31777 | 11 юли 2015 | 13:07

Интервю на Аделина Делийска за битката срещу финансовите акули и дивашкия капитализъм

Велизар Енчев е роден на 7 януари 1953 г. в Гълъбово. Завършва журналистика и международни отношения в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1978 г. Работи в редица български печатни издания като коментатор. От 1997 до 2002 г. е посланик на България в Хърватия. Доктор по международно право и международни отношения. Телевизионен водещ в тв „Европа“, „Седем дни“ и СКАТ. През 2014 г. влезе в НС от листата на ПФ, но по-късно напусна и стана независим депутат. През април учреди движение „Българска пролет“.

- Г-н Енчев, като дългогодишен журналист и дипломат как ще коментирате резултатите от проведения референдум в Гърция, които показват, че гърците заявиха доста категорично „не“ на тройката кредитори: Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка?

- Свидетели сме на колосален двубой между Гърция и тройката кредитори. Това е не само битка за свалянето на Цип­рас от власт, защото застрашава порочния финансов модел в света, обслужващ богатите и поробващ бедните. Това е битка за оцеляването на капитализма в сегашния му вид. От едната страна са финансовите акули на дивашкия капитализъм, от другата - техните жертви. Това е битка за запазване на капиталистическия модел, срещу който преди шест години се обяви тогавашният френски президент Никола Саркози. На световния икономически форум в Давос Саркози призна, че скоро капитализмът ще бъде пометен от народното недоволство. За да бъде избегнато това, той предложи финансово-икономическият модел да се хуманизира, офшорните зони да бъдат закрити и да се наложат строги регулации на финансовия капитал.

Точно това прави Ципрас, а най-големият му „грях“ е, че се осмелява да се опълчи на световните финансови акули и да поиска справедливост за техните жертви. В битката между капитала и Гърция трябва да подкрепим южната ни съседка. Трябва да се научим от СИРИЗА на национално достойнство и отстояване на националните интереси в икономически, политически и социален план.

- Навременен и нужен ли беше този референдум предвид това, че въпросът, на който трябваше да отговорят хората, изисква компетентност на експертно ниво?

- Референдумът трябваше да се свика много по-рано, но макар и закъснял, той е доказателство за демократичността на управляващите. Резултатът от него е триумф за СИРИЗА и Алексис Ципрас. Като слушам лакейския ропот на нашата десница срещу референдума, искам да ги попитам: Защо не осъдите готвения референдум във Великобритания? На какво основание допитването, което премиерът на Великобритания Камерън се кани да проведе в страната си за излизане от Европейския съюз, е легитимно, а референдумът в Гърция е антиевропейски?

- След дълго надлъгване между Гърция и Брюксел Ципрас предложи нов план с по-тежки мерки, за да се постигне споразумение с кредиторите и нов заем от 53 милиарда евро. Каква ще е съдбата на този план според вас?

- Ципрас предлага орязване на разходите с 12 млрд. евро, като се вдигне корпоративният данък от 26 на 28 процента, данък лукс от 10 на 13 процента, ще се посегне на печалбите на корабособствениците, дори ще ореже някои пенсии, но държи да запази отстъпката от 30% при начисляване на ДДС за островите. Това е неизбежно отстъпление. Колкото и да е парадоксално, финансовият министър на САЩ Джак Лю и изпълнителният директор на МВФ Кристин Лагард искат да се подстриже част от дълга, което е и основно искане на Атина. Тук ще се търси компромис между европейската неотстъпчивост и снизхождението на САЩ. Вашингтон помага на Ципрас заради основателния си страх, че фалит на Гърция ще застраши американските военни интереси в региона.

- Премиерът на южната ни съседка потърси и Владимир Путин, който пък казал, че ще разгледа евентуалната оферта за помощ. Какъв развой очаквате на тези преговори?

- „Руската карта“ в ръцете на Ципрас е един от силните му козове в преговорите с МВФ, ЕК и ЕЦБ. Макар че западните лидери не признават това, те истински се боят от стратегическо обвързване на Русия и Гърция. В края на краищата, ако Атина бъде поставена до стената и няма шанс за справедливо споразумение с кредиторите, тя може да влезе в руската геополитическа орбита, или поне да имитира подобно обвързване. Казано на уличен език, Ципрас провежда активно мероприятие на западните си партньори, размахвайки „руската карта“, за да получи отстъпки при преговорите с тройката.

