13624 | 29 ян. 2017 | 10:47

Опитът да се пренареди мюсюлманския свят по модел на Запада струваше по-специално на Великобритания милиарди лири, които биха могли да бъда използувани за други цели, и на стотици убити в Афганистан и Ирак млади британски войници и офицери

Антон Гицов

На 26 февруари 2017г. по време на посещение в САЩ британският премиер Тереза Мей заяви във реч във Филаделфия: "Дните  на военна интервенция на Великобритания и САЩ  в други страни, за да изградят света по свой модел, са в миналото". Така, тя официално сложи край на т.н. наречената Чикагска доктрина на Тони Блеър, прилагана и при правителството на Дейвид Камерън.

През 1999г. по време на военната интервенция на САЩ и Великобритания срещу Сърбия във връзка с Косово, при  посещение в Чикаго британският премиер Тони Блеър заяви: "Настъпило е време да определим обстоятелствата, при които ние би трябвало да се намесим активно в задгранични конфликти". Изолационизмът, според него, трябвало да остане в миналото. Западът не трябвало да се притеснява да употреби военна сила за да премахне тиранията в страни, където управляват  диктатори като Саддам Хюсеин и да им донесе свобода, демокрация и просперитет.  Блеър изпрати през 2001г.войски в Афганистан и през 2003г. в Ирак. След него Дейвид Камерън, премиер от Консервативната партия, продължи прилагането на Чикагската доктрина, Великобритания взе участие  във военната интервенция срещу Либия, а от 2012г.  започна да предоставя военна помощ на "умерената опозиция" срещу режима на Асад.

Коментирайки изказването на Тереза Мей във Филаделфия, коментаторът на Дейли Мейл Доменик Сандбрук писа: "Истината е, както сигурно мисис Мей знае, че не може да пренаредиш света по свой модел; няма начин да заличиш десетилетия, даже столетия от история, да премахнеш етнически и религиозни противоборства с речи, бомбардировки и даже с временна окупация".

Другата истина е, че опитът да се пренареди мюсюлманския свят по модел на Запада струваше по-специално на Великобритания милиарди лири, които биха могли да бъда използувани за други цели, и на стотици убити  в Афганистан и Ирак млади британски войници и офицери. Освен това, военната интервенция в Близкия изток доведе до политически, социални и религиозни катаклизми в арабския свят, взел живота на стотици хиляди невинни хора. И до непредсказуемото появяване на Ислямска държава, която започна да организира и осъществява терористични актове в самите западни страни.

След  разпада на отоманския Халифат през 1924 г. (Османската империя е обявена за халифат, тъй като османският султан е и халиф – владетел на светите градове Мека и Медина) различни мюсюлмански групи от цял свят отправят призив за възстановяване на Халифатапо примера на пророка Мохамед, който през 622 г. създава първата ислямска държава във вид на Халифат. В края на 20-те години на миналият век Абу Ал- Маудуди, виден ислямски теолог в Пакистан публикува книга под заглавие "Джихад е Ислям", в която излага идеята за установяване на ислямска държава, ако е необходимо с употреба на сила, под формата на джихад. Той отхвърля както комунизма така и западаният капитализъм, като проповядва, че Ислямска държава е най-подходящият тип общество за мюсюлманите и неговото учение постъпено намира последователи сред мюсюлманският свят.

До разпада на Ирак и Либия, като държави с централна власт върху територията на тези страни и загубата на контрол от власта в Сирия върху значителни части от територията на страната вследствие на интервенция от страна на САЩ и съюзници от НАТО, с цел на установяване на демократични приятелски режими в този район на света, всяка идея за изграждане на ислямска държава в тези страни е жестоко подтиската от техните авторитарни управници, по простата причина, че, това означава да бъдат изметени и заместени от религиозни лидери. Не случайно през  1982 г. Хафез Асад, баща на Башар Асад, изпраща войски в гр. Хама, седалище на местния клон на Мюсюлманските братя, и се справя брутално с техните членове.

Всичко това се променя в резултат на прилагането на Чикагската доктрина на Тони Блеър, довело до ликвидирането на режимите на Саддам Хюсеин, Кадафи и отслабването на режима на Асад, и разпалване на тлеещия от столетия конфликт на религиозна основа между суни и шиити; още 1792 г. саудитски ухабисти военни формирования нападат шиитите в Източна Арабия за да ги покорят и изкоренят техния „еретизъм“. Тласък за създаването на Ислямска държава първоначално дава клонът на Ал- Кайда в Ирак, който през октомври 2006 г. променя името си на Ислямска държава на Ирак- The Islamic State of Iraq (IS). През юни 2012 г. един от лидерите на IS,  суни салафистът Абу Омар ал-Багдади получил религиозно обучение в Саудитска Арабия, декларира, че Ислямската държава не признава граници и гражданства, извън Исляма.

