16594 | 8 февр. 2016 | 17:05
Стамен Янев е роден в София през 1977 г., но е отраснал в Хасково. Завършил е езиковата гимназия, а след това и право в СУ „Св. Климент Охридски“.
Специализирал е европейско и английско право в ASSER College Europe в Холандия, University of Cambridge, University College в Лондон, European University Institute във Флоренция.
Член е на Софийската адвокатска колегия и главен асистент в Института за държавата и правото при БАН.
Работил е в големи международни консултантски компании в областта на сливанията, придобиванията и инвестициите.
Изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции от януари 2015 година.
-Г-н Янев, има различни интерпретации за инвестициите в България през миналата година: мненията се движат от много добри резултати и възстановяване на интереса до пълна катастрофа. Къде е истината?
-Истината е във фактите, а те са следните: за периода януари-ноември 2015 г. са привлечени инвестиции в размер 1,5 млрд. евро, което е с 20% повече в сравнение със същия период на 2014 година. Когато излязат данните и за декември, мисля, че ще можем да отчетем един сериозен успех в това направление през миналата година.
Политическата стабилност със сигурност се отразява и на икономическата, и рефлектира положително върху привличането на инвестиции. Ще дам един пример. Фамилната баварска фирма „Мултивак“ прави първото си разширение (извън Германия и Австрия) в Източна Европа точно в България. Това не е характерно за фамилните компании. Един такъв консервативен икономически оператор е взел решение да се разширява тук на базата на политическа и икономическа стабилност, заради възможностите да развива бизнеса си.
Фактите, събрани с конкретните примери, водят до единствения извод, че имаме растеж в сферата на инвестициите и, че България е интересна за правене на бизнес.
-С какво в момента е интересна България?
-С машиностроене (“Мултивак, с която дадох пример е световен лидер при производството на машини за пакетиране). Освен това, през 2015 г. България беше удостоена с първата награда като аутсорсинг дестинация на годината. Тази година именно тук ще се проведе форумът за награждаване на отличените с тази област държави. Това допълнително ще привлече още големи компании в сектора. А той е с огромен потенциал за привличане на нови работни места.
Подготвяме екшън план за тази година, където си поставяме цели по месеци, седмици, дори по дни. Ще кажем кои инвеститори искаме да привлечем, от кои страни и по какъв начин.
Фокусирали сме се в няколко сектора, за които активно ще търсим инвеститори. Това са машиностроенето, производството на автомобилни части, на гумени и полимерни изделия, високите технологии – информационни и комуникационни технологии. Подготвили сме анализ с конкретен списък от компании.
През следващите месеци ще имаме срещи, за да изградим сериозна мрежа с представители на десетина държави – с посланици, търговски аташета и когато дойде инвеститор от съответната държава, нещата да се случват по-бързо.
Инвеститорите с възможности търсят начини да разширяват своя бизнес, но България е в конкурентна среда с държави като Словакия, Чехия, Румъния и трябва да бъдем много активни.
-Кои държави са в списъка на интересните от инвеститорска гледна точка?
-Голяма част са европейски, наши традиционни партньори, например Германия, Франция, Италия. Има и такива като Сингапур, които до този момент не са били активни инвеститори у нас. Защо Сингапур? Защото това е финансовият център, образно казано „касичката на Азия“. Там са съсредоточени много инвестиционни фондове, които са всъщност китайски средства. Бихме могли да привлечем китайски инвеститори през Сингапур.
На инвестиционната карта излизат и държави като Виетнам. Все пак голяма част от техния политически и икономически елит е получил образованието си в България. Би било доста неразумно да не се възползваме от тези контакти. Също така страната е център на държавите от АСЕАН (Асоциацията на страните от Югоизточна Азия) – форма на икономическо сътрудничество в Азия и всъщност това е огромен пазар. Там се опитват също да въведат свобода на хора, стоки и капитали, така както в ЕС.
-Какви инвестиции можем да очакваме от Азия?
