13821 | 20 май 2024 | 12:53

Защо да отправим ултиматум за скъсване на дипломатическите отношения с Албания?Само откритият български натиск спрямо официална Тирана може да донесе резултати и да защити българите в Република Северна Македония и в Албания.

Д-р Антон Панчев

Антон Панчев, преподавател по албански език в СУ „Св. Климент Охридски“ (2009-2020), доктор по Политология, защитил през 2013 г. дисертация на тема „Албанският фактор в контекста на проблемите на сигурността на Балканите“, автор на над 60 научни публикациии на албански език за българско-албанските отношения, автор на над 100 интервюта и коментари за албански медии по политически въпроси, преводач от и на албански език.
Следващите редове не са плод на емоции, както би изглеждало от заглавието, а резултат от 20 години системно изучаване на албанската история и политика, пише авторът.

Атаките на Еди Рама срещу нашата държава и народ, срещу нашата история и култура, не са резултат от случайност, но не са следствие и от някаква дълбокомислена стратегия. През цялата си история през ХХ век албанците са служили на по-силния, или поне на този, когото смятат за по-силен. Те се унижават и превиват пред този, когото смятат за силен. Доказателство за това е поведението на същия Еди Рама към Гърция, Сърбия и Република Северна Македония. Кратък преглед на отношенията между Гърция и Албания: официална Атина има териториални претенции към Албания, правят опити за създаване на гръцка автономия в южните части на Албания, контролират Православната църква в Албания, не са отменили Закона за войната с Албания от февруари 1941 г., настояват Албания да промени всички свои учебници, в които се засягат гръцките националистически претенции спрямо албанците (албанците впрочем са прави) и т.н. Сърбия атакува непрекъснато суверенитета, независимостта, териториалната цялост на Косово, третира самата Албания като подчинена държава в регионалните инициативи и в двустранните отношения. Политическите партии на македонците, но и институциите в Република Северна Македония, третират албанците като втора ръка хора. Това не възпира Еди Рама да бъде най-големият защитник на македонизма в Европа. Министър-председателят на Албания не защитава интересите на своята държава и на албанците на Балканите, а се подчинява на волята на чужди държави, които го унижават и засягат стратегическите албански интереси.

Политиката на България от 1913 г. насам винаги е била в подкрепа на албанската независимост и национални интереси. Българските комити от ВМРО бяха сред последните защитници на албанската държава и независимост през пролетта и лятото на 1914 г., когато мнозинството от самите албанци предпочиташе връщането на султанската власт. Между двете световни войни, макар и в тежка международна изолация, България защитаваше независимостта и териториалната цялост на Албания. След Втората световна война България защитаваше в международен план интегритета на Албания, а след прехода към демокрация в Централна и Източна Европа, България беше адвокат на Албания за членството в НАТО и ЕС, подкрепяше Тирана във всяка регионална и глобална инициатива. Това са обективните факти за албанската история и за нашите двустранни отношения. В този контекст поведението и омразата на Еди Рама към България изглеждат нелогично, когато изследваме отношенията между нашите страни и народи. Но подобно заключение няма да ни се стори абсурдно, ако проучим регионалната политика на Албания през последните 110 години. За ръководителите в Тирана, формирани в руслото на комплексите на клановото общество, проявите на добронамереност от чужда държава се схващат като слабост, а натиска и насилието върху тях, като достойни за уважение. Точно по тези причини албанският елит се кланя на Атина, Белград, дори и на Скопие, а се подиграва на единствената страна, която заема принципна позиция в тяхна защита.

Повече от крайно време е да променим своята политика към Албания. Ултиматумът и евентуалното последващо скъсване на дипломатическите отношения с Албания няма да застраши българските интереси нито в самата Албания, нито на Балканите. Българското малцинство в Албания вече е признато и всякакви действия срещу него ще се отразят на процеса на евроинтеграция на Албания. Икономическите връзки между нашите държави не са особено развити и България е ключовият субект в икономическите отношения, особено в областта на енергетиката. Не се нуждаем от подкрепата на Албания в нито една значима сфера на международните отношения.

Тази ситуация ни предоставя благоприятна среда за действие.
България трябва да постави ясни и ултимативни условия на Тирана: публично извинение на Еди Рама към България за изказванията и действията му срещу нашата страна през последните две години, прекратяване на всякаква антибългарска пропаганда от властите в Албания, недвусмислена подкрепа за правата на българите в Северна Македония. Само откритият български натиск спрямо официална Тирана може да донесе резултати и да защити българите в Република Северна Македония и в Албания. Всяко колебание в тази посока само ще нанася вреди на нашата политика в страните от т.нар. Западни Балкани и ще уврежда правата на българските общности в този регион.