните финанси в държавата е свръхцентрализацията, която е по руски модел повече, отколкото е по европейски. Това доведе до там развитието на българските общини да бъде възпрепятствани, кметове, избрани от хората, да се молят на партийно назначени министри. Затова гласувахме в бюджет 2024 г. безпрецедентна програма за общините в Закона за държавния бюджет, която доведе до това кметовете да получат известна доза свобода – такава, каквато не бяха виждали. Днес обаче получаваме множество сигнали, че МРРБ казват, че работи по партиен признак. Няма знак за равенство между всички общини. Каква е стратегията на правителството за 2025 г., тази програма ще продължи ли?“

„Няма да влизам в политически дебат с вас. Относно изплащането – проектите бяха подадени от всички общини. Три пъти имаше актуализация на Приложение 3, което действително забави плащанията. Относно бюджет 2025 – направен е цялостен анализ за всички проекти, започнати през 2024 г., които не са приключили, по които има неизплатено авансово плащане или са на етап междинно плащане, допълнително сме поискали информация от общините, за да се засече информацията. Средствата са предвидени в Бюджет 2025 г.“, увери Петкова.

Димо Дренчев от „Възраждане“ заяви: „Силно съм обезпокоен от предложената от вас 4-годишна рамка, която предвижда рязък скок на държавния дълг. Ръстът е двоен. Това ще се отрази и на кредитния рейтинг на страната. Въпросът ми е за дълга през 2025 г. Заложеният дефицит е 3%, а вие планиране да изтеглите 16,9 млрд. кредити, което е много повече. Защо планирате да теглите толкова много над дефицита?“

Министър Петкова уточни, че има рефинансиране на стар дълг, предвидени са и средства за увеличаване на капитала на ББР, както и средства за увеличаване на капитала на БНБ.

План-сметката за догодина предизвика негативни реакции сред работодатели и синдикати. Срещу проектобюджета се обявиха и от БНБ.

В него е заложен дефицит от 3% от БВП. Прогнозите са направени при очакван ръст на икономиката от 2,8% и средногодишна инфлация от 2,4 на сто. От бизнеса и от синдикатите обаче се усъмниха в тези параметри.

Също така е предвидено и въвеждане на нов данък върху добива на подземни богатства. Именно срещу тази поправка се обявиха както работодатели, така и синдикати.

По техни изчисления мярката ще отнеме 900 милиона лева от добивния сектор, като го направи неконкурентоспособен, пише БНТ.

От БНБ се обявиха срещу проектобюджета с аргумента, че застрашава фискалната стабилност на страната и приемането на еврото.

Бюджетът е изпълним и реалистичен. План-сметката се подготвя от повече от 1000 експерта от Министерството на финансите. 

Това увери служебният премиер Димитър Главчев в интервю за Нова тв.

"Разчетите са направени от експерти, той не е политически, особено когато става въпрос за служебно правителство. Доверявам се на опита и на знанията на експертите от МФ, които са там от години. Те са изпълнили добре задачата си, това е бюджет, който дава основа за финансова стабилност", обяви Главчев.

И подчерта, че с тази план-сметка се вместваме в критерия от 3% за еврозоната, която продължава да бъде цел на кабинета. Но допълни, че има много подводни камъни.

"Съществува опасност, когато внесем бюджета, ако не се състави редовно правителство, да се отиде в предизборна ситуация и оттам нататък опасностите за бюджета са много големи. Отива се в популизъм. Затова аз си запазих правото, ако видя такива сигнали, да изтегля законопроекта. Винаги е лесно да критикуваш. Излизат експерти и е по-лесно да си дървен философ, отколкото да направиш нещо, да го представиш и да поемеш отговорност", бе категоричен той.

Финансовото министерство и част от ресорните министерства с голям ръст на разходите за персонал са подали неточни оценки за готвените увеличения. Затова сметките нямат нищо общо със залегналото в проектобюджет 2025, който се оказа с рекорден ръст на разходите за персонал. Парите за заплати в публичния сектор по консолидираната фискална програма достигат невероятните 23 милиарда лева. Само за 3 години - от края на 2022 г. досега, това перо в бюджета е нараснало с 57%. 

Това показва прегледът на заложените нива в проектобюджет 2025 и изготвяните становища от МФ и ресорни министри по бюджетите, по които има най-голям ръст на заплатите. 

В мотивите към проектобюджет 2025 финансовото министерство твърди, че политиката по доходите догодина предвижда вдигане на заплатите с 10% извън секторите, при които има по-голям ръст заради нов модел на определяне на заплатите и връзването им със средна работна заплата.

Проверка показа, че това не е вярно.

