21292 | 3 юни 2025 | 12:11
Д-р Георги Станулов е един от специалистите инвитро, които се отличават с изключително висока успеваемост. Медицинската му кариера е забележителна. Той завършва с отличие Медицински университет и здравен мениджмънт в УНСС. Има десетки специализации и стажове в британски, гръцки, австрийски болници и университети. Докторантурата му е от Democritus University of Thrace. Част от екипа е на професор Николаидес от Harris Birthright Research Center - световно признат лидер в сферата на феталната медицина. От септември 2024 г. е част от екипа и на болница "Доверие". Има репутацията на един от най-добрите инвитро специалисти на Балканите.
- Д-р Станулов, при това представяне е логично да ви попитам на какво се дължи тази висока успеваемост. Обаче на мен ми се иска постепенно да достигнем до този въпрос. Тревожна статистика показва, че около 200 хиляди български двойки имат репродуктивни проблеми. Според вас на какво се дължи това?
- Много се радвам, че имам възможността да ви посрещна в болница "Доверие". Проблемите със зачеването се дължат на различни фактори. Един от тях е мъжкият фактор. Знаем, че през последните десетилетия все повече намалява броят на сперматозоидите, когато се прави спермограма на мъжете. Това е една тревожна статистика, която важи за целия западен свят. До такава степен е сериозен проблем, че от СЗО намалиха нормите, защото вече почти никой не покрива старите норми. Това е една от причините. Втората причина е, че доста често се срещат инфекции с хламидия, които водят до запушване на маточните тръби при момичетата. Третата причина е, че двойките понякога чакат до по-късно, преди да решат да създават дете. Това ги кара да бързат повече, защото, когато едно момиче на 20, дори да се забави 4-5 години с раждането на детенцето, това не е чак такъв сериозен проблем. Но когато една жена е на 40, тя няма 4-5 години да чака и иска нещата да се случат веднага.
- Чела съм, че тютюнопушенето, хормоните, които изобилстват във всичко наоколо, пластмасата в храните, също дават отражение върху стерилитета.
- Абсолютно! Факторите за стерилитета не са един и два. Тези, които изброихте, са абсолютен факт, наистина. Тютюнопушенето, въздухът, който дишаме ежедневно, всички газове от автомобилите, постоянното облъчване с 4G, 5G, Wi-Fi, съвременният начин на живот като такъв… Както и фактът, че ние фактически ядем почти всички продукти в пластмасови опаковки, че ползваме всякакви видове консерванти. Факт е, че колкото повече се отдалечаваме от природата, толкова по-трудно става да се възпроизвеждаме.
- Има изследователи, които казват, че човек трябва да си погледне в боклука. Ако е пълен с обелки от плодове и зеленчуци, се храни правилно, а ако е пълен с пластмасови опаковки, очевидно не.
- Подкрепям това мнение. Факт е, че в страните от третия свят този проблем със стерилитета не е толкова широко застъпен.
- Вашите наблюдения вероятно са чисто емпирични, но къде стерилитетът се среща по-често сред българите - при жените или при мъжете?
- По традиция казваме, че относително е равен делът на мъжкия фактор и на запушените тръби при жените. През различните години има различни статистики, но горе-долу 50 на 50 са отговорни мъжете и жените за това да не се случват нещата в двойката. Фактът е, че ние не търсим кой е виновен. А търсим начина да дадем дете на тези хора.
- Съществуват ли все още предразсъдъци относно използването на донорски яйцеклетки или сперматозоиди?
- За жалост, съществуват предразсъдъци. Хората държат детето им да е създадено с техен биологичен материал и само в крайни случаи прибягват до донорски яйцеклетки и сперматозоиди. Наистина понякога просто те нямат друг шанс. Когато жените са надхвърлили определен възраст, когато при мъжа дори и чрез биопсия не могат да се намерят сперматозоиди, или когато жената няма партньор, тогава прибягваме до донорски материал. Но по принцип българите в огромния процент от случаите държат да използват собствен генетичен материал.
- А има ли и притеснения относно замразените яйцеклетки?
