18243 | 29 авг. 2026 | 09:25

Предстоящите разговори ще поставят България пред избор между финансиране, вноски и нови европейски правомощия.

Фридрих Мерц събра в Берлин лидерите на Нидерландия, Финландия, Австрия, Дания и Швеция в опит да повлияе върху следващия бюджет на Европейския съюз. Шестте държави настояват предложението на Европейската комисия за близо 2 трилиона евро за периода 2028–2034 г. да бъде намалено с няколкостотин милиарда евро. Германия говори за съкращение от около 400 млрд. евро.

В същото време страните искат по-голям дял от средствата да бъде насочен към отбраната, конкурентоспособността и миграцията. Те отхвърлят и превръщането на общия европейски дълг в стандартен инструмент за финансиране на бюджета.

Почти паралелно председателят на Европейския съвет Антонио Коща започна обиколка из европейските столици. Той вече се срещна с представители на Словакия, Естония, Латвия, Литва и Чехия, като целта е да бъде намерен път към единодушие по бюджета на ЕС. В центъра на разговорите са както приоритетите на Европа, така и въпросът кой и по какъв начин ще плати сметката. България също е включена в обиколката, като Коща ще посети София на 3 септември.

Спорът не се изчерпва с традиционното противопоставяне между „пестеливия Север“ и държавите, които получават повече средства от европейския бюджет. Обсъждането на нови собствени данъчни правомощия за ЕС и евентуалното съществено надхвърляне на досегашните бюджетни ограничения имат по-широки последици.

Залогът е какъв Европейски съюз ще съществува през следващото десетилетие. Едната възможност е съюз с единен пазар, ограничен общ бюджет и ясно разпределени отговорности. Другата е постепенното оформяне на ЕС като структура, която придобива все повече характеристики на самостоятелен фискален субект. Затова за България преговорите не могат да се разглеждат единствено през въпроса колко средства ще получи страната.

Досега позицията на България по следващата многогодишна финансова рамка трудно може да бъде определена като част от широк обществен дебат. Известно е, че страната се е присъединила към групата „Приятели на кохезията“. Общата позиция на тези държави е за достатъчно голям европейски бюджет и запазване на силното финансиране за традиционните политики, особено за кохезията. Българската позиция в Съвета също е в тази посока, подкрепена и от изказванията на вицепремиера Пеканов през последните дни.

Тази позиция е разбираема, тъй като България е сред държавите, които имат значителен интерес от кохезионната политика. През годините голяма част от публичните инвестиции в регионите — включително в инфраструктура, градска среда, водни проекти и човешки капитал — са разчитали на европейско финансиране.

От това обаче не следва автоматично, че българският национален интерес съвпада с възможно най-големия бюджет на ЕС. Страната трябва да отговори и как ще бъде финансиран рекордният бюджет. Именно по този въпрос все още липсва същинският разговор.

Екипът на Коща определя темата като трилема между три големи въпроса: амбицията за рекорден бюджет, размера на националните вноски и предложените нови собствени приходи. Последният елемент е в основата на обиколката му — готовността на държавите членки да предоставят данъчни правомощия на Европейския съюз. По тази тема българската позиция остава неясна.