29624 | 18 юни 2018 | 17:39

ГЕРБ държи своето ядро, но вече развива и силно антиядро, което е впечатляващо, като се има предвид цялата гъвкавост и сръчност на Бойко Борисов в публичното пространство, посочва социологът от АФИС

- ГЕРБ е на път да изгуби ролята си на първа политическа сила сочи последното изследване на АФИС. Според него най-голямата управляваща партия има 22,9% доверие, а най-голямата опозиционна сила - БСП – 22,6%. На какво се дължи това, г-н Найденов?

- Това, което наблюдаваме е, че при правителствата на ГЕРБ все повече се съкращава периодът на изхабяване. За това има както трайни, така и конюнктурни фактори. Веднага трябва да се посочи, че съкращаването на разликата се дължи повече на ГЕРБ, а не толкова на БСП. Електоратът на социалистите е един същ – плюс-минус 2%, от доста време насам.

Трайните причини. ГЕРБ стабилно се идентифицират със статуквото. През последната половин година за това допринесе и официозният стил, в който ГЕРБ рекламират своята международна дейност. Те забравиха, че това статукво не се харесва на около 70% от гражданите. Съотношението между тези, които казват, че страната върви в правилна посока и тези, които твърдят обратното, от много години е едно към три. Пропагандата на успехи, които за мен лично - гражданинът, не са успехи, дава бумерангов ефект, защото внушава безсилие и неприязън към елита, олицетворяван в случая от правителството.

- Кое има по-голяма роля за влошаването на електоралните показатели на управляващите - бремето на властта ли огъва повече плещите на ГЕРБ или пропагандата на успехите повече дразни хората?

- След като ГЕРБ не променя стила си на поведение, не се ориентира към това, което биха харесали повечето граждани, самата партия готви своето поражение. Те се ориентират към малцинството. Това не е единствената партия, което го прави – става дума за системен феномен от 20 – 30 години.

- След избори обаче вие социолозите често посочвате, че ГЕРБ е „партия на чиновниците“, партия, за която гласуват служителите в държавната и общинска администрация (повечето градове също се управляват от ГЕРБ). Този факт не стабилизира ли властта? Или настъпва ерозия в това доверие?

- Чиновниците не са много стабилна упора – както са се ориентирали към сегашния управник, така могат да се ориентират и към следващия. Теорията, че ГЕРБ е партия-държава, е по-скоро политологическа, отколкото социологическа оценка. Да, има голямо надмощие (за ГЕРБ) при чиновниците, но го има и при дребните частници, при хората, които ментално се идентифицират със средната класа, при хора, които изпитват неприязън към интелектуалния елит. Все пак това е популистка партия, тя сменя регистрите и таргетите, с които работи. Не може да се сведе всичко до това, че ГЕРБ е партия – държава.

- Четейки вашите данни, оставам с впечатление, че алтернатива няма. БСП е там, където е обикновено от дълго време – около 22%. Не се вижда партия, която да бъде припозната като алтернатива. Защо, при положение, че както изтъквате, толкова хора не харесват курса на страната?

- Няма усещане за олицетворение за алтернатива. В това изследване зададохме няколко въпроса, от които се вижда, че управляващите, а и опозицията, са в изолация от мнозинството хора. Например, задаваме въпрос бихте ли одобрили политическа инициатива за въвеждане на по-високи данъци за богатите. Само 9% не биха одобрили, 83% биха одобрили. А ГЕРБ не крие, че няма намерение да пипа данъчната система. Очевидно, те се адресират към 9-те процента от избирателите по този показател. Подобно е съотношението и при въпроса дали бихте одобрили въвеждането на семейно подоходно облагане, дали бихте одобрили намаляване на ДДС върху лекарствата, детските храни, дрехи и учебници. При последния въпрос само 2% от хората биха възразили. Следователно, този, който декларира, че няма да води подобна политика, поставя сам себе си в изолация и подготвя собственото си изборно поражение. Въпросът е колко голямо ще бъде и дали ще има партия, която да предложи подобни неща. Защото подобни идеи официално са табу, всяка партия или движение, които ги предложат, биват подлагани на остракизъм. Независимо, че за хората, те очевидно са добри.

- Сещам се за една много цитирана в близкото минало фраза на Ленин - и най-слабото правителство не пада, ако не го „изтърват“. От кого ще загуби изборите ГЕРБ? От вашите изследвания се вижда, че БСП с лекота губи 2% доверие – толкова по-малко имат социалистите през май. Сега наваксват, но какво ще им попречи пак да ги „изтърват“? Би ли могла да бъде алтернатива при това положение?

- Ние анализираме данни, не бива да се отклоняваме много отвъд данните. Не можем да предскажем какво ще бъде поведението на БСП. Досегашното им поведение показва, че дори властта да се търкаля по улицата, те няма да посегнат към нея. Както не биха посегнали и към много от идеите, които са популярни сред гражданите. Каква е причината е по-скоро политологически въпрос.