- Замразяването на яйцеклетки преди повече от десетилетие беше нещо екзотично. Нещо, което нямаше чак толкова добри резултати. В момента обаче ние замразяваме по много качествен начин яйцеклетки и те в огромния процент от случаите са годни за оплождане. Така че е добра алтернатива, когато една жена реши да отложи забременяването за по-късна възраст, просто да замрази яйцеклетки, за да може, когато вече тя е на 43-44 години, да не се бори с мъки, а да има замразени яйцеклетки и съответно по-лесно да се случат нещата.
- Това, предполагам, се прави и когато има някакво раково заболяване?
- Да, това се прави и когато имаме раково заболяване, но съществува и т.нар. social freezing, когато жените замразяват яйцеклетки просто защото чувстват, че не е точният момент да създадат дете.
- При процедурите инвитро има задължителна стимулация, обаче съществува опасението, че тази стимулация би могла да накара и една-едничка ракова клетка да се развие прекалено бързо и да „избухне“.
- Има и процедури, които са без стимулация, така наречените процедури на естествен цикъл, така че стимулация не е задължително да има. Може да се прави инвитро и без стимулация. Има доста изследвания по въпроса, които показват, че инвитро процедурите са много, много безопасни. Статистиката показва, че от определен брой жени с направено инвитро, съпоставен на същия брой жени, които не са правили инвитро, броят на тези, които са развили онкологично заболяване, е сходен. Така че, общо взето, ние пристъпваме, без да се притесняваме към инвитро процедурите. Естествено изследваме жените, разпитваме ги, за да знаем, че нямат силна предразположеност към рак. Например тютюнопушенето значително увеличава шанса за доста видове рак, докато при инвитро има съмнение дали въобще увеличава шанса за някои видове рак, но дори да съществува, то не е сериозен процент.
- А препоръчвате ли жените да си направят едно генетично изследване, дали са предразположени?
- Генетичното изследване, например, за рака на гърдата, гена BRCA, е нещо, което със сигурност може да помогне на една жена да знае дали има силна предразположеност към този рак. Това генетично изследване обаче, ако е отрицателно, не означава, че жената няма да развие рак на гърдата. И то не отменя задължителните ежегодни прегледи на жената. Така че, според мен, е по-важно не толкова да се прави генетично изследване за BRCA, а просто всяка една жена, минимум веднъж годишно, да се проследява при мамолог, когато се налага това да става с мамография, а когато не се налага - с ехография на млечната жлеза.
- Вече и жените над 40 имат право на безплатна инвитро процедура. Какви са шансовете им не само да забременеят, ами да износят здраво бебе и всъщност какви опасности трябва да преодолеят?
- Много индивидуални са нещата, защото има жени, които са над 40, но са със запазен яйчников резерв, здрави са и без проблем могат да износят едно бебе. Има и момичета, които вече са над 40, но яйчниковият резерв им е значително намален, такива с хронични заболявания или с наднормено тегло. При тях износването на бременността е доста по-трудно. Съществува висок риск от прееклампсия, засилен риск от развитие на захарен диабет и въобще понякога може наистина да има вредно влияние върху здравето на жената тази бременност.
- Много ми харесва как наричате пациентките си „момичетата“. На страницата си в фейсбук бяхте написали, че през април имате 33 забременели, т.е. стигнахме до високата ви успеваемост. Как я постигате?
- Инвитрото е отборна работа. Искам да благодаря на нашите ембриолози, които са изключително кадърни, изключително съвестни, изключително талантливи. Благодарение на тях постигаме висока успеваемост. Искам да благодаря и на болница "Доверие", която ни подкрепи с купуването на най-съвременна апаратура, защото лекарят е лицето на този процес, но дори най-добрият лекар без съвременна апаратура, без екип от ембриолози, които наистина да си вършат работата и да влагат сърце и душа в нея, високата успеваемост е непостижима. Ние много често говорим за успеваемост, важно е обаче да се говори за сигурност при инвитро процедурите. Неслучайно те трябва да се правят в болница. Тук ние имаме реанимация, операционни зали, имаме кръвна банка. Когато се прави инвитро, е добре да знаем, че то няма да завърши с някакво сериозно последствие за живота на жената. Затова е по-безопасно инвитро процедурите да се извършват в болнични заведения, където имаме подкрепа от мултидисциплинарен екип и всички средства, с които можем да запазим живота на жената. Защото жени са загивали в България от инвитро и това трябва винаги да се има предвид. В този смисъл, много важна е успеваемостта, но многократно по-важна е сигурността на жената.
