14184 | 10 май 2025 | 22:33
В Банкок не е трудно да сбъднеш мечтата, която всяко момиченце таи в сърцето си – да бъде принцеса. Е, може да е само за ден, но пък е като сън наяве.
Преобличането в национални или аристократични одежди е трайна част от „въдичките“ за туристи в Азия. В Япония момичета с умели движения те превръщат истинска гейша, дори те снабдяват с чорапи с пръсти, за да можеш да ситниш с дървените джапанки. На всяка от спирките на Великата китайска стена (и не само) има цял гардероб от реквизити и костюми, с които да позираш за снимка до живи коне или камили. Продължавам да се чудя как са качили животните там.
В Тайланд нещата са доста по-елегантни. От хотела те взима старинна кола, за която колекционер на автомобили би извършил углавно престъпление.
Шофьорът е с бели ръкавици и държи до себе си шампаниера с лед и на всеки светофар е готов да освежи напитката, която ти е сервирал за добре дошла. Покрай прозореца се ниже неистовият трафик на мегаполиса, но в купето звучи класическа музика. Казва, че преди Ват Арун – Храма на зората, към който сме се запътили, ме очаква приятна изненада.
Тиха задна уличка, наниз от малки магазинчета. Спираме пред едно и група момичета се втурват към мен, както монтьорите от Формула 1 наобикалят болида, когато влиза в бокса за смяна на гуми. Отвеждат ме в малка зала и на оскъден английски (предимно с ръце) ми дават знак да си избера тоалет. Действие повече от трудно, защото дрехите сияят с всички цветове на дъгата.
Изненадвам се, че липсва жълто. Оказва се, че този цвят е резервиран за кралските особи. Посягам към пола в светлосиньо и розово и мигом към нея добавят подходящи аксесоари. В този миг собственикът, който изглежда малолетен, макар да е в строг костюм от три части в жегата, започва да ми разкрива тайните на тайландския национален костюм.
Оказва се че и в древен Сиам, също като при нас са се „разписали“ разнообразни племена и народи, а уж ние сме били на кръстопът. И всеки е оставил отпечатък със своите традиции, обичаи, вярвания.
Празничните облекла са от коприна, а всекидневните – от памук. Напълно нормално за лепкавата горещина тук. Характерните цветове, ярките комбинации, дори техниката на шиене правят традиционните тайландски тоалети лесно разпознаваеми. Те не са просто мода, а въплъщават ценностите, вярванията и историята на сиамския народ.
Той ги носи с гордост по време на фестивали, церемонии и важни житейски събития като сватби или Дена на майката и бащата. И обогатява преживяванията на туристите.
От VI до XIII век кралството Дваравати е оказало силно влияние върху националните одежди. В резултат на това тайландската мода е повлияна от индийската, включително с превръзките за бедра, златните огърлици и металните колани. Кхмерите също привнасят своя дан като през седми век „скъсяват“ роклите на жените. Периодът Аютая е диктувал тенденциите в Централен Тайланд в продължение на почти 200 години.
Най-познатата и популярна част от традиционното тайландско облекло продължава да е много дълга и тясна пола (наричана фа син), която се състои от три части, изработени от един и същ материал, но най-често се използват две или три вида плат, които се различават по цвят и шарка.
Блузи, боядисани с индиго от севернотайландските племена, индонезийски саронги с батикови шарки, дантелени шалове, вдъхновени от малайзийския стил яя, камбоджански лонджи – дълги поли и за мъже, и за жени са само част от влиянията, които могат да бъдат различени.
Докато две момичета пристягат дългата до глезените пола, друга девойка ми нахлузва сабай, блуза, подобна на шал, която покрива едното рамо и виси до земята. Казват ми, че тази комбинация се смята за официален тоалет и се нарича сивалай. Набързо завиват косата ми в кок и му забождат фуркети, върху които трептят екзотични цветя от варак.
Довършват декорацията ми със сребристи бижута, добавят малко грим и ето ме – тайландска принцеса.
Предупреждават, че пред храма Ват Арун трябва да събуя сандалите си, но това си го знам от други пътешествия в Азия.
Същите ретро-коли ни откарват до Храма на зората, завладяващ декор за незабравими снимки. Светилището е разрушавано и достроявано от 1569 до 1767, кацнало, както почти всичко важно в Банкок, на брега на величествената река Чао Прая.
Историята му е преплетена с военни сблъсъци и властването на различни династии, но резултатът са великолепни декоративни флорални мозайки, изработени от фрагменти китайски порцелан в ярки цветове, които те карат да затаиш дъх. Всички те образуват сложни шарки в завладяваща хипнотична безкрайност на преплетени традиционни мотиви. Стенописите разказват житието на крал Рама
Втори, издигнал централната статуя на Буда, на Рама Пети, както и на принц Сидхарта. Кулата с височина 82 метра е в традиционния кхмерски стил и се смята за най-почитаната сграда в целия храмов комплекс. Стените й изобилстват от изображения на митични герои и сцени от живота на Буда.
Казват, че Храмът на зората е изумително красив при първите слънчеви лъчи, но аз го видях по залез откъм Чао Прая ривър и бе наистина забележителен. А от фотосесията с костюм като тайландско принцеса със сигурност ще останат най-хубавите ми снимки от Банкок.
Същия следобед отидохме „на гости“ и при истинска потомка на кралското семейство, но за това – друг път.
Разказите на Весел Цанков за градинките в Париж, гробището Пер Лашез и Хайделберг, както и този на Нора Михайлова за колоезденето в Йордания, слушайте по БНР.
Мобилна верси
RSS
