Компаниите от строителния сектор са изправени пред трудни решения заради галопиращите цени на строителните материали и енергоносителите.
Камарата на строителите в България (КСБ) има нов Управителен съвет. Какви са приоритетите на ръководството на браншовата организация и какви са очакванията за годината – разговаряме с д-р инж. Владимир Вутов, зам.-председател на Управителния съвет на КСБ.
- Д-р инж. Вутов, Вие бяхте избран за зам.-председател на КСБ и заедно с други Ваши колеги сте част от новото ръководство на браншовата организация. Каква ще е годината за строителния сектор според Вас?
- Благодаря на колегите за доверието. С новия Управителен съвет на Камарата на строителите в България ще продължим активната работа за развитието на сектора. Последните години са не просто предизвикателни, те са трудни и компаниите и екипите им трябва да положат много усилия, за да продължат работа по започнатите проекти. Основната причина за това е ръстът в цените на строителните материали, но също така и на горивата и други продукти, свързани с веригата на доставки в строителството. Фирмите могат да продължат успешно работа, а някои и да оцелеят на пазара, единствено ако се приложи индексация на цените. Това е един от ключовите приоритети на камарата като организация през последната година и половина – да води разговори с представителите на институциите за изработването на правила и за реализирането на индексация на договорите с публичните възложители – държавата или общините. С договорите по Закона за обществените поръчки определено срещаме усложнения, които, вярвам, че ще преодолеем.
- От какво най-много имате нужда сега?
- От разбиране. Необходимо е разбиране за проблемите на бранша, за да се постигне добър за цялото общество резултат. Стабилността на сектора е важна за семействата на стотиците хиляди заети, както и за постъпленията от данъци, такси и осигуровки в хазната.
Дигитализацията е друг ключов за развитието на бранша момент. Работата ни ще бъде и в тази посока, за да можем да отговорим на най-съвременните изисквания. Въпреки трудностите, ние подпомагаме компаниите в технологичния преход, който е бъдещето на нашата индустрия.
- Да се върнем на индексацията. Тя докъде стигна – методиката беше приета през септември от служебното правителство?
- Да, има приета методика, но няма единни указания за прилагането ѝ от страна на публичните възложители и това позволява разностранни тълкувания. Необходимо е да се приемат общи правила, така че да няма ощетени фирми и да не се поставя под риск изпълнението на започнати проекти, както и бъдещите проекти по Плана за възстановяване и устойчивост и по инвестиционните програми.
- Какви са най-големите рискове, ако не сработи индексацията?
- Започнатите проекти, както и предстоящи, са изложени на риск – от спиране или изобщо да не стартират. Голяма част от фирмите не успяват да се справят с високите цени на материалите, енергоносителите и необходимостта от нов тип отношение към служителите от гледна точка на социална политика и заплащане. Последният икономически отчет на строителния сектор на Камарата на строителите в България ясно показва какво се случва. За деветмесечието на 2022 г. произведената строителна продукция е намаляла с още 8.2% спрямо същия период през предходната година. Едновременно с това намалява и броят на фирмите, вписани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС). В началото на декември регистрираните в България компании са 6 302 – 422 са заличени (бел. ред. на годишна пререгистрация подлежат всички фирми, които изграждат обекти над 100 кв. м).
- Кои са най-засегнатите фирми?
- Най-засегнати са малките фирми. Спадът на продукцията и на регистрираните в ЦПРС фирми говори за спад в оборотите, което ощетява цялата държава. В строителството са заети над 200 000 души. Трябва да запазим тази заетост заради социалния статус на хората и държавата, защото ако има добре работещ сектор, в държавния бюджет влизат повече данъци и такси, повече средства за осигуровки. Стабилността на бранша е важна както за заетите в сектора, така и за цялата държава.
- Друг голям проблем в строителството е текучеството и изтичането на кадри в чужбина. Всичко, за което говорите, води и до това. Как може да се спре?
- За да има стабилност в сектора, е особено актуално да има индексация и нови проекти. Едно от положителните неща за строителите е допълнителното увеличение на минималната работна заплата в строителството. Камарата без колебание подписа нов Отраслов колективен трудов договор със синдикатите. Това е един от начините да се отговори на повишаващата се инфлация. Социалният ангажимент на компаниите също е ключов. Най-важният ресурс за работодателите са служителите. Работещите в строителството движат напред не само компаниите, те са важни за цялата държава.
- Споменахте, че дигитализацията е друг приоритет на КСБ. Браншът може ли да отговори на новите тенденции, свързани с въвеждане на съвременни дигитални процеси, които също биха се отразили добре и на служителите?
- Да, цифровизацията е един от приоритетите ни. Фирмите трябва да получат възможност за обучение на своите кадри в областта на дигитализацията, внедряването на системи и иновативни решения. Тук е ролята на КСБ - най-голямата браншова организация, да помага на компаниите. Камарата е съучредител на Европейския цифров иновационен хъб в сектор строителство, който дългосрочно ще работи в посока дигитализация и обучение на сектора, така че фирмите да бъдат конкурентни чрез максимално дигитализиране на строителния процес и допълнителна квалификация на служителите.