- Тогава защо, след като наистина имаме добри резултати, доста българи отиват в Турция за инвитро? Това на масирана реклама ли се дължи или битовите условия там са по-добри? Защото явно по един и същи начин се работи.
- Ние имаме една много добра европейска успеваемост и всеки път, когато ходим на различни симпозиуми, си сверяваме часовника с колегите от Европа. Виждаме, че те работят по абсолютно същия начин като нас. Аз самият съм бил в много европейски центрове за инвитро и виждам, че успеваемостта и нещата, които се случват, са абсолютно същите като тук. Е, някои клиники използват доста агресивни маркетингови стратегии. Това естествено не е коректно, а някакъв вид нелоялна конкуренция, но маркетингът е силен инструмент, който може да накара хората да вярват, че в някои инвитро центрове се случват едва не при всички пациентки нещата. Живият живот обаче показва, че не е така, защото имаме много пациентки, които са обикаляли прехвалените инвитро центрове и накрая идват и забременяват при нас. Така че съветвам дамите да вярват повече на своите близки, на своите приятели, на жени, които реално са забременели, отколкото на анонимни постове в интернет.
- Има ли психологически момент? Сигурно се случва доста често някои да забременеят инвитро и после да заченат второто си дете по стария изпитан начин.
- Психологически елемент не чак толкова, но някои жени например имат ендометриоза. Често ние така или иначе не разбираме, че те имат ендометриоза, но по време на бременността тази ендометриоза намалява своето развитие и съответно проблемът за забременяването изчезва от самата бременност.
- А какво е ендометриоза, да обясним моля.
- Това са ендометриални клетки, които не са на мястото, където трябва - вътре в матката, а са извън нея, по тръбите, по яйчниците. Доста често сме забелязвали, че двойки с неизяснен стерилитет и забременеят с инвитро, се случва да забременеят след това и спонтанно. Ако примерно сперматозоидите на мъжа са изключително малко или жената е с отстранени тръби, то те и пет деца да имат, няма как да забременеят спонтанно. Но при неизяснения стерилитет наистина сме забелязали този феномен - че второто дете понякога се случва и спонтанно.
- На колко години е най-възрастната ви забременяла пациентка?
- Най-възрастната ми забременяла пациентка е на 52 години.
- А на колко не съветвате да си правят дете?
- Всичко е индивидуално. Има жени, за които наистина е опасно да бъдат бременни. Особено тези с високо кръвно, с хронични заболявания. Ние винаги ги съветваме да се консултират с лекарите, които лекуват основното им заболяване, дали е безопасно те да забременеят. Защото едно младо момиче със силно наднормено тегло може да пострада от бременността. Докато една жена, която е на 50, ако е в добра физическа форма и няма хронични заболявания, може да износи здраво бебе.
- Как гледате на сурогатното майчинство?
- Сурогатното майчинство в България е забранено.
- Но много хора ходят в Гърция и в Украйна.
- Имат други държави, в които е разрешено. То е алтернатива за жените, които нямат друга възможност да имат дете. Аз смятам, че им се полага тази алтернатива. Защото те реално нямат друга възможност да имат рожба.
- И последният ми въпрос е: Какво бихте казали на двойките, които се чудят, дали да се решат на инвитро?
На младите двойки, които пробват от малко време, им казвам да изчакат. Ако момичето е на 25 години и пробват от 3 месеца, няма нужда да правят нещо. Просто да изчакат. Когато обаче жената наближи, и особено когато надхвърли 40, ги съветвам да не чакат. Да се обърнат овреме към репродуктивни специалисти за помощ. Защото понякога пациентите идват твърде късно и вече нямат яйцеклетки. И ние не можем да помогнем, понеже яйцеклетките са субстратът, с който ние работим. И когато той липсва, няма как да създадем детенце.
Интервю на Магдалена Гигова
Оператор Калоян Балабанов
Монтаж Антон Тончев
Източник: Блиц
Мобилна верси
RSS
