14442 | 9 май 2015 | 15:51

Труман Капоти, Скот Фицджералд, Дж. Р. Р. Толкин печелят овации още с първите си произведения

Някои писатели започват кариерата си с мъка и неудовлетворение от липсата на признание, а любимата им мантра след време става, че успехът е най-трудното и бавно постижимо нещо в живота, което изисква къртовски труд. Но съществуват и други примери - на автори, които навлизат ударно в света на литературата, спечелвайки вниманието и благоволението и на публиката, и на критиците. Разбира се, като сензация късметлиите си спечелват и отрицателни критики, без това да ги детронира от пиедестала на световната литературна класика. Ето и някои от тях.

Може би най-фрапантният случай е с дебютния роман от 1948 г. на американския класик Труман Капоти „Други гласове, други стаи“. Още преди книгата да е изложена по книжарниците, рецензиите за полуавтобиографичната история започват да валят, „Туенти сенчъри фокс“ иска да купи филмовите права, а списание Life предлага място за публикуване на Капоти наред с автори като Гор Видал. Романът излиза, когато Капоти е само 23-годишен, и дебютира веднага под номер 9 в списъка за бестселъри на „Ню Йорк таймс“. Остава там общо девет седмици.

Истерията е заради снимката

на автора на задната корица на изданието, която по тогавашните критерии се счита за доста еротична и предизвикателна (на стр. 53). Разбира се, и съдържанието е не по-малко възбуждащо интереса. Според предварителния синопсис тринайсетгодишният Джоуел Нокс експериментира, търсейки сексуалната си идентичност. Героят напуска Ню Орлиънс след смъртта на майка си и отива да живее при баща си, който го е изоставил след раждането му. Но докато живее в рушащата се къща в провинциална Алабама, Джоуел се сблъсква само с намусена мащеха, ексцентричен братовчед и непокорната Айдабел.

Главозамайващият успех на дебютния роман на Франсис Скот Фицджералд се оказва трамплин и в личния живот на писателя. „Отсам рая“ излиза на 26 март 1920 г. в тираж 3000 копия и се разпродава за три дни. На 30 март, само четири дни след публикуването, неговата възлюбена Зелда го кани в Ню Йорк, за да се оженят. Дотогава ексцентричната дама, която ще завърши живота си в лудница и с която Фицджералд ще води разточителен светски живот, отказва да се омъжи за бедния и неуспял писател. Бързата слава обаче превръща досегашния нежелан кандидат в мъж за милиони. Двамата се венчават седмица след публикуването на романа. „Отсам рая“, разказващ за перипетиите на студента Еймъри в Принстънския университет, има 12 преиздания общо в 49 075 копия само през следващата година. Критиците са категорични, че това е единственото адекватно изследване на юношеството в съвременното американско общество. Самият автор обаче не печели добре от романа - за първата година той си докарва само 6200 долара. Въпреки това книгата прокарва път за по-нататъшните му произведения.

На 21 септември 1937 г. се появява един от най-великите, обичани и преиздавани романи в историята на детската литература. С „Хобит“, който печели веднага широко одобрение от критиката, професорът по английски език Джон Роналд Руел Толкин поставя началото на фентъзи жанра. Приключенският разказ с вечни теми като героизъм и приятелство поставя началото и на епичната трилогия „Властелинът на пръстените“. Всъщност издаването на книгата става съвсем случайно. Толкин дава ръкописа на монахиня от Черуъл Едж да го прочете, докато е болна от грип. Оттам той попада в ръцете на

10-годишно момче

което по добро стечение на обстоятелствата е син на издателя сър Стенли Ънуин. „Хобит“ е издаден във Великобритания и САЩ и превръща Толкин в един от най-обичаните и влиятелни фентъзи писатели на всички времена. Авторът на „Хрониките на Нарния“ и приятел на Толкин К. С. Луис пише в „Таймс“: „Истината е, че в тази книга има редица добри неща, които никога преди това не са били обединявани по такъв начин - чувство за хумор, разбиране на децата, прекрасно съчетание на научен и поетичен подход към митологията.“ Доказателство за безсмъртието на историята са трите филма по романа, излезли между 2012 и 2014 г., които донесоха почти 3 милиарда долара печалба.

„Казах му, че вярвам в пъкъла и че някои хора, като мен например, трябва да живеят в ада, преди да умрат, та да наваксат, тъй като ще го пропуснат след смъртта си, понеже не вярват в задгробния живот“, е откъс от мрачния (и единствен) роман на американската поетеса Силвия Плат. „Стъкленият похлупак“ излиза през 1963 г. по-малко от месец преди самоубийството на авторката. Нещастието заглушава позитивните отзиви за книгата, карайки читателите да търсят автобиографични моменти в случващото се с главната героиня Естър Грийнуд. Майсторското дълбаене в депресията и лудостта й обаче носи заслужено място на романа в световната класика. Буквално преди дни той излезе и на български език за пръв път от 30 години насам - с марката на издателство „Сиела“.
„Кери“ е една от най-забраняваните книги в американските училища, обаче носи незабавна слава на автора си Стивън Кинг още с публикуването през 1974 г. Всъщност това е четвъртият му роман, но е първият издаден.

Написан е, докато живее в каравана

на преносима пишеща машина, изпод чиито клавиши излиза и друг негов шедьовър „Мизъри“. Писателят започва историята като къс разказ в момент на отчаяние заради отхвърлените му произведения дотогава. Той дори мята първите страници в кошчето, но жена му, на която е посветена книгата, го окуражава да продължи. Завършва я само за две седмици. Първото издание с твърди корици се продава в 13 хиляди копия, а второто само година по-късно - в над 1 милион. Успехът позволява на Кинг да напусне работата си като учител и да се отдаде на писането.

Светът се разболява от вонегътизъм - увлекателния майсторски език на Кърт Вонегът, през 1952 г. с издаването на първия му роман „Механично пиано“. Антиутопията е публикувана и със заглавие „Утопия 14“ и съдържа биографични елементи от работата на писателя в „Дженерал Електрик“. Историята се развива в близкото бъдеще, където светът е почти напълно механизиран и необходимостта от работници не съществува. „Книгата не е за онова, което е, а за онова, което би могло да бъде“, пише Вонегът, без да подозира, че пророчеството му почти ще се сбъдне. В романа на власт е малка група олигарси - инженери и мениджъри, а машините са достигнали своя триумф. Вонегът използва механичното пиано като метафора за едно общество, превърнало се в инструмент, свирещ безгрешно зададена мелодия без нужда от човешка намеса.

Името Пикуик става нарицателно за идеалист, подобно на Дон Кихот, благодарение на първия роман на Чарлз Дикенс от 1836 г. „Посмъртните записки на клуба „Пикуик“. Един от най-значимите прозаици на XX в., който по случайност

не успява да стане актьор

и хваща перото като репортер, също си създава име още с първата си публикация. След като издава успешно сборник с разкази и есета, писателят получава предложение от издателството „Чапмън енд Хол“ да пише текстове към илюстрации, които по-късно са събрани в „Посмъртните записки на клуба „Пикуик“. Последната глава на изданието продава над 40 хиляди екземпляра. Доказателство за популярността на книгата е, че много други илюстратори, извън тримата официални, създават рисунки към пиратски копия, надявайки се авторът да ги забележи и да ги използва при други издания.