10684 | 8 септ. 2019 | 14:22
Ако трябва да избирате дали да отидете до Япония или да пътувате в миналото, какво ще предпочетете. И двете? Значи сме на един акъл!
Знаете ли каква драма преживява детето на българка и японец? Много му се работи, но го мързи да стане. Златимир Йочев е чист българин, но хич не го мързи – за две седмици в Япония е изминал близо 4000 километра, опитал е около 50 вида бира, снимал се е с гейша (защото повече от това един редови нашенец не може да си позволи) и е галил сърни и елени в центъра на многохиляден град.
Златимир Йочев е водещ на сутрешния блок в България он еър, но толкова цветно и релефно разказва, че все едно ще ни слушате по телевизора.
Япония произвежда два пъти повече българско кисело мляко от България. 29-те завода на компанията, които държи лиценза бълват по 700 тона „наш йогурт” на ден, което е два пъти повече от цялото дневно производство на България. Е, как да не попитам?! Златимир Йочев е опитал местното мляко, но му се е сторило прекалено сладко.
Преди време в Покана за пътуване със Соня Момчилова съпреживяхме магичното й пътешествие до Гватемала и още тогава си „заплюхме” продължението на историята на мексиканска земя. Тя започва с номадстване от хотел на хотел, за да завърши с приказното градче на полуостров Юкатан Плая дел Кармен, плуване в пещерите сенотес и магични приключения Чеченица.
Толкова рязко сменяме посоката в Покана за пътуване, че ако бяхме на състезание по мотокрос, щяхме да изскочим от трасето. По радиото няма такава опасност. Ей, го къде е Непал, където ще се запознаете с жива богиня.
Ако извадите късмета да попаднете в Катманду в един от 19-те пъти годишно когато живата богиня Кумари напуска златната си клетка, ще можете да зърнете силно гримираното й лице. Снимането й е строго забранено, но сладкото същество, нагиздено като кукла, наднича иззад резбованото прозорче в своя храм-дворец и маха на възторжената тълпа, която лелее благословията му. Едва ли, обаче някой подозира колко странна е съдбата му.
„Кумари” в превод означава „младо, неомъжено момиче”. Почитта към нея идва от 17 век. Обожавана е и от индуистите, и от будистите в Непал, които вярват, че е превъплъщение на богинята Дурга, която пръска на земята мъдростта си чрез малко момиченце, което никога не е виждало кръв.
Кумари Деви – богинята девица живее при почти стерилни условия и няма как да се нарани щом почти не докосва земята. Единствената вероятност да види кръв е при първия й месечен цикъл. Тогава се превръща в обикновена простосмъртна и се налага да избират нова жива богиня. А това никак не е лесно и критериите, на които трябва да отговаря са точно 32, доста от които почти неизпълними за невръстно същество.
Претендентките обикновено са на възраст между 3 и 4 годинки, преди да им е паднал първият млечен зъб. Семейството на бъдещата богиня е задължително най-малко от три поколения да принадлежи към кастата на бижутерите Бара от народа Невари. Кандидат-кумаритата трябва да имат гладка кожа без никакви белези – нито родилни, нито придобити. Да са с големи, черни, леко изпъкнали очи, като разстоянието между тях е точно определено. Зъбите им непременно да са много бели и добре подредени, гласът – звучен, усмивката – красива, ръцете – дълги, дланите – нежни и деликатни. Значение има дори формата на ушната мида.
Най-стряскащият от 32-ата задължителни етапа преди канонизирането за жива богиня е детенцето да прекара цяла нощ само в храма Хануман Дхока, заобиколено от змии и статуи на демони. В полутъмната зала за добавка към ужаса са разпръснати и прясно отрязани глави на биволи и овни, принесени в жертва пред богинята Дурга. И най-малката проява на страх води до отпадане от списъка с кандидат-богините.
Ако премине и през този кошмар, момиченцето ще трябва да посочи дрехи, принадлежали на предишната Кумари измежду купчина поставени пред него вещи.
Богинята не може да излиза навън, освен ако няма фестивал. Дори тогава краката й не бива да докосват земята, тя трябва да бъде носена на ръце. Щом се превърне в жена обаче, Кумари напуска храма. Тогава идва шокът. Фамилията вече не се радва на почит. На детето се налага да тръгне на училище, без да има ни най-малка представа как да общува със себеподобните си, да се научи да се грижи само за себе си и най-вече да преглътне, че друго сладко момиченце ще маха на богомолците от прозорчето на храма.
Когато се „пенсионира”, правителството й отпуска пенсия в размер на 80 долара на месец – царска сума за непалския стандарт.
Мобилна верси
RSS