- Изследвате ли какво би било доверието към евентуален политически проект на президента Румен Радев? Или на Слави Трифонов? Подобни идеи набират популярност в публичното говорене.

- Да, пускат се такива „балони“, за да се тества доверие. Ние не сме го правили и е много рано да се прави това. Не съществува обществено мнение за несъществуващи партии!

- Как ще коментирате това, че са толкова близки данните за тези, които искат нови избори (25%) и тези, които искат смяна на министри в действащия кабинет (27%)?

- Тези данни трябва да се тълкуват в съвкупност. От много месеци, поне от две години предлагаме четири отговора – изброените два и „запазване на състава“ и „нов кабинет в рамките на този парламент“. Това, че цитираните числа са близки е случайно. Важен е общият тренд. А той се състои в това, че още от миналото лято започва да нараства броят на хората, които биха избрали нови избори пред другите три варианта. До април – май водещо бе желанието за нови избори, но тъй като не се чувства нагласа в елита за подобно нещо, започва да нараства желанието за смяна на министри. За това може би са допринесли и скандалите от последния месец с министри, които подават и си оттеглят оставката, грозни изказвания, поредните гафове около МВР, правосъдието, дирекцията по затворите.

- Какво наблюдаваме – умора от ГЕРБ, които са на власт от почти десет години или стихийно общо недоволство от всичко и всички?

- Тези два варианта са свързани. Този, който е на власт при подобно статукво, неизбежно ръждясва от влагата на личните неуспехи на хората. ГЕРБ учудващо дълго успя да се запази благодарение на популисткия стил на създателя на ГЕРБ. Друг е въпросът, че нямат имунитет срещу общите закони за политическите нагласи.

- При бъдещи избори спадът на ГЕРБ не би ли напомпал десницата? Във вашето изследване десницата има 1,5%. известно е обаче, че много десни избиратели гласуват за ГЕРБ, за да „не дойдат комунистите на власт“.
- Има един традиционен десен избирател, който желае преди всичко обединение. С прагматична цел – да се прескочи изборната бариера, да се направи коалиция, да се вкарат хора във властта. Много от десните също могат да прибегнат до леви лозунги. На последните избори ДСБ предложи семейно подоходно облагане, например. В десницата текат доста интензивни процеси на редефиниране. В ляво не виждаме подобен кипеж, няма няколко леви партии, които да тичат по съседни писти и затова не виждаме и електорална динамика.

- Ако АБВ с новия си председател Румен Петков прояви по-голяма активност, това би засилило интереса към левицата като цяло, така ли?
- Това е въпрос и на интензитет, и на качество на тази активност. Дали ще има нови идеи. Дали ще имат смелост да предложат неща, които днес са табу.

- Как се отразява на Обединени патриоти присъствието във властта?
- Имаше известен спад, но сега тече обратния процес. Лозунги като запазване на морала и борба с пороците като хазарта и тютюнопушенето, явно подхождат на профила на такива националистически партии.

- Има ли въпроси, с които можете да усетите в едно изследване дълбинните процеси, които текат в обществото?
- В политиката има и антинагласи. Такъв е въпросът „за коя партия никога не бихте гласували“. Ако изключим вечният „Черен Петър“ ДПС (49% казват, че никога няма да гласуват за тази партия), вече започва да преобладава ГЕРБ. Допреди няколко години водеха БСП и „Атака“, но очевидно вече ГЕРБ се изхабява. Сега ГЕРБ и „Атака“ имат 20% в рейтинга на антинагласите, БСП – 14%. ГЕРБ държи своето ядро, но вече развива и силно антиядро, което е впечатляващо, като се има предвид цялата гъвкавост и сръчност на Бойко Борисов в публичното пространство.

- В сравнение с предишно ваше изследване увеличава ли се броят на тези, които твърдят, че никога не биха гласували за ГЕРБ?
- Предишния път, когато сме задавали този въпрос, е бил през юни 2016 г. Оттогава имаме ръст с около 5%.
Има и други въпроси, които задаваме и които издават непопулярност на официалните позиции. Питаме, например, трябва ли да бъде построена АЕЦ „Белене“. Да, при всяко положение – 27%, по-скоро да – 34%, по-скоро не – 14%, не в никакъв случай – 7%. съотношението между да и не е едно към четири. Вие усещате ли такова съотношение в медиите? Аз усещам обратното – само критики.
Задаваме въпроса каква собственост да бъде „Белене“. Това, което публично се дискутира е чужда частна компания. Ако питаме народа, картината е друга. На нашата държава – 56% казват, че „Белене“ трябва да бъде изцяло на нашата държава; 25% казват, че може да бъде на държавата и на частни фирми, но с управляващ дял на държавата; само 5% казват – на държавата и на частни фирми, но с управляващ дял на частните фирми; само 1% - изцяло на частни фирми. Т.е вариантът, който в момента доминира в публичното говорене се споделя от 1% от населението.

Политическият елит у нас е обърнал гръб на населението.