Разходите за персонал (в това перо попадат и осигуровките) повсеместно по министерствата се вдигат с около 20%.  В Министерски съвет например за персонал ще отидат с 30.4% повече спрямо 2024 г. - бюджетът скача от 79.5 млн. на 103.683 млн. лв. В МФ увеличението е 19% - от 530 на 630 млн. лв. В МРРБ средствата за персонал се увеличават с 21% - от 115.805 млн. на 140.795 млн. лв. В Министерството на земеделието и храните - с 24% - от 215.012 млн. на 267.184 млн. лв. С 21% има ръст за администрацията на президенството - от 8.134 млн. лв. на 9.837 млн. лв.

Истинските рекорди обаче са в секторите, в които бе сменен моделът на заплащане и заплатите бяха вързани със средната работна заплата - МВР и МО. Тук ръстът е много над предварително обявения. При внасянето на новите нива на заплащане в закона за МВР се твърдеше, че с тях ще се постигне 13% средно увеличение на възнагражденията на държавните служители и 38 на сто - за тези на трудово правоотношение, и затова са необходими общо 339 млн. лв. През септември общата сума, необходима за увеличението, скочи на 1 млрд. и 70 млн., като нивото на ръстовете се запази - 14% за държавни служители и 31 на 100 за тези на трудово правоотношение. Тези числа показват, че е имало неверни сметки. 

Сега се оказва, че разходите за персонал в МВР скачат от 2.536 млрд. лв. за тази година на 3.828 млрд. догодина, или с 51% - много над обсъжданите 13% и 31% увеличение на възнагражденията.

Сумата надхвърля не само сметките на МВР, но и цитираното като ефект от самото финансово министерство. През април 2024 г. в силно закъсняло становище МФ посочи, че за гласуваните промени за системата на МВР ще са необходими 900 млн. лв. допълнително на година - с 400 млн. лв. под предложеното в момента.

МФ е дало неточна информация и за ръста на заплатите в системата на отбраната. Ведомството посочи, че гласуваното през април 2024 г. обвързване на възнагражденията ще струва 510 млн. лв., като се говореше за 30% ръст на възнагражденията. Увеличението реално в проектобюджет 2025 е от 1.68 на 2.47 млрд. лв. или  790 млн. лв. - ръст на разходите за персонал в размер на 47%. Възможно е разликите да се дължат на разходи за осигуровки, но не е ясно защо те са били изключвани при изчисляване на ефекта на промените. 

За това увеличение на заплатите в сектор "Отбрана" в становището на МФ се изтъква, че заплатите в МО не са били замразени в последните години и искането на висок ръст не е оправдано. През 2022 г. в системата на МВР, считано от юни, е осигурено увеличение на възнагражденията на персонала с 15%, през 2023 г. - с 10% от август, през 2024 г. - с нови 10%, пише в това становище. 

При някои структури увеличенията са рекордни като дял, като това вероятно се обяснява и със съществували дотогава разлики в заплащането. За тях сигнализира бившият финансов министър Асен Василев (който обаче като министър на свой ред допусна безпринципни ръстове). Рекордьор по този показател е Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) с ръст на разходите за персонал от 75%. Там средствата за заплати се увеличават от 81.3 млн. на 142 млн. лв. 73% ръст има Комисията за противодействие на корупцията - от 8.956 млн. лв. за 2024 г. на 15.522 млн. лв. В същото време другата комисия, която се появи след разделянето на голямото КПКОНПИ - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, получава през 2025 г. 13.497 млн. лв. средства за персонал, което е със 17% повече от 2024 г. Това вероятно се обяснява с по-високи стартови заплати на тези служители. В ДАНС ръстът е 61% на издръжката на персонала - от 162.538 млн. лв. през тази година до 262.349 млн. за 2025 г.

С 48% ще скочи издръжката на персонала в Националната служба охрана /НСО/ - от 59.312 млн. на 88.245 млн. С близо 50% скачат и средствата за персонал в правосъдното министерство - от 389.478 млн. на 582.981 млн. лв.

Защо са допуснати тези големи увеличения на фона на огромен недостиг на средства и въвеждане на екзотични данъци не е ясно. Сравнението в перо персонал по Консолидираната фискална програма на 2025 спрямо плана за 2024 г. показва невиждан ръст за последните години в размер на 5 млрд. лв. Тук попадат разходите на персонал на всички съставни бюджети - не само министерства и държавен бюджет, но и общини, вузове, осигурителна система. 

На въпрос, ако сегашната ситуация в парламента се запази и не е възможно съставянето на редовно правителство и той бъде помолен от президента отново да поеме поста на служебен министър-председател, Главчев отговори: "Към момента за мен такава хипотеза няма".

Надеждата му е да се състави кабинет с политическа подкрепа.

Източник БНР, Фокус, Новини.бг

Бюджет 2025: Депутатите изслушват Людмила Петкова