335216 | 29 авг. 2025 | 19:08
Коментар във Фейсбук на д-р Аспарух Илиев, инфекционист и ръководител на лаборатория към Медицинския университет в Берн.
Ситуацията за специализация в болниците из България се влошава. Има места, няма заетост. Условията или не привличат хора, или "зад кулисите" има притискане за плащане "на ръка", за да те зачислят. На фона на места в западни болници с готови условия (е, да, и адски интензивна работа).
Приказките "на маса" как те ще се учат, пък ти едва ли не ще им крадеш занаята, а за това трябва да си им благодарен, защото, видиш ли, и те така били прохождали в специалността, не "хващат дикиш". На много места, при много специалисти (не всички, но много) нивото е ниско!!! Не могат да научат младите колеги на нищо, защото нямат умения.
Все още, за да станеш гастроентеролог в България например, на много места трябва вътрешно да се насочиш да си или "ендоскопист", или "ехографист" (изцяло вътрешно измислено разделение, просто в клиниките често едни лекари ползват само единия или другия метод. Не и двата. По същия начин можеш да си кардиолог, без да можеш да извършваш инвазивна кардиология, на което колегите в западни клиники ще си чешат главите. На хартия ти разписват фиктивно, че си правил всичко. Фиктивно.). Всеки си хваща един метод и само него се го монополизира.
И най-лошото е, че масово се счита, че така е правилно, че другото - пълно изграждане на умения по специалността без "дупки" не е възможно. На фона на това в Германия, например, завършваш специалност с всички тези умения, плюс опит от интензивно отделение, което задължително като специалист по вътрешни болести трябва да си минал на практика за поне 6 месеца.
Колегите на Запад могат много повече в края на специализацията. Колко български специалисти интернисти могат реално да интубират, правят преврални пункции, слагат централен път и настроят апарат за обдишване? Могат да проведат адекватна хипертонична терапия, въпреки че са ревматолози, например?
Въпреки че на хартия пише, че го могат? Е, това се вижда от младите колеги, които, освен пари искат и обучение. По Еразъм почти всеки изкарва по семестър-два навън. И когато види, че на други места има дори структурирани програми колко време с кой метод за усвоиш, докато работиш като пълноправен лекар, си правиш сметката. И очакваш адекватни знаещи ментори е нас.
От шефове, което знаят и четат, и могат. А не бизнесменчета. И затова на места, където няма този опит и менторство, болниците са празни. Но няма и специализанти, които да вършат ежедневната "черна" работа.
От десетилетия превърнаха медицината в България в битпазар и сега сметката идва.
Мобилна верси
RSS