-Може да се очакват инвестиции в различни сектори. Но наша цел например е да привличаме инвестиции във информационните и комуникационните технологии, в аутсорсинг. Голяма част от производство на части за смарт телефони, телевизори, компютри да се произвеждат у нас. Или пък – да бъдат сглобявани у нас. Тук те могат да получат марката „произведено в Европа“ и това ще им даде възможност за по-лесна реализация на Стария континент.
Например, огромната китайска компания Huawei (Уа-уей) разглежда България като естествено място за своята европейска експанзия. Инвеститорите са доста плашливи хора и започват с различни способи да опипват почвата. Например, тази компания сега финансира обучението по електроника на наши студенти в Китай, както и обучението на китайски по български език.
-Казвате, че сме отлична аутсорсинг дестинация, обяснете с какъв точно бизнес?
-Например, компаниите изнасят в България различни дейности. Една голяма част са в сферата на кол центровете, изнасят услугата, свързана с информация за стоки, туристически продукти, изнасят и част от административните си функции – по счетоводство: плащане на заплати, изготвяне на данъчни доклади, декларации, част от корпоративните документи.
С търговски камари в България обсъждаме възможността през България да се осъществява поддържането на търговските марки на компаниите, на различни софтуери, процедури. Може да се прехвърли у нас изработването на мобилни приложения.
-От какви специалисти тогава ще има работа тук?
-Специалисти по информационни технологии, хора, които знаят по няколко чужди езика, счетоводители, юристи. Смятам, че ще има глад за такива кадри и трябва да се ускори и улесни процедурата за получаване на сини карти.
Ще дам още един пример: през 2015 г. една от най-мощните украински IT компании Speedflow group прехвърли бизнеса си в България. Фирмата прави счетоводен софтуер и от тук обслужва своите клиенти в Близкия Изток, Азия и Европа. Преди да вземат това решение, са проучвали Варшава, Краков, Букурещ. Най-добрият избор, по думите на собственика Еллис, се оказал Пловдив.
SpeedFlow group е компания на пълен цикъл – сама прави продукти, произвежда, поддържа ги, работи директно с клиенти по цял свят. Основният й офис е в Лондон, но има и в Хонконг. Работи с почти всички световни телеком фирми, като списъкът на партньорите надхвърля 16 страници. Оборотът й за миналата година е 39 милиона щатски долара.
-Навремето структурата, която сега оглавявате, се казваше Агенция за чуждестранни инвестиции, а сега е Българска агенция за инвестиции. Каква е разликата?
-За нас няма разлика каква е инвестицията – чуждестранна или българска. Обратното би било дискриминация и ще противоречи на принципите, които изповядва голямото европейско семейство, към което принадлежим. Нашата врата е отворена към всички с интересни проекти. Щом един предприемач има добра идея, нека да заповяда в агенцията, за да видим как можем да му помогнем.
-Как конкретно помагате?
-Има три групи от мерки, които можем да предоставим. Ако инвестицията е осъществена в сферата на високите технологии, например в размер на 4 млн. лв., ние ще дадем сертификат А.
Тогава инвеститорът получава три групи насърчителни мерки: помагаме му да преодолее административните пречки. Наш представител, наречен персонален мениджър, обикаля различните институции, осигурява необходимите документи, а предприемачът се фокусира само в правенето на бизнеса си. Втората група мерки – това е помощ при придобиване на земя, например върху държавни или общински терени без търг или конкурс по пазарни или по-ниски цени.
Инвеститорите получават и държавна финансова помощ – плащат се осигуровките на наетите лица, обучението им или част от разходите, свързани с изграждането на публичната инфраструктура.
Но, това беше само един пример. Трябва да уточня, че мащабът на подкрепата зависи от вида на инвестицията, от обема й, от разкритите места и от района на страната, в който се прави.
-Кой е най-големият инвеститор за миналата година?
В момента върви процедура по определяне на инвеститор на годината. В продължение на повече от месец получавахме номинациите –общини, областни управители, кметове, фирми изпращаха своите предложения. На финала останаха 14 компании. Журито се събра преди седмица и победителят вече е определен. Голямото събитие ще бъде на 10 февруари и тогава ще раздадем т.нар. „Оскари на българската икономика”.
Мобилна верси
RSS
