40365 | 19 апр. 2015 | 14:15

Може да засаждате нови растения до края на май

Чемширът, който е традиционен вид за българския двор, е непретенциозно растение и се отглежда лесно. Въпросът е веднъж да се хване, казва специалистът по озеленяване Антония Делчева. Това не е проблем, ако ще садите растение, което е отгледано в контейнер и вече е образувало добре развита коренова система. По-трудно е, ако го садите на гол корен или ако искате да го захванете от чепка. Казват, че резникът се прихваща добре, ако при засаждането в дъното на ямката пуснем малко житни зърна. Това са стари изпитани методи, днес обаче съществуват много добри вкоренители, които ще улеснят процеса. Важното е да изберем подходящо клонче. То трябва да е дълго около педя, а долната част на стъблото трябва да е почнала да покафенява. Точно там листата се почистват и резникът се поставя във влажен пясък или в смес от перлит, пясък и торф.

Чемширът, който се продава в контейнер, може да засадите до края на май. Ако изпуснете този срок, е по-добре да оставите за есента.

Добре е да знаем също, че младите растения се нуждаят от зазимяване през първата есен след засаждането им. Използва се мулч от борови кори или сухи листа, който да образува дебел слой около стъблото. Напролет почвата трябва да се обработи добре, така че мулчът да се смеси с нея.

Съществуват различни сортове, но най-популярни са дървовидният и храстовидният. За двора най-често се използва дървовидният - Boxus Sempervirens, който може да достигне 3 м височина, ако не се подкастря. Листата му са тъмнозелени, месести, лъскави и по-едри в сравнение с храстовидния чемшир. Цъфти с дребни цветчета, които почти никой не забелязва, затова се смята, че нямат никаква декоративна стойност. Добре се развива на сенчести места, но за формиране на гъста корона му трябва повече светлина. Обича нормална почва. Развива се и на по-кисела, но много по-бавно.

Растението е много издръжливо и понася дори замърсяването на въздуха с прах и вредни газове в градските условия. Може обаче да изсъхне при прекалено торене.
Резитбите са задължителни и трябва да се правят редовно, ако искате да имате гъсто и добре оформено храстче. Това трябва да се прави веднъж на четири седмици през пролетта и в началото на лятото. В горещо време подкастряне не се препоръчва. Ако го подкастрите през август, листата на чемшира ще пожълтеят. Според лунния календар резитбите не трябва да стават на пълнолуние, когато Луната е в знака на Риби, Рак и Скорпион.

При неправилно боравене с ножицата растението може да изсъхне, затова оформянето на короната е най-тънката градинарска работа.

Растението също често се напада от болести и вредители, които са много упорити. Най-често срещаният проблем е завиването на връхните листенца. Това се причинява от насекоми, които ги използват за свой дом. С тях може да се справим чрез третиране с препаратите „Нуреле“ или „Би-58“. Много упорити са и листните въшки, които образуват цели колонии по долната страна на листата. Борбата с тях е трудна, защото обикновено препаратът достига трудно на правилното място. Покафеняването на листата става в края на зимата, особено ако температурите са били много ниски. Обикновено през пролетта те възстановяват свежия си зелен цвят.

Повечето хора свързват чемшира с възрожденския двор, но и днес той се вписва добре в съвременните градини и паркове. Голямото му предимство е, че развива силна коренова система и няма нужда от поливане. Има добър декоративен ефект - с него може да се оформят живи плетове, големи топки, дори цели скулптури, наречени топиари. И не на последно място - чемширът вирее добре както на слънце, така и на сянка, а размерът му може да се контролира. Така че е подходящ дори за дворове с малки размери.

Той има един-единствен недостатък - расте много бавно. А това не е по вкуса на съвременния човек, който иска нещата да стават бързо. Той обаче е дълголетен. Може да живее до 1000 години, което означава, че веднъж засаден и обгрижван добре, ще остане след нас за поколенията.