16669 | 6 ноем. 2015 | 18:56
- Акад. Воденичаров, предстои обсъждането на бюджета за следващата година. Какъв бюджет е предвиден за Академията и за какво ще ви стигне той, достатъчен ли е?
- За съжаление, бюджетът, предвиден за Академията на науките, е ужасяващ за нея. Вече няколко години ние се борим да си върнем средствата, които бяха дадени на БАН отпреди пет години. За тази година субсидията ни е около 72 милиона и 800 хил. лева, която е с 6 милиона по-малко от миналата година. За следващата година ни дават само 400 000 лева отгоре.
- Откъде идва проблемът и защо наричате бюджета ужасяващ?
- Проблемът е сериозен и той е свързан с това, че в началото на тази година беше увеличена минималната работна заплата. Голяма част от нашите служители са с много ниско заплащане. Само за тази година средствата, които бяха „изядени“ от това увеличение, са над 600 хиляди лева.
Ако се приеме този бюджет при минимална заплата от 420 лева, за следващата година това ще ни „изяде“ 1,2 млн. лева.
- Какви са заплатите в момента в Академията на науките?
- Заплатите в Академията са обидно ниски. Един млад учен – асистент, започва работа в БАН за 440 - 450 лева. Ако в момента на помощния персонал заплатите са 370 лева, то излиза, че разликата между един хигиенист и един млад учен в Академията е в някакви 60 лева.
Ако се приеме бюджета, за който вече са ни предупредили, ще се получи следната картина: хигиенистът ще взема 420 лева, а младият учен 456 лева. По какъв начин да обясним тези 40 лева разлика между човек с квалификация хигиенист и висшиста учен? Аз не мога.
Ужасното идва и от това, че границите между различните длъжности в Академията непрекъснато се стеснява. Да продължа още с числата – техническият персонал също ще взема 420 лева, главният асистент 490 лева, а един доцент - 600 лева!
- Но излиза, че доцентът ще взема по-малко и от учителите – те наскоро получиха увеличение. Има ли изход от тази ситуация?
- Изходът виждам само в едно. Радвам се, че българските учители получават нещо, което заслужават отдавна. Че заплатата на един начинаещ млад учител в основно училище ще бъде 600 лева.
Ние молим след като това е факт, нека и заплатата на младия учен да бъде 600 лева. Само това молим! Защото наистина е много обидно!
- Колко са учените в Българската академия на науките?
- Учените са 3100 човека, като голямият проблем в БАН е, че нашите заплати не дават никаква привлекателност за младите хора да правят научна кариера. Тези, които идват при нас, се стараем да ги включваме по различни програми и договори, за да могат да се оправят.
След като границата на бедност в България е 280 лева, може ли този млад учен да изхрани семейството си – например от трима души? Пак ще кажа – много е обидно всичко това...
- Но какво направихте, за да промените тази възможна реалност, поискахте ли среща с финансовия министър или с премиера?
- Направихме няколко срещи с финансовия министър Горанов и получихме разбиране от него. Освен това ние в момента имаме проблеми с приключването на годината в някои институти - при тях заради увеличението на минималната заплата те нямат възможност да изплащат възнагражданията до края на годината.
В следващите седмици ще направим няколко събития от национално значение, с които ще покажем, освен че сме център за духовността на България, ние сме и експертният център на държавата.
Предстои да покажем пред обществото какво мисли Академията по много важен за бъдещето на страната ни въпрос – как да започне процесът за решаване на демографския проблем. Ще разгледаме и въпроса за превенцията в медицината. Това е много важен проблем, по който работи и министерството на здравеопазването, който трябва да стане национална политика.
В следващите три седмици планираме да проведем такъв разговор с г-н Петър Москов по тази тема. Уговаряме няколко срещи и по проблемите на индустрията и развитието на селското стопанство.
Желаем първо управляващи, а след това и обществеността да разберат, че в Академията се правят важни национални изследвания, след които да дадем мнение и насока за излизане от ситуацията. Трябват ни 12 милиона лева в бюджета за догодина, за да можем да съществуваме. Иначе ще е катастрофа!
- Минавала ли ви е мисълта да направите това, което се случва днес със служителите на МВР, т.е. да протестирате?
- Казвал съм го винаги – не подхожда на един учен да излиза по улиците и да протестира. Това е под морала на учения.
- Вие сте над тези неща, но не ви ли блазни мисълта, че когато има сериозен натиск, нещата могат да се променят?
- Не виждам защо продължават акциите на хората от системата на сигурността – министър-председателят направи много премерено изказване, като заяви, че неща, които са подписани, си остават в сила, промените ще важат за тези, които оттук нататък идват в системата.
- Акад. Воденичаров, в България пристига Вселенският патриарх Вартоломей, а БАН ще му даде степен доктор хонорис кауза. Каква ще е неговата програма?
- Негово Светейшество Вартоломей пристига по покана на Светия синод и чествания на Българската православна църква. И ние от БАН съчетахме съвместно неговата визита у нас.
Патриархът е изключителна личност и голям хуманист в днешния объркан свят. Той има много силно поведение на човек, който се бори за хуманизъм, за толерантност, за сътрудничество между различните религиозни общности на базата на равнопоставеност и търсене на братско разбирателство.
За нас е много по-важно неговото разбиране, че ние носим отговорност пред бъдещите поколения за състоянието на планетата. Той много силно пропагандира идеите, свързани с устойчивото развитие, заради което е наричан още Зеленият патриарх. А това го прави достоен да получи тази титла от БАН.
Разговорите, които ще водим с него в Академията, ще дадат възможност и за разширяване на контактите в някои други области. Като например нашите историци да имат достъп до някои документи. В бъдеще можем да помислим и за съвместни действия в областта на устойчивото развитие, толерантността и хуманизма.