Западът не обръща сериозно внимание на тази организация, която още няма широко влияние, докато неочаквано тя привлича вниманието към себе си през април 2013 г., когато променя името си на Ислямска държава на Ирак и Нам - the Islamic State of Iraq and Sham (ISIS), добавката Sham в арабски език означаваща широка Сирия. През 2013-2014г. ислямистите успяват да установят контрол над значителни територии в Ирак и Сирия, разширяват влиянието си и в Либия.  Визията на създателите на Ислямска държава е изложена още през 2006г. от Абу Омар ал- Багдади, който поставя за цел установяването на ислямска държава първо в Ирак във форма на прото- халифат, последвано от разпространението и в арабския свят и в бъдеще и в цял свят.

За тази цел ал- Багдади отправя послание за общи усилия и борба към младото поколение джихади- салафисти в сунитските страни и суните в западните страни. Салафизмът, на който той се опира в посланията си, отразява теологията на сунитския Ислям, който претендира, че суните- салафисти са единствените истински мюсюлмани. За врагове на сунитския Ислям са обявени "неверниците" от демократичния сват и шиитите, които се считат за еретици-  изменници на вярата.

Влияние върху идеологията и практиката на Салафизма оказва и  салафисткото течение- уахабизъм, основано  в края на 18 век от  Мохамед ал-Уахаб и намерило дълбоки корени в Саудитска Арабия.  В реч от 2007 г. ал- Багдади, формулира,  че целта на джихада е война с "неверниците", докато в света не остане и един  такъв. В друга реч той специално подчертава важност на "нападателния Джихад", при който неверниците трябва да бъдат атакувани в техните държави. Този вид Джихад се отнася и до шиитите в арабския свят.Един от лидерите на Ислямска държава Абу Мусаб ал- Заркуави, участник в антисъветския джихад в Афганистан, определя шиитите дори като  заплаха от западната интервенция в мюсюлманските страни. „Кръстоносците“ ще изчезнат от нашите земи утре, но шиитите ще останат. Тяхната омраза към суните няма да изчезне доброволно, единственото решение е победа на бойното поле.

Ислямската държава става привлекателна не само за радикалните ислямисти, изповядващи крайни възгледи и прибягващи до крайни практики, отричани дори от Ал- Каейда,  но и за млади мюсюлмани- суни , израснали  на запад и присъединили се към нея, защото в нея е въплотена една идея за друг непокварен свят, една носталгия по една епоха, в която мюсюлманите са представлявали едно общество, в което моралът е стоял на пиедестал, престъпността е била почти несъществуваща, имащият е подавал ръка на бедния, жените са се обличали скромно и са се подчинявали на мъжете си, които обаче са се грижели за тях, общество в което, възрастните са били почитани, а  такива пороци  като лихварството, хомосексуализма, проституцията  и алкохолът са били забранени.

Но веднъж станали бойци на IS, те възприемат и нейната идеология за джихад срещу неверниците - кръстоносци в собствените си страни, както и срещу еретиците - шиити. Ирак е разкъсван от бомбени атентати от страна на суни към шиитската администрация и шиитско население, в Сирия гражданската война за премахване от "умерената опозиция" на диктатора Асад, всъщност се превръща във война между местните суни и алеуитското- шиитско правителство на Башир Асад. Бунтовниците сунити за подкрепяни от доброволци и наемници от сунитски държави като Саудитска Арабия, Катар, Пакистан, Афганистан и  първоначално Турция и от чеченски и китайски суни, а Асад- от шиитски Иран и Хизбула от шиитски Ливан.

Но ако това е проблем засягаш мюсюлманския свят, за Запада традиционната от десетилетия, ако не и столетия сигурност и безопасност от терористични атаки, беше поставена пред угроза от силното религиозно въздействие върху собственото  младо поколение  сунитски мюсюлмани. Те са силно повлияни от местни имами и по линия на интернет от призивите на Ислямска държава да станат бойци на Аллах и да участват в джихад срещу неверниците-кръстоносци в собствените страни. На тях се втълпява, че докато тези "кръстоносци" се намесват с военна сила в мюсюлманските земи и убиват невинни мюсюлмани и деца, по същия начин трябва да  бъдат убивани и гражданите на тези страни и техните деца.

Американската интервенция в Ирак и Чикагската доктрина на Тони Блеър родиха чудовището Ислямска държава. Самият Тони Блеър през 2015 г. беше принуден да признае, че радикалният Ислям е "най-голямата заплаха за глобалната сигурност и тя не намалява и расте и се разпространява в цял свят."

Въпросът е как цивилизованият свят ще се справи с него. Речта на Тереза Мей е стъпка в правилна посока, но отказът от бъдещи интервенции едва ли е достатъчен. Злият дух вече е излязъл от бутилката. Истината е, че истинската битка следва да бъде на полето на идеите. През декември 2014г. Генерал майор Майкъл Нагата, командващ специални операции при Командния център на Пентагона призна: "Ние неразбираме какво представлява Ислямска държава и не сме победили нейната идея. Ние даже не сме наясно, каква е нейната идея.  И докато не го сторим, няма да успеем".