17371 | 25 септ. 2018 | 12:59

България е един от най-активните поддръжници на европейската и евроатлантическата перспектива на Грузия, заяви българският премиер при срещата си с грузинския си колега Мамука Бахтадзе

Антон Гицов

На 23 септември по време на сесията на ООН в Ню Йорк българският премиер Бойко Борисов проведе среща с премиера на Република Грузия Мамука Бахтадзе.

Такива срещи са полезни, сесиите в Ню Йорк дават възможност на премиери и президенти от цял свят да се срещнат и обсъдят въпроси двустранните контакти, а и да съгласуват позиции по актуални международни въпроси. Но е и важно, какво говорят, особено, ако разговорите им стават публично достояние.

Ето какво каза между другото българският премиер на грузинския си колега:

„България е един от най-активните поддръжници на европейската и евроатлантическата перспектива на Грузия”.

Както е известно, евроатлантическата перспектива на Грузия понастоящем е в задънена улица.

След разпада на Съветския съюз, някои автономни области, придадени към отделни републики, но с различно население, желаят да се откъснат и установят своя държавност. Това става повод за редица локални войни. Грузия, в частност, не желае да даде такава възможност на Абхазия и Южна Осетия, в която например грузинците съставляват едва една четвърт от населението. Тъй като тя не намира подкрепа от страна на Русия в конфликта си с тези области (абхазкото автономно правителство на 23 юли 1992 г. обявява независимостта на Абхазия, а в Южна Осетия е проведен успешен референдум за независимост), Грузия обръща поглед към САЩ и НАТО. Още през 2004 г. приет Индивидуален план за действие за партньорство в НАТО, но напредък няма, в НАТО няма единство по приемането на Грузия в Алианса; през септември 2007 г. министърът на отбраната на Франция обявява, че разширяването на НАТО трябва да бъде предприето по такъв начин, че Русия да не се чувства изолирана и застрашена.

Независимо от това, на 5 януари 2008 година в Грузия е проведен успешен референдум за членство в НАТО. През април 2008г. на среща на НАТО на високо ниво в Букурещ, САЩ се опитват да убедят съюзниците Грузия да бъде приета в НАТО, но срещат силно противодействие и несъгласие от Франция, Германия, Италия, Испания, Холандия, Белгия и Португалия. САЩ са подкрепени от бивши социалистически източноевропейски страни и в частност от България.

Окуражен от американската подкрепа, на 8 август дискредитираният в днешно време тогавашен грузински президент Михаил Саакашвили нарежда офанзивна операция за връщане на контрола върху Южна Осетия. Грузински войски навлизат и в Абхазия. Това води до намесата на Русия във войната и всъщност на война между Грузия и Русия, която Грузия естествено губи.

В този смисъл, стремежът на Грузия да бъде приета в НАТО е обясним. Обикновено една малка страна се стреми да влезе в някакъв военнополитически съюз с някоя от световните сили или организации като НАТО и Грузия, която е в конфликт с Русия не прави изключение.

Но Русия отдавна ясно и категорично се е обявила срещу приемането на Грузия, както и на Украйна в НАТО. И нейната позиция е обяснима; тя в момента е оградена с пет страни членки на НАТО- Норвегия, Литва, Латвия, Естония и Полша и заявява, че националната и сигурност ще бъде още повече застрашена ако и тези две страни бъдат приети в НАТО.

Очевидно е, че приемането им в НАТО може да предизвика остра ответна реакция от страна на Русия с непредвидими последствия за сигурността в района, а възможно и за световната сигурност.

Това се разбира добре в НАТО; в реч в Тбилиси на 30 януари 2015 г. Зам. Генералният секретар на НАТО Александър Вершбоу заяви: „Има нещо, което ние знаем: че е много по-лесно да изградим стабилна европейска сигурност с Русия, а не против Русия”.

След като редица влиятелни страни от НАТО не подкрепят евроатлантическата перспектива на Грузия, а и висши ръководители на организацията признават, че е неблагоразумно да бъде осъществена тази перспектива, ако тя е насочена „против Русия”, възниква въпросът, защо е необходимо българският премиер да обявява България като един от най-активните поддръжници на амбицията на Грузия да бъде приета в НАТО? В интерес на страната ни ли е една такава официално изразена позиция от страна на българския премиер, като се има предвид, че в последно време се полагат значителни усилия да бъдат извлечени уроци от някои грешки в отношенията ни с Русия, довели до такива проблеми като пропусната възможност вместо Турски поток да бъде изграден първоначално замисленият Южен (български) поток и до забатаченото изграждане на АЕЦ „Белене”.

Когато премиерите на държави се изказват на външнополитически теми, те не могат да бъдат в течение на всички нюанси по всички въпроси. В това отношение те разчитат на своите външни министри, в чийто ведомства работят специалисти. Но у нас като че има проблем в това отношение. Бойко Борисов още не е съумял през всичките тези близо 10 години откакто е на власт, да се спре на един единствен способен министър, който да натрупва през годините опит и авторитет, вътрешен и външен. И последният му избор в лицето на Екатерина Захариева търпи критика. През последните три години тя прескача като министър от едно министерство в друго; от министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране през 2014 г., до министър на правосъдието през 2015 г. и от май 2017 г. министър на външните работи. Но колкото и да е умен един човек, не може да бъде специалист по всичко.

След едно завръщане от САЩ през ноември миналата година тя заяви: ” НАТО не е военен съюз а съюз за мир и стабилност”. Да кажеш, че НАТО не е военен съюз е признак на учудваща некомпетентност. Затова и не е изненада, че премиерът заявява, че България е между най- активните поддръжници на аспирациите на Грузия да бъде приета в НАТО. И както се казва, да дърпа дявола за опашката.