55203 | 19 ноем. 2024 | 15:40

Ако се тръгне към нови избори, едва ли уставът ще бъде променян – левицата няма нужда нито от спорове по легитимността на председателя си, нито от приказки от рода на - останаха един файтон хора и не могат да се разберат кой да води бащина дружина

Четирима социалисти влизат в яростна битка за лидерския пост в БСП, овакантен, след като Корнелия Нинова подаде оставка, а след това и бе изключена от столетната партия.

Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов, Калоян Паргов и Кристиан Вигенин ще мерят сили в пряк избор или на конгрес – още не е ясно каква ще бъде формата на избор. В медийни участия през последната седмица и четиримата – по-отчетливо или по-завоалирано, дадоха да се разбере, че имат амбиции за лидерство.

В полза на Атанас Зафиров е фактът, че в момента той изпълнява функциите председател. А в БСП председателят винаги има поне един коз повече в лидерското състезание. Досега не е имало случай, когато начело на партията да е заставал „опозиционер“.

Борислав Гуцанов, въпреки слабото представяне на БСП в родната му Варна, където обичайно води кандидат-депутатската листа, също не е за подценяване. Той е организационен секретар на партията, а следователно, най-близо до сърцето на партийния апарат, или поне до контролирането му.

Заради желанието на двамата да бъдат припознати като с еднакви възможности, в момента Зафиров и Гуцанов са съпредседататели на парламентарната група на „БСП-Обединена левица“, независимо че тя наброява едва 20 депутати. Такова нещо червените не помнят – в парламентарната им група да няма единоначалие. Конкуренцията между двамата е толкова силна, че никой не искал да отстъпи в полза на другия. Защото който е шеф на групата в парламента, при него отиват папките с цялата информация за делата „по света и у нас“ и така той става с едни гърди напред в политическата осведоменост. А това в една битка е много важно. Освен това председателят винаги седи на първия ред в пленарната зала, дори парламентарната група да е от десет депутати. 

Калоян Паргов е дългогодишен председател на най-голямата и най-авторитетната червена организация – столичната. Влиянието му обаче далеч не е само в София. От години Паргов е възприеман като алтернатива на действащия курс в столетницата не само покрай споровете му с Нинова. От няколко години той е начело на влиятелен в левите среди мозъчен тръст – Стратегически институт за национални политики и идеи.

Шансове за лидерския пост има и Кристиан Вигенин, който в момента е зам.-председател на партията. Направи впечатление, че по време на кампанията за 51-ото Народно събрание Вигенин, който е евродепутат, заряза Брюксел и участваше активно в предизборните събития. След вота Вигенин написа писмо до МВР, в което сигнализира за нарушения с конкретни примери по секции. Единствен в левицата, може би, за да заяви ясна позиция по отношение на честността и прозрачността на вота - като евродепутат той няма как да участва в подписката за касирането му до Конституционния съд. Впрочем и по времето на Нинова за Вигенин се говореше като за нейн наследник, при това посочен от нея.

Везните в битката за лидерския пост със своето влияние ще накланят и хора, които няма да участват пряко в нея.

В момента в БСП се борят 4 – 5 групи, което стана отчетливо ясно по време на реденето на кандидат-депутатските листи преди последните избори. Всяка от тези групи има неформален лидер.

Един от тях е Кирил Добрев, който преди години бе съперник на Нинова в прякото състезание за председател. Сега обаче Добрев нямал намерение да се кандидатира и подкрепял Атанас Зафиров.

Зафиров набирал точки и по евроатлантическа линия, не случайно беше председател на парламентарната комисия по отбрана в 47-ото Народно събрание. "Групата на Зафиров е най-силна и той ще стане председател на БСП на конгреса", е мълвата от централата на партията. Освен това Зафиров се ползвал с подкрепата на влиятелни червени династии.

Валери Жаблянов, който вече не е част от БСП, но имал влияние в нея, щял да го използва, за да подкрепи Атанас Зафиров, казват наши източници. Зафиров е с гърди напред пред конкурентите си и по линия на сериозни връзки със задокеански влиятелни кръгове, които идват на власт.

Гуцанов също бил убеден в своя успех и дори заявявал, че ще спечели битката за председател на конгреса, защото никой не можел да пробие неговата делегатска група от Варна, както и влиянието му сред делегатите от Търговище и Шумен. В същото време обаче нито от Тръговище, нито от Шумен червените имат депутатски мандат - а и в двата града за изборите отговаряше Гуцанов.  В Шумен даже беше водач на листа. Депутат от левицата разясни пред Епицентър. бг, че Гуцанов залагал на подкрепата на проруското лоби на Румен Петков, който е най-силен по кремълската линия.
 

По външно-политическо влияние премерва сили и Вигенин, който е бивш министър на външните работи и от много години на "ти" с тайните на брюкселските властови коридори. 

Въпреки че групата на претендентите за шефския пост на „Позитано“ 20 вече се оформя, още не е ясно как ще се избира новият председател – пряко, както предвижда действащият устав или от конгреса, каквато бе практиката в по-стари времена. Но, за да може председателят отново да се избира от конгреса, уставът трябва да бъде променен. А това става само на конгрес.

И тук започват вариантите.

Кой да бъде този конгрес – сегашният 50-и или новият 51-ви.

До средата на декември в БСП вървят отчетно-изборни събрания, на които се избират нови местни ръководства, но и делегати за 51-я конгрес.
И двата варианта за избор, казват, имат свои фенове. И сред редовите социалисти, и сред кандидатите за лидерския пост.

Зафиров предпочитал да се свика сега действащият 50-ти конгрес, да се промени уставът и новият председател да бъде избиран от делегатите.

Гуцанов, напротив, бил фен на прекия избор, защото бил убеден, че партията го обича. И затова заедно с Вигенин провалили кворума на последното заседание на Националния съвет. То трябваше да вземе решение за свикване на 50-я конгрес на 1 декември, но това не стана, тъй като редиците в залата оредели.

И така последното заседание на Националния съвет на знаковата дата 10 ноември се разпуснало, без да вземе решение. „Аз не съм Корнелия Нинова, няма да си измислям кворуми“, бил коментарът на Атанас Зафиров.

В устава на БСП има една особеност, приета преди повече от четвърт век – нейните конгреси са постояннодействащи и могат да бъдат свиквани на заседание с решение на Националния съвет.

За пръв път тази уставна норма бе задействана през декември 2001 г. малко след като тогавашният председател на БСП Георги Първанов бе избран за президент. По-късно Сергей Станишев като председател използваше конгресите в предизборна ситуация за мобилизиране на актива. Прекият избор на социалист №1 бе наложен по времето на Корнелия Нинова и не случайно тя наскоро предупреди червените: „Внимавайте, да не ви вземат прекия избор!“

И така спорът пряк или непряк избор върви и в момента и обърква "пътната карта" за избор на председател. Сред аргументите на тези, които искат сегашната ситуация да се запази е и това, че един нов устав трябва да бъде регистриран в съда, а регистрацията може да отнеме 3 – 4 месеца. И затова, ако се тръгне към нови избори за парламент, едва ли уставът ще бъде променян – левицата няма нужда и от спорове по легитимността на председателя си. Които в никакъв случай няма да допринесат за увеличаване на популярността й. Напротив – ще подгряват приказките от рода на – останаха един файтон хора и не могат да се разберат кой да води бащина дружина.