Ципрас е в правото си да приложи подобно геополитическо активно мероприятие на Меркел и Оланд. Защото упоритата неотстъпчивост на кредиторите се дължи и на съпротивата на Гърция срещу антируските санкции и най-вече на договора с Москва за преминаване на газопровода „Турски поток“ през гръцка територия. Газовата сделка между Ципрас и Путин шокира западноевропейските столици и Вашингтон, които не могат да преглътнат енергийния триумф на Кремъл и византийския ход на Атина.

- Освен „руската карта“ разиграва ли се и „испанската карта“? Имам предвид очакваната победа на движението „Подемос“, което върви по стъпките на СИРИЗА.

- Най-добре го каза лидерът на „Подемос“ Пабло Иглесиас: „Някои европейски страни и МВФ искат да прережат гърлото на Гърция и така да дадат урок на испанската левица, за да предотвратят всякаква алтернатива на водената в Европа икономическа политика.“

Европа олевява и управляваната от десницата Европейска комисия отказва да се примири с краха на десния икономически модел. Затова родната десница така бясно напада лявата политика на СИРИЗА. Тя просто се страхува, че и в България се надига гневът на потиснатите и обезправени класи.

- Преди дни бившият служебен премиер Стефан Софиянски даде прогноза, че Гърция трябва да въведе валутен борд. Вие смятате ли, че това е крачка в правилната посока?

- Дори това да е стъпка в правилната посока, не мога да повярвам, че гръцкият народ безропотно ще приеме рестриктивна финансова политика, която ще българизира заплати и пенсии и ще узакони мизерията поне за едно десетилетие.

- В социалните мрежи хората казват: Щом дългът на Германия след Втората световна война е опростен, възможно ли е този подход да се приложи и към Гърция?

- САЩ възстановиха икономически и финансово разрушената Германия след края на Втората световна война по геополитически причини. На американците им трябваше силна Западна Европа, противостояща на СССР и комунистическата идеология, която след 1945 г. бе във възход на всички континенти.

Днес ситуацията като че ли е сходна. Пред заплахата Гърция да се сближи с Русия и Китай, да ограничи американското военно присъствие в своите пристанища и дори да замрази членството си в НАТО, САЩ и ЕС могат да опростят голяма част от гръцкия дълг.

- Оставката на Янис Варуфакис достоен акт ли бе в създалата се ситуация?

- И достоен, и прагматичен акт. Така се развързват ръцете на Ципрас за отстъпки, които са неизбежни.

- При какви обстоятелства е възможно Ципрас да се провали сам и да подаде оставка?

- Ципрас няма да се провали, защото зад него е гръцкият народ, рамо му даде и опозицията. Фактът, че консервативната „Нова демокрация“ и социалдемократическата ­ПАСОК подкрепиха стратегията на премиера в преговорите с кредиторите, говори за национално единство, което в българските условия е непостижимо.

- У нас скоро предстои президентски референдум. Нужен ли ни беше точно в този момент и какви са вашите прогнози за него?

- Категорично съм против задължителното гласуване, електронния вот и мажоритарния избор. Те ще доведат до изкривяване на вота, до мащабни манипулации в циганските гета и най-страшното - до елиминиране на малките партии и до съставяне на парламент от три политически сили: ГЕРБ, БСП и ДПС. Този Франкенщайн ни се предлага от президента Росен Плевнелиев, опакован като върховно постижение на демокрацията. Благодаря, не желая този данайски подарък.

- Какво се случва с вашата партия?

- Движение за радикална промяна „Българска­ пролет“ очаква съдебна регистрация като партия. Ще участваме самостоятелно на местните избори.

- Сравняват формацията ви със СИРИЗА. Това коректно ли е, намирате ли прилики за подобно сравнение?

- В нашата програма присъстват някои от идеите на СИРИЗА. Противопоставяме се на неолибералната идеология в икономиката, издигнала в култ мита за универсалната сила на пазарните механизми. Ние сме за запазване на държавната собственост в стратегическите отрасли на икономиката и смятаме, че в ръцете на умни и почтени хора държавата може да е добър стопанин.

Трябва да се обяви война на масовата бедност със законодателни мерки. Едрият бизнес е длъжник на работещите бедни, той изкуствено задържа ниски заплатите им, за да реализира космически печалби. В повечето случаи това богатство отива не за инвестиции, а за стандарта на живот на олигарсите. Затова е социално справедливо богатите да се лишат от някой и друг милион и да увеличат заплатите на своите служители. В края на краищата ще имат две, а не три резиденции. Ще карат две, а не три лимузини. Това им е предостатъчно. Вероятно изреченото от мен звучи революционно, но то е неизбежно. Ако българският капиталист не еволюира и не се хуманизира, един ден улицата ще го помете. Впрочем капиталимът в този си вид фалира и тук заслугата на бунтовните гърци е най-голяма.