Шизофренията на този летен сезон е, че колкото е изгодно да се разделяме по едни въпроси, толкова е печеливше да се обединяваме по други.
Премиерът Бойко Борисов призова кметовете - ама така ги призова, че се чуваше скърцане със зъби - да сядат на масата и да се разбират, за да не се изгубят европейските пари за реформата във водния сектор.
Ако искаме 3,5 милиарда лева
по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 да останат тук и да подобрят качеството на живота ни, кметовете, политиците, ВиК дружествата и бизнесът трябва да се обединят.
В същото време кметовете, политиците, ВиК дружествата и бизнесът в точно тези дни се разделят във всякакви конфигурации заради приближаващите местни избори.
Проблемът става още по-остър, като се знае, че работата на всеки нов кмет е първо да смени шефа на ВиК. Кой ще управлява местното ВИК, винаги е било тема за раздори, дори и във времена, в които секторът няма пари, камо ли сега, когато заради изборите трябва да се разделяме, а за парите да се обединяваме.
Изискванията на Европейската комисия са във всяка област да се създаде една ВиК асоциация, която да получава средствата по програмата. В някои области става дума за обединяване на повече от десет ВиК оператора - това е тежка задача дори за спокойни времена и почти непосилна в навечерието на избори.
На практика става дума за постигане на взаимоотношения с двойно предназначение: помежду си трябва добре да се скараме, но пред чужденците не бива да се излагаме. Иначе парите си отиват, няма нови канализации, няма пречиствателни станции. Около 16 водни асоциации са вече формирани, обаче в други 12 области обединяването се е запънало. И да речеш, че тези водни асоциации трябваше да бъдат създадени за две-три седмици. Не, от 2009 година ги създаваме.
Последва друга разпоредба на министър-председателя
за прекратяване на бойни действия
пред която скръцването със зъби на кметовете звучи направо като приспивна песничка.
„Води се - рече той - някаква престрелка, абсолютно безсмислена и неустройваща най-вече обществото и хората, блокираща тази реформа, някакви междуличностни отношения, които се развиват между хора от кабинета и от ВСС. Да се стигне дотам, че да ме кани ВСС да ходя на заседание. По каква работа да ходя? Ако не отида, ще кажат - той не ни уважава. Ако отида, ще кажат - ама каква му е работата на премиера да ходи във ВСС.“
И после с една октава по-високо: „Малко да намалят емоциите, обидите и квалификациите. Обръщам се към всички, защото, когато си поставяш амбициозната задача да променяш конституция с мнозинството, което имаме ние, което не стига, означава, че трябва да влезеш в диалог с опозиционните партии. Когато за опозицията се говори, че са мафия, некадърници или психически луди, няма как да очакваш да подкрепят реформата. Те няма да го направят.“
И в този случай
целта е да не се изложим пред чужденците
Устният доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка бе представен тези дни при закрити врата в Брюксел, но не чак толкова закрити, че да не се промъкне информация какво ни чака в писмения доклад. И тази информация гласи: „Приемането на предлаганите от правителството конституционни промени за преструктуриране на Висшия съдебен съвет (ВСС) като начало на съдебната реформа ще се разглежда като ключов фактор за оценка на напредъка на България.“
Така че ние тук може да се караме и да се бием както си знаем и както си му е редът, но за пред чужденците ще трябва да сме обединени, за да не се пак изложим.
Чужденците искат от нас да си пренапишем приказките. Това е все едно да искаш от гърците да си играят сиртакито с валсови стъпки. Фолклорът затова е непроменим, защото в него е кодирана
информация за националния ген
и затова е вечен, защото той пренася тази информация през времето и поколенията. Чужденците искат от нас тримата братя да не ходят един по един до дървото да се бият с ламята, за да спасят златната ябълка. Те искат тримата братя да се организират, да отидат на общ поход до дървото, да убият змея и да спасят златната ябълка, а в конкретния случай - да изхвърлят гнилите ябълки от кошницата на правосъдието.
В нашите приказки такива неща не стават. Само в много редки случаи, и то ако братята са двама, но трима ли са - никога! Ще се бият поединично и спечелилият ще е един. След това другият ще го прецака, ще му отнеме плячката и после ще трепери в очакване да бъде прецакан от третия.
Българите сме прекрасни в хомеопатична доза
- един, максимум двама. Ако бяхме подправка, щяхме да сме шафран (или куркума) и на опаковката ни щеше да пише, че трябва да бъдем употребявани на върха на ножа.
Да сме заедно, на нас не ни се удава, ние сме „всяка коза за свой крак“. Нито ние сме на държавата, нито държавата е наша. Тя е била най-често чужда, а в чужда и враждебна държава се оцелява на принципа на таралежа. Свиваш се на кълбо и подготвяш бодлите за нападение. Таралежите оцеляват поединично. Да сте виждали екипи от таралежи?
Ние сме абразивни личности, търкаме се до ожулване, до рана, до белег, до осакатяване. Така се оцелява в територия, която е твоя, но се намира в държава, която не е твоя. Нарича се България, защото в няколкото години, в които не е била византийска, турска, руска, съветска, европейска, е била българска.
Разправят, че ако попиташ на улицата в Стокхолм някого
какви са целите на държавата му
той не вдигал с неразбиране рамене. Всеки швед знаел наизуст съответните три, четири или пет цели на съответното правителство, тъй казват. И даже следял как правителството придвижва Швеция към целите.
При нас е още по-лесно - ние винаги имаме по една цел.
Ако сме под едно робство - да преминем към друго
Ако не сме под робство - да догоним някого. Ние сме винаги ощетени и подтичващи. Нас винаги ни наблюдават, оценяват, режат. И сега някаква си Европа ще ни уплаши
че нямало да спре да ни наблюдава и описва в доклади, ако не се обединим около конституционните промени за съдебната реформа. И някой си Борисов ще ни казва, че трябва да си нарушаваме фолклора, за да пием чиста вода. Тия хора изобщо не разбират
сложната ни душевност
която може да я кара без правосъдие и без пречиствателни станции, но не може току-така да се обединява с друга сложна душевност.
Винаги съм се чудила кое прави едни народи успешни, богати, щастливи, а други бедни и мизерни. Текущият ми отговор е, че първите знаят кога, как и по кои въпроси да се разделят и по кои да се обединяват.