- Здравейте Евелина, прочетохме това, което сте написали на страницата си във фейсбук за разговора си с премиера Бойко Борисов. Моля ви, разкажете ми подробности около този разговор.
- Тази стена във фейсбук съществува повече от 30 дни. От 7 януари. Става въпрос за 100 жени, които имат семейства, деца и можеха да останат без работа, на улицата, ако почистването на летището беше дадено на концесия. Правихме флашмоб пред Министерството на транспорта, направихме протест на летището. Там стачка не се е случвала. Не знам какво точно искате да ви разкажа, във фейсбук подробно сме описали към кои девет институции сме се обръщали.
- Разкажете ми за разговора си с премиера. Той като ви се обади каза ли ви, че спира поръчката за възлагане почистването на летището на външна фирма. Какво щеше да се случи, ако тази поръчка не бъде спряна?
-Искате да ви преразкажа разговора си с г-н Борисов?!
- Да, има ли проблем?
- Това не се случва на всеки. Първото усещате е потресаващо. Всичко познават гласа му, но в първия момент не можеш да повярваш, че наистина разговаряш с премиера по телефона. Г-н Борисов е изключително човечен, изключително земен и след като съм навъртяла вече може би 100 километра в обикаляне на институциите, той единствено прояви наистина човешко отношение. Не зная дали в журналистическата понятийна система човешко означава, това което аз разбирам и чувствам. Той прояви разбиране към моя и на още 100 чистачки проблем. И го реши.
- Какво ви каза той? Заяви ли ви, че спира поръчката.
- Не ми каза, че спора поръчката. Повечето време ме слушаше, а аз излагах проблемите. Не зцная колко време продължи този разговор. Не съм си гледала телефона. Той се беше запознал с искането и жалбите, които сме подавали в министерски съвет. Би било абсолютно неправилно и некоректно да се твърди, че премиерът разговарял с мен, разбрал проблема и спрял обществената поръчка. Той се обади след като вече се бе запознал с нашия казус, а той е дълъг, сложен и вече по него сме написали 1576 страници! Явно премиерът е провел и разговори с експерти, от които се е информирал за проблема. Намерил е разбиране и от министър Ивайло Московски и едва след това е взел решение за спиране на тази поръчка. Спирането й е негово решение. Тази поръчка неминуемо рано или късно щеше да бъде спряна, но с неговото участие стана много по-бързо.
- Вие от колко години работите на летището?
- От 2012 г. Има хора, които работят там повече от 20 години.
- Какво сте завършила?
- Голяма част от средното си образование съм завършила в Украйна, в Одеса. Последните години учих във 133-то СОУ. След това учих три години политология. Сега завършвам бакалавърска степен „Икономика на транспорта“. Майчин език – руски, перфектен английски и испански.
-Защо работите като чистачка, не можехте ли да си намерите друга работа, след като владеете три езика?
- Тази работа ме задоволява и устройва като работно време и като заплащане. Имам и надеждата, че след като завърша бакалавърската си степен и запиша магистратура, ще мога да бъда преназначена на друга длъжност в летището, която да отговаря на моята компетентност.
- Какво означаваше за вас да си загубите работата на чистачка?
- Имам две деца – едното е във втори клас, а другото в шести. Момче и момиче са. Моят съпруг работи като международен шофьор. Всяко негово пътуване е реална заплаха за неговия живот. Таке че сигурната работа в държавно предприятие като летище „София“ за мен и моите деца е жизнено важна.
- Какво бихте искали да кажете на премиера след разговора с него?
- Вие някога благодарили ли сте на някого в този живот?
- Как може да ми задавате такъв въпрос? Защо се отнасяте така?
- Защото ми задавате странен въпрос. Естествено, че чувствам огромна благодарност. Нямам нищо против вашата работа, нито това да ми се предостави трибуна, но когато до преди няколко часа не си знаел какво ще правиш, ако останеш на улицата, дали ще си намериш работа, не знаеш дали няма да се случи нещо със съпруга ти, не знаеш как ще си гледаш децата, най-нормалното нещо след като ти е решен проблемът, да си благодарен!
- Виждам, че организирате събиране на благодарните чистачки пред правителствена зала, днес в 18 часа. Премиерът обеща ли ви да дойде при вас?
- Надяваме се да ни види и да дойде при нас, за да му благодарим за това, което направи за нас. Той се прибира от Брюксел и ние ще го чакаме.
- Кажете ми как посрещнаха децата ви новината, че оставате на работа.
-Те още не знаят, но ще ви разкажа нещо много лично. Протестът ни, който беше на летището се отразяваше от БиТиВи. Синът ми Калоян беше на село при баба си. Гледал телевизия и ми звъни. Питаме: „И сега какво става, мамо? Вече няма да те уволняват, или ще ви уволнят всичките?“ Децата се много вълнуват какво ще се случи, защото всички знаем, че финансовата страна на живота ни е много съществена. Колкото и да искаме да сме добри, все пак трябва да можем да си плащаме и сметките.
- Очаквахте ли този благоприятен развой на събитията?
- Честно, не! Не може да си представите какво колосално количество хартия изразходвахме, какво писане на жалби беше. Представете си само 1576 страници написани от 14 януари до днес.
- Вярвате ли повече в държавността?
- Аз вярвам, че България е прекрасна страна. Вярвам, че българите са читави и добри. Вярвам в държавността и не защото ми се е обадил г-н Борисов, а защото съм ходила в приемните на прокуратурата, нищо, че сега говорят срещу нея. Виждала съм резултатите от посещенията си. Била съм в приемната на Сметната палата, на Агенцията по заетостта. Може би пролемът на повечето българи е, че или не си търсят правата, или бързо се отказваме от търсенето им. Не че ги нямаме.