- Разбрах, че БАН подготвя големи чествания по повод 140-годишнината от Априлското въстание догодина. Бихте ли разкрили повече подробности , свързани с тях?
- Патрон на тези чествания ще е председателката на Народното събрание Цецка Цачева, а моя милост е председател на Националния комитет. Съставът на целия организационен комитет е много голям – в него влизат трима заместник-министри, председателят на Общонационалния комитет „Васил Левски“ Васил Василев, изтъкнати наши историци, общественици, литератори.
Много важно е да се знае, че Априлското въстание е успешно. То не трябва да се разглежда само от страната на пролятата кръв и извършените жестокости в онези години. Ако погледне историята на Европа, в този период почти няма успешно въстание, но нашето е такова.
С тези чествания ние ще се опитаме да покажем, че организаторите на въстанието са били достатъчно мъдри да разберат, че с направената саможертва от тяхна страна, те са направили велико дело и могат да бъдат наречени победители.
- Имате предвид това, че въстанието води до освободителната руско-турска война?
- Точно така. Защото Априлското въстание показа на цяла Европа, на света, че българите искат да бъдат свободни и независими и така се подчертава свободолюбивостта на нашия народ. По този повод академик Константин Косев пише изключителна книга, която трябва да излезе скоро – през месец декември. Голямо щастие е, че през последното десетилетие той се насочи към тези проблеми.
И в предните си книги акад. Косев описа духовността на българите през Възраждането, с което разкри нови страници и исторически факти. Ще припомня само изследването му за ролята на германския канцлер Ото фон Бисмарк, който преди години бе представен в друга светлина.
Оказва се, че той е изиграл голяма роля първо за руско-турската война, и второ за това България да бъде горе-долу в тези граници, София да бъде столица...
Централните чествания ще са в Народния театър. Ще има честване в Панагюрище, предвиждат се още и в отделни други градове да има тържества. Целта ни е да привлечем младите хора към това дело, да възвърнем историческата памет, където е изстрита, заради недобрите учебници, издадени в последните години.
И най-важната ни цел е да покажем на младите хора свободолюбието и независимостта на българите като народ.
- Която са имали нашите предци в онези години... Но образованието не е достатъчно добро, има такива недомислици и пропуски, не мислите ли?
- Да, образованието не е това, което искаме да бъде. И по този повод ще ви споделя нещо много позитивно. Ние учените сме много доволни, че в новия закон за средното образование е записано всички учебници оттук нататък да бъдат съгласувани с БАН, т.е. ще се иска мнението на БАН за тях. Академията има капацитет първо, да проверява фактите и, второ, да не накърнява националните чувства.
Не бива у подрастващото поколение да закърнява националното чувство. В учебниците има много тревожни неща – като например недоброто понякога представяне на историческите събития. И ако БАН бъде овластена да помага за правенето на полезни учебници, ще бъде добре.
- Не се ли сещаме твърде късно за това – 26 години се правеха всякакви експерименти с учебниците на децата. Или може би ще следваме максимата по-добре късно, отколкото никога?
- Когато ни поканят, ние сме на разположение. Сред младите наистина има нихилизъм, напускат страната и малцина се връщат. Погледнете света на информационното пространство с какво е пълен, какви занимания предлагаме на младежите и резултатът, за жалост, вече го консумираме. Но в момента от Академията започваме все пак да чувстваме някаква подкрепа - институтциите започват да ни търсят.
- А как виждате ситуацията в страната, акад. Воденичаров?
Обстановката тук е тревожна. Големият проблем на България е бедността. Има една известна мисъл, че нямаш ли удобна хубава къща и работа, която да те удовлетворява, ти не си щастлив. Трябва да се даде възможност на всеки български гражданин да има поне тези две неща. Чак тогава нещата ще си дойдат на мястото.
- Но това какво означава?
- Означава, че всички трябва да се съберем и да решим как да направим България да бъде нормална произвеждаща държава, как да има ред. Ако това нещо се направи, нещата ще се наредят. Липсва идея по какъв начин да възвърнем нормалния стопански живот в страната. Това е главната задача на България.
- Като виждате какво става в съседна Румъния какво си мислите?
- Не искам и да си помисля за това. Много ми е неприятно и всичко, което се случва около бежанския проблем, хората станаха апатични и обезверени.
- Мнозина винят за това политиците.
- Не съм съгласен, че само политиците са виновни и отговорни за всичките ни нещастия. Ако има и гражданско самосъзнание, нещата биха изглеждали по друг начин.
Погледнете какво стана на изборите само преди седмица – колко малко хора отидоха да гласуват. Това все пак не само тяхно гражданско право, но и задължение.
- Може пък да не намират за кого да гласуват?
- Да отидат да пуснат бяла бюлетина, но да гласуват. Никой не те кара да гласуваш насила за някого. Сега това поне е свободно.
- Не мислите ли, че политиците ни малко използват за съвети мъдреците на нацията?
- Българинът е мъдър. Вижте какво стана с всички, които се опитаха да хитруват през последните 26 години. Българинът трудно може да бъде излъган. Той е мълчалив, търпелив, но в един момент изоква. И много хора, които не са преценили поведението си, получиха и съответния политически и исторически урок.
- Като Априлското въстание...
- Да. Българите чакат, чакат, накрая повече не могат да търпят и избухва въстанието.
- Да чакаме ли ново въстание?
- Революциите не винаги са най-доброто решение. Стабилното решение е еволюцията.
- Бунтът не е е ли онова, което движи нациите напред?
- Бунтът е важно нещо, но затова трябват водачи. А сега се търсят други водачи - не за бунт, а да бъдат истински водачи на нацията.
Мобилна верси
RSS
