16924 | 31 окт. 2015 | 11:19

Единствено в Индонезия с ритуала "Бамбу гила" участниците се издигат на 20 см над земята

Special thanks to Indonesian embassy-Sofia

Седем напълно непознати недоверчиво прегръщат дълго бамбуково дърво. Съвсем обикновен на вид човечец мърмори нещо над кокосови черупки. Вдига примитивното кандило и заедно с пушека бамбукът сякаш полудява.

Съвременните здравомислещи хора усещат, че някаква незнайна сила кара дървото да се държи като живо в ръцете им. Лашка ги ту в една, ту в друга посока, прави опит да се измъкне, в един миг... ги повдига и те се откъсват на няколко сантиметра от земята.

Дори да приемем, че левитацията е в резултат на групова психоза, предизвикана от аромата на упойващи билки, какво да кажем за многобройните свидетели, които чакат своя ред за „бамбу гила” – ритуалът „луд бамбук”, който може да се види само на Молукските острови в Индонезия. Никога не сте чували за това място? Значи не сте любител на екзотиката и дайвинга. Иначе

Молукските острови са част от Индонезия, ширнала се върху 851 000 кв.км. суша и море. Твърдата земя обаче е едва 7,6 процента, т.е. около 86 000 кв.км, „нацвъкани” на 1000 острова.

Местните наричат столицата Амбон „градът на хилядата църкви”, макар след като японците я сринали през Втората световна война броят им да е силно намалял. Амбонците са по-мургави и къдрокоси от останалите индонезийци исе гордеят с магията на „лудия бамбук”- ритуал, който може да се съпреживее само тук.

Който е участвал знае, че шаманът отсича бамбук, дълъг около 3 метра и дебел към 15 см. Разпалва кандило с черупки от кокосов орех и на древния език тернате произнася кратки, известни само на него мантри, след което гръмогласно извиква три пъти „Гила!”.

Бамбуковото дърво е подхванато от седмина любители на силни усещания. От личен опит казвам, то наистина сякаш само се носи в различни посоки, докато шаманът не го спре с едно движение на ръката.

Необяснима сила подхвърля като лист отбрулен юнашката дружина. Местни люде твърдят, че по-изкусните жреци на древните богове дори постигали левитация – лудият бамбук издигал седмината на 20 см над земята.

Шаманското умение и мантрите се предавали по наследство. Нашият магьосник се казваше... Фриц. Но си беше натурален амбонец, изрисуван с магически символи по лицето. И явно не беше във форма, защото само ни лашкаше от единия край на площада до другия, обаче не успя да ни издигне във въздуха. И все пак усещането за неясна енергия, която направлява волята, остана.

Откъде и как на Молукските острови се е появил лудият бамбук (Bambu Gila) не е изяснено, но се смята, че това е древен мистичен ритеал за повдигане на духа на войните преди битка. В наши дни, понеже враждуващи племена на островите няма, борбата с неконтролируемото дърво се е превърнало в развлечение – истинско предизвикателство към въображението.

Приготовленията за Bambu Gila запхочват със специална церемония, при която шаманът измолва от духовете, вселили се в бамбука разрешение да проведе обряда. „Лудият бамбук” се отсича от планината с вулканичен произход Гамалама, която се намира в северната част на архипелага, в Тернате. След това натриват дървото с кокосово масло и го изрязват до необходимия размер.

После се търсят седем доброволци, готови да подхванат бамбука. Шаманът обиколя наоколо и мърмори странните си молитви, а стволът междувременно става напълно неуправляем! И макар, че съвременният човек е скептик, когато вижда с очите си как пощръклялото дърво лашка групата безконтролно, започва да вярва в магически сили.

Понякога шаманът придава на дървото такава тежест, че седмината едва успяват да го повдигнат и рухват от усилията. Друг път то ги издига над земята. Ритуалът завършва с победа на шамана над злите сили. А ударните му инструменти тръгват сред публиката като всеки изпробва музикалните си умения с неподправена детска радост.

Друга атракция на Молукските острови, надхвърляща фантазията, е галенето на змиорки. Знайно е, че тук е мястото, където и най-отявленият бедняк вечеря с омар колкото пъти поиска. Просто когато огладнее отива и си го улавя.

Населението на Амбон яде средно по 55 кг риба годишно. Някои много по-често. А други я използват за домашен любимец. Селцето Уаии допълва рехавия си бюджет с необичайната туриостическа услуга. Основното перо идва от ферма за водорасли, лодки под наем за гмуркачи и улов на риба. Но в никакъв случай не на змиорките.

Местните отглеждат дългите по два метра същества с любов. Странният гъдел да галиш нещо, което толкова прилича на змия те кара да събуеш обувките и като селските дечица да заджапаш в барата, където се предполага, че се гушат ценните риби. Сапунът явно не ги тревожи, защото въпреки пороя жените млатят в камъните пране, сякаш на него си изкарват яда от снощната разправия с мъжете си.

Малчуганите, решени да се покажат пред гостите, правят неумели лупинги във водата. Юноша само по препаска чупи сурови яйца и издава странен пльокащ звук, но змиорките не идват. Сякаш ги е страх да не се намокрят от проливния дъжд. Най-сетне една се престрашава. Глътва набързо жълтъка и се гмурва. Помамена от лакомията се връща пак. А може би не е същата?

На пипане е като делфин – гладка, хладка и много гъвкава. Оставя се да я подържа в името на още едно сурово яйце. Оказва се доста тежичка. Когато осъзнава, че безплатният омлет е свършил се изнизва като тромав шал. А у теб остава смътното усещане, че си изживял една фантазия, за която никога не си мечтал.