20921 | 16 апр. 2021 | 14:26

Григоров е само на 27 години, когато се появява пред най-добрите в европейската медицина и микробиологията на Пастьоровия институт, за да им разкаже за „новия бацил“

На 27 октомври 1878 г. в една нива на село Извор (близко до гр. Трън) се ражда момченце. Часове преди това майката и бащата са отишли, за да прекопаят земята си преди да настъпи зимата. Скоро край родилката идват жени от селото, за да помогнат. Наричат новороденото Стамен. И не случайно. Пет деца на семейството умират едно след друго. Името на новородения им син е свързано с желанието да запазят бебето от смъртта. Може би камъкът, като символ на издържливостта ще я прогони от дома им…

Съдбата не само запазва момченцето живо и здраво, а го орисва да бъде първият учен в света, който открива бактерията в киселото мляко, която извършва подквасването му - Bacterium bulgaricum, а после го провъзгласява като храна за дълголетие.

Детето расте здраво и след няколко години вече е ученик. Баща му Гиго Изворски, който е без образование, но разумен човек, има дюкянче и търгува с въжета. Богатството му са малко земя и животни. Скоро вижда интереса на сина си към науката и решава да го изпрати в град Трън, където да учи в прогимназия.

Хлапакът често пасе кравите и овцете през ваканциите. Лови бръмбари и жаби. Взира се в полета на птиците и с интерес следи животните. Може да ги опитомява. Рисува добре с бои, които баща му купува от града.

Завършва прогимназия в Трън, където имал квартира. Тя приличала на ателие. Навсякъде стояли картини правени с акварел и сухи пастели. Всички мислели, че Стаменко ще стане художник. Истината е, че той харесва естествознанието и живопистта и не може да определи, кое от двете повече го привлича. В Трън няма гимназия и момчето отива да учи в София в Мъжката гимназия.

През последната година на гимназиалното си образование Стамен Григоров представя реферат – „Еволюцията на животинския мир и религията“. По това време в България се появява труда на Дарвин „Произход на видовете“ и момчето прочита книгата. Написва втори реферат свързан с Дарвиновите идеи.

След последния школски звънец, той вече е взел решение да учи естествени науки. Не загърбва и живопистта – рисува непрестанно и по-късно като студент. Заминава за Монпелие, Франция. Завършва курса на обучение предсрочно. Успява подробно да се запознае с природонаучните теории. Решава да учи медицина. Последната година от следването си пише писмо до баща си, в което му благодари за издръжката до момента и го моли да продължи следването си, за да бъде полезен и лекува „всички хора в моя любим роден край“. Писмото завършва така: „Моля те от сърце и душа да направиш и тази жертва за своя син, който много си позволи, но който един ден ще ти се отблагодари“.

За съжаление търговията на баща му вече не върви и семейството едва преживява в България. Всичките спестявания на Гиго Изворски са похарчени по следването на Стамен. И той се принуждава да се завърне в родното си село.

Още като ученик той се влюбва в Даринка. Тя също не е безразлична към него. Съдбата отново ги среща и той ѝ споделя силното си желание да учи медицина. „Ще заминеш отново и ще завършиш“, обещава му тя.
Даринка е от заможно семейство. Успява да склони баща си да поеме издръжката на нейния любим Стамен. Скоро двамата се венчават и макар че им предстои раздяла, те са щастливи. Само няколко дни след сватбата Стамен заминава за Швейцария, в град Женева. Записва се да учи в медицинския факултет.

В същото време в университета в Женева чете лекции световноизвестният бактериолог проф. Масол. Той забелязва българина и неговите широки познания. Стамен Григоров чете всеки ден в богатата университетска библиотека. Масол го прави свой сътрудник. В Женева Григоров започва да проучва въпрос, който го вълнува от гимназията – българското кисело мляко. Но го интересува и туберкулозата.

В университета разполага с модерни за времето лаборатории. Това му дава възможност за научни изследвания. Иска да довърши работата си свързана с киселото мляко. Убеден е, че съдържа лечебни качества. Търси причината за неговото подквасване.

Всеки ден, наред с научните си занимания, пише писма на Даринка, а тя не бави отговорите си. „Учи, скъпи мой, отдай всичките си сили и светлия си ум на науката. За хората, за родината, за нас, за тебе. Ти можеш“.
Но в Швейцария кисело мляко няма и той не може да прави своите опити. Любимата Даринка намира начин да му изпрати нужното количество.

Един ден Стамен Григоров най-после вижда под микроскопа „пръчицата“, която подквасва млякото. Бърза да покаже откритието си на своя професор Масол. Той му стиска ръката и обещава, че още същия ден ще съобщи за откритието на Мечников – носител на Нобелова награда. Между двамата започва оживена кореспонденция и Мечников настоява да се срещне с Григоров в Пастьоровия институт. Там иска българинът да докладва пред учените своето откритие.

Григоров приема. Но срещата им се случва към края на 1905 г. Появява се научно съобщение в „Ревю Медикал де ла Сюис романд“, бр. 10 от 1905 г., където се представят подробности за причинителят на българското кисело мляко – един млечнокисел бацил. Той е наречен на името на родината на Григоров – „български млечен бактерий“. Наред с това Григоров съобщава и за откриването на придружаващия го диплокок, на който Орла Иенсен дава името „Streptoccocus termophillus“.

