21309 | 31 ян. 2015 | 17:27

В селцето на шампиона по ски Пирмин Цурбриген покривите са като ръце за молитва

Живата забележителност на малкото швейцарско селце Заас-Фее е многократният шампион по ски Пирмин Цурбриген. Но освен с него местните се гордеят особено много с факта, че по улиците им никога не е преминавал автомобил. В началото зъберите били толкова непристъпни, че пощата и английските скиори идвали с мулета. А преди Втората световна война си направили традиционния за Швейцария референдум и решили да превърнат селото в затворена за коли зона. Сега дори най-платежоспособният милионер оставя „Мазерати“-то си на паркинг извън Заас-Фее и разчита на електромобилния превоз.

Друг повод за гордост (и източник на доходи) на 1600-те жители е ледникът на 3500 метра височина, който позволява там и през август сутрин да карате ски, а следобед да играете тенис или голф. Но заасфейци, които се изхранват само от туризъм, не разчитат единствено на прочутия си съселянин за реклама, а и хотелът на Пирмин Цурбриген не блести с нищо освен с известния си собственик, който има пет деца. От една и съща жена, представете си.

В селото да построиш къща е много по-трудно, отколкото да прокопаеш метро. За да се запази естественият чар на скиорското Заас-Фее, сградите не бива да са по-високи от четири етажа, задължително покривите трябва да са с плочи от местен гранит, а точно определен процент от фасадата да е облицован с дърво. Дори хотелът от обикновено помпозната петзвездна верига „Шангри-Ла“ се е съобразил с това. Другото изискване към потенциалните строители е задължението поне най-малко две от жилищата да се дават под наем на местни жители.

Впрочем метрото в скалата също не е утопия. От Заас-Фее до връх Алалин (3500 м) се стига с най-високата подземна железница в света. А на върха е въртящият се ресторант, който за час прави пълна обиколка с изглед към снежните зъбери. Пак в Заас-Фее мармотите не правят шоколад, а пачки. Симпатичните животинки, които джуркат сладости в рекламата на „Милка“, и на живо в Алпите са почти толкова питомни, колкото по телевизията.

С тренирания талант да правят пари от всичко, но с луксозен финт, швейцарците са превърнали дори мармотите в атракция. Около ресторанта на връх Ханинг (3000 м) волно подскачат косматите животинки и се хранят от шепите на планинарите. Разбира се, надлежно нарязаните моркови и ябълки се купуват в кръчмата на баснословни цени.

Под глетчера няма дори мисъл, че от мармотите (известни и като мурмели) се правят кожени палта. Те са бая тантурести, колкото едър дакел. Оказа се, че трупали мазнина както мечките за зимата и през есента били като космати бъбречета. А за да не останете само със спомена, че сте хранила дебелодупест мармот от ръка, от Заас-Фее туризъм организират екстремни преживявания като спускане от върха с тротинетка през лятото. Или с шейна по естествени улеи и бабуни през зимата. Ако оцелеете, ще сте достатъчно зашеметени да се размечтаете за венчавка на 3500 м в ледена пещера, там където свършва гореспоменатото метро. Представете си: сватбари тракат зъби и потропват с крака, незабележимо от зъзнещия свещеник, докато младоженците се гледат влюбено в очите и не усещат студа.

Действието се развива не на Северния полюс, а в параклиса, издълбан в най-голямата ледена пещера на света под връх Алалин (3500 м). Сред мистичната и почти призрачна атмосфера с издялани в скалите фигури на светци брачната клетва звучи като завинаги. Параклисът си има олтар, художествено осветление и да се надяваме, студо­устойчив поп.

Планини, поляни, разкопки, природа, история и архитектура, плюс обслужване на ръба на раболепието - не стигат! Ще усетиш, че си в Швейцария по изпипания детайл, който ще драска като котенце в дъното на спомените ти. Всяко кътче в благословената с красоти и богатство земя под Алпите е намерило своето възелче от общия гоблен. На връх Алалин не е достатъчно да караш ски през август, а по обед в Заас-Фее да играеш тенис, приключението е да се смъкнеш по зъберите с тротинетка, след като си се оженил в ледена пещера.