11206 | 28 юни 2020 | 08:26
Пътуването е като напиването, не е важен резултатът, а процесът. И наистина, какво по-завладяващо усещане от поемането на пътешествието на малки глътки. Днес в Покана за пътуване, обаче ще нарушим ритуала с ударни дози от близки и далечни земи.
Чували ли сте за чилийското барбекю париядас? Едва ли в България има човек, който да е хапвал повече от тамошната скара в пустинята Атакама от чл. кор. Проф. Владко Панайотов. Близо 12 години той е въвеждал нови технологии и изобретени от него патенти в мините на Чили, работил е с тамошните хора, гостувал им е, обикнал ги е. А те са оценили колко много е направил за страната им и президентът го е наградил с най-високия орден, който се дава на чужденци „Бернардо О Хигинс“ с лента.
Потърсих по телефона проф. Владко Панайотов в родното му село Бяла Черква, Великотърновско, където той очаква излизането на третата част от мемоарната си книга „Срещата на две хилядолетия през моя поглед“.
Чл. кор. Владко Панайотов разказва за онези чилийци, които никога няма да срещнем ако отидем просто на екскурзия в далечната южноамериканска страна. Професорът по минно дело е работил в пустинята Атакама, но както разбрахме от неговия разказ е свирил на саксофон на празниците им. При двата си мандата като евродепутат той и в Брюксел беше известен с музикалните си изпълнения. Дори на едно Коледно тържество весели колегите си като солист на оркестъра на Салваторе Адамо.
Проф. Владко Панайотов разказва в Покана за пътуване за онова Чили, за което няма да прочетем в Гугъл – как живеят и се веселят хората там, какви са отношенията и ценностите им.
И когато човек го слуша направо му се ще да хване самолета и да заживее там. Но за да се заселиш е необходимо правителството да реши, че си нужен на държавата с опита и познанията си.
За идеално гладките пътища и за това как всички знаят наизуст стиховете на двамата Нобелови лауреати – Габриела Мистрал и Пабло Неруда ще научите от извора в следващото издание на Покана за пътуване.
Посланикът на Грузия Н.Пр. Тамара Лилуишвили е приятел на Покана за пътуване и не само е гостувала в предаването, ами ни научи в ефир как се прави националното ястие хинкали. Днес, обаче ще разговаряме за възможностите да го опитаме на място в комбинация с дъхаво грузинско вино.
Официалният туристически сезон там започва на 1 юли, а правителтвото е създало специални „зелени коридори“, по които гостите да се придвижват безопасно.
Посланикът на Грузия Тамара Лилуишвили пък има идея да стигаме до родината й с романтично плаване по море с неголеми кораби за около десетина часа. Това би било добре не само за българите и грузинците, ами и за жителите на другите черноморски държави. Плавателният съд би могъл да се отбива и в Румъния, а към Русия и Украйна, пасажерите да стигат с автобуси направо от пристанището.
В Австрия не е много трудно да изпаднеш в кулинарен амок. Все пак те са дали на света виенския шницел, тортата Захер и щруделът. Като силно пристрастена към сладкишите, ще си призная, че моят личен кулинарен първенец е кайзершмарн. На пръв поглед - нищо особено. Дори не изглежда привлекателно - нахвърляно тесто със сливи, посипано с пудра захар. Все едно някой немарлив готвач е изсипал на земята направената вече палачинка и я е смел обратно в тавата. Ще ви разкажа историята на десерта.
Преди да раздипля версиите как се е появило сладкото изкушение, да изясним произхода на името му. Кайзер е ясно - император. А шмарн има няколко значения - нещо смачкано, размазано, натрошено - в буквален смисъл, и глупост, простотия или лудост в преносен. Според една от вариациите, готвачът на император (кайзер) Франц Йозеф Първи се залисал около приготвянето на вечерята и загорил палачинката, която монархът поискал да хапне в стаята си, защото не му се общувало с жена му и придворните. Забравеното печиво се напукало, а нямало време да се прави ново. Може ли кайзера да го караш да чака? Не! Донатрошил палачинката готвачът Леополд, сложил малко сливово сладко, ръснал отгоре пудра захар и прислужникът се завтекъл към покоите.
Величеството явно било бая огладняло (или е имало подобен на моя вкус за десерти), ама си изяло всичко до троха. Повредената палачинка дори му станала любимият десерт.
В другата версия е замесена Елизабет Баварска, по-известна сред широката общественост като императрица Сиси. Тя ужасно се гордеела с тънката си талия, която можела да бъде обхваната от две мъжки ръце, и внимавала с храната. (Някои твърдят, че била коронована анорексичка, ама няма да й петним паметта с подозрения). Та тя изобщо не искала да хапва торти „Захер” (Да, не е грешка в произношението). Популяризирането на тортата у нас като „Сахер” дължим на някой, който не си е направил труда да научи, че в немския „С”, когато е начална буква на думата, доста често се произнася като „З” - зупе (супа), зайфе (сапун), вкл. и Заксен-Кобург-Гота, както е правилно да се произнася фамилията на Симеон Сакскобургготски)
Та значи не щяла Сиси да яде „Захер” и готвачът й спретнал натрошена палачинка със сладко от сливи. Когато погледната десерта, императрицата вдигнала олелия, че бил калоричен. Мъжът й примиренчески въздъхнал: „Я да видя що за schmarrn (буламач) е забъркал този път Леополд!”. Много му се усладило, а името останало в историята.
Третата легенда раздипля как Франц Йозеф се изгубил на лов в алпийските гори тилилейски. Видял скромна горска къщурка и влязъл за подслон и храна, докато го намерят. Стопанката нямала нищо като за пред кайзери. Чукнала няколко яйца, издоила от кравата топло мляко и му изпекла палачинка. Не й се получила много красива, но тя замаскирала недостатъците й с малко сливово сладко от буркана за спешни случаи.
На императора взело, че му харесало. Той бръкнал в кожената си кесия и извадил един златен талер да благодари на женицата. Тя толкова се смутила, че обяснила на кайзера „Нищо особено не беше, това е просто един schmarrn(т.е. бъркоч). „Може, обаче е кайзершмарн”, отговорил Франц Йосиф.
Рецептата на десерта записах от готвач в Тирол. Ще я откриете в следваща публикация на www.dromomania.bgили на страницата на Покана за пътуване във Фейсбук.
Мобилна верси
RSS