Григоров е само на 27 години, когато се появява пред най-добрите в европейската медицина и микробиологията на Пастьоровия институт, за да им разкаже за „новия бацил“. Там е и Иля Мечников, който е впечатлен от Григоров и откритието му. Българинът му поднася пръстено гърне с кисело мляко като скромен дар.

„Този пръстен съд е изработен от майстори грънчари в малкото неизвестно за никого от вас селце в моя роден край, което носи оригиналното, но също така съвсем непознато за вас име Бусинци. Самият пръстен съд на нашето наречие наричаме „рукатка“ или, с други думи, съд, приспособен да се носи на ръка.

Художественият грънчарски занаят там се е зародил още в древността и за първи път на Балканите. А млякото е от моето родно село Извор, което се намира далеч оттук, сред хубава природа, каквато е природата на цялото мое отечество България“.

Тази среща в Пастьоровия институт с елита на медицината и микробиологията в Европа, както и със самият Мечников, остават незабравими за Григоров.

Наскоро след това Мечников извършва проверка на откритието на Григоров, потвърждава го и представя доклад. После го потвърждава немския учен Лафар. Появява се статия на поляка Беленовски, в която пише за „първа стъпка към разрешаването на въпроса за киселата ферментация на млякото“. Учени от цял свят публикуват върху киселото мляко и „българският бактерий“.

Женевският университет награждава Стамен Григоров с грамота и парична награда. Той завършва Медицинския факултет и е поканен от проф. Масол, който е в напреднала възраст, да заеме мястото му в университета. Българинът отказва. Обяснението му е, че иска да отдаде силите и познанията си на своята родина. Получава и втора покана – да оглави Пастьоровия институт в Сан Паоло в Бразилия. Но и този път е категоричен – желаниета му е да се завърне в България.

През декември на1905 г. успешно защитава своята докторска дисертация – „Принос към патогенезата на апендицита“ и се завръща у нас.

Съпругата му Даринка го посреща в София. Григоров става лекар в болница в Трън. И е единствен. От чужбина със себе си е донесъл микроскоп и всички от града изгарят от интерес да видят чудото. От уста на уста, по кафенетата и праговете на къщите се говори за новия лекар.

Така за първи път в Трън се появява микроскоп. Новият доктор изследва секрети от гърлото, за да види дали не съдържат туберкулозни бактерии. Извършва и прегледи в частния си кабинет. Бедните хора преглежда без пари, помага им с лични средства, за да си купят лекарства.

Скоро докарал дванадесет коня, за да продължи своите научни изследвания. Хората от Трън недоумявали, когато от София пристигали пратки със зайци, бели мишки и морски свинчета. Докторът не говорел много и съгражданите му решили, че ще прави зоологическа градина.

Стамен и Даринка наемат човек, който да се грижи за животните. Правят в кухнята си лаборатория. Конете и другите животни инжектират с туберкулозни бактерии. Григоров иска да довърши опитите си, които е започнал в чужбина. Има желание да провери теорията си за противотуберкулозната ваксина.

Д-р Русев, който ръководи Бактериологичния институт в София, кани Григоров в столицата, за да работи при него и провери опитите си. В следствие на това той представя в „Прес медикал“ статия – „Противотуберкулозна вакцинация“. Завръща се в Трън, за да направи нови опити с животни.

Съгражданите му разказвали, че той никога не говорел за своето откритие – причинителят за подквасването на млякото. Работел в болницата, където по това време много хора боледували от туберкулоза и той насочва усилията си към изследване и лечение на болестта. Водел кореспонденция с учени от Европа.

Започва Първата световна война. Д-р Стамен Григоров е назначен за началник на полева болница на Южния фронт. Към края на войната избухва холера, която помита живота на войници и обикновени хора. Той започва борба срещу холерата и скоро успява да я овладее. За спасяването на живота на много войници и обикновени хора получава най-високия орден за храброст. Носител е на награда „Златен Червен кръст“.

След Първата световна война заминава за Италия, в противотуберкулозния институт „Карло Форланини“. Там прави опити със своя нов метод на лечение на туберкулозата, със своята противотуберкулозна ваксина. Какво се случва там, не е известно, но Григоров скоро се завръща в България. При един разговор с д-р Катранджиев, той го пита какво е станало с опитите му, а Григоров отговаря: „Пипнахте точно в раната ми. Това е една тъжна и жалка история…Впрочем какво да Ви кажа…Жестоко, горчиво ме измамиха…Трудно е да се бориш с безчестието…“

Григоров работи като клиницист в областта на вътрешните болести. Практикува лекарската професия. По време на бомбардировките е лекар в Новоселци край София.

По онова време учените в България не говорят за него, макар че името му е известно в цяла Европа. Премълчават заслугите му. Често го преследват завистници, които омаловажават научната му работа. Нищо ново. В България можещите се наказват двойно… А и престанат ли да ти завиждат, значи талантът ти е загубен… Д-р Стамен Григоров умира на рожденния си ден през 1945 г. недовършил своите запланувани изследвания.