10140 | 29 ноем. 2021 | 16:15

Камарата на строителите в България е съорганизатор на форум за финансиране на инвестиции в енергийна ефективност

Финансовите институции имат важна роля в реализирането на зеления преход и те все по-усилено работят към включване в портфолиото си на атрактивни продукти за подкрепа на енергийната ефективност. ББР вижда приноса на малките и средни предприятия за устойчив зелен растеж и ще финансира жизнеспособни проекти. Фонд ФЛАГ от своя страна разработва инструмент, насочен изцяло за финансиране на проекти, свързани с енергийна ефективност, преход към чиста енергия и предоставяне на иновативни финансови модели.

Това стана ясно днес на форум „Ролята на финансовите институции за зеления преход“, организиран от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект в партньорство с Камарата на строителите в България, Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Българската стопанска камара, Националния доверителен Екофонд, УАСГ, Еконолер България, Алианса за енергийна ефективност, ФЕЕВИ, ЕкоЕнергия, Столична община и Община Габрово.

Посланието на европейско равнище е много ясно – освен очакванията за минимален европейски стандарт за сградно обновяване, вече се говори за нулево енергийни сгради като задължително условие за строителство след 2030 г., каза Драгомир Цанев, изпълнителен директор на „ЕнЕфект“. И добави, че най-големите банки са заинтересувани от развитието на разнообразни продукти в подкрепа на енергийната ефективност.

Необходимите инвестиции многократно надвишават възможностите и на бюджета, и на европейските средства – важно е привличането на частния капитал, което може да стане само на пазарен принцип, обясни изпълнителният директор на АУЕР Ивайло Алексиев. Според него трябва да се реализира преход от високогрантови схеми към пазарна реализация на такива проекти. Затова ролята на банковите институции е изключително важна и се надявам в следващите години да се реализират поредица от успешни проекти, добави той.

Времето на грантовете отминава, нужно е съфинансиране с финансови инструменти, каза и София Касидова от ББР. Банката е направила проучване сред малките и средни фирми, които са водещият сектор в икономиката. ББР ще финансира жизнеспособни проекти на малки и средни предприятия, ще споделя риска на търговските банки като структурираме такива инструменти. Малките и средни предприятия имат нужда от облекчения, от гаранционни механизми, които да разрешават затрудненията им в прилагането на политики за енергийна ефективност, обясни Касидова. Тя даде пример с много успешен продукт на ББР за финансиране на фотоволтаични централи до 1 мегават. И отбеляза, че почти 34 на сто от средствата в НПВУ ще бъдат насочени към нисковъглеродна икономика.

Надя Данкинова от фонд ФЛАГ също отбеляза, че в бъдеще все по-голяма роля ще имат механизми, които не са 100 процента грантове. В момента се работи по инструмент, който да е насочен изцяло за финансиране на проекти, свързани с енергийна ефективност, преход към чиста енергия и предоставяне на иновативни финансови модели. „Опитваме се да намерим и техническа помощ, за да можем да подсигурим на проектите и тази предварителна подкрепа, която е изключително важна. Т.е. обединяването на микса на финансови ресурси, които ще направят атрактивна крайната цена на предлаганото финансиране, споделянето на риска между ФЛАГ и другите финансови институции, които предоставят части от финансирането и една добра техническа помощ, която да подкрепи както подготовката на проектите, така и регистрацията и отчета на постигнатите резултати на финала“, обясни тя.

Галя Василева от фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ също представи разработен инструмент за финансиране на проекти за енергоспестяване като минималното участие на кредитополучателя е 10 на сто, обемът на инвестицията – от 30 000 лв. до 3 млн. лв. за срок до 10 г. при фиксирана лихва от 3,5 %. Нужно е проектът да внедрява стандартна технология като поне 50 на сто от икономическите ползи да са доказуемо енергоспестяване.

Във втората част на сесията бяха представени политиките и актуалните продукти на водещи търговски банки – УниКредит Булбанк, ОББ и ПроКредит Банк, сред които се откроиха решения за зелени ипотеки, финансиране на МСП, инвестиции в зелена енергия и електромобилност, както и специализирани кредитни линии за обновяване на еднофамилни жилищни сгради. Паралелно с това беше обсъдена необходимостта от гарантиране на качеството и доказване на резултатите от проектите, с цел привличането на допълнителни частни инвестиции и възползване от новите възможности по линия на европейските фондове и програми.