15805 | 14 септ. 2023 | 14:12

Ти правиш преценка на твоето поведение, спрямо един морал, който и аз не знам как точно да го нарека: световен, извън времето или Господен и виждаш какви глупости си правил

Антон Николов Дончев е най-мащабният съвременен български писател, който създава исторически епоси. В тях на фона на историческите процеси и тенденции разкрива силата на българския национален дух.

Напусна ни преди година, днес той би навършил 93 години.

Писател мъдрец и хуманист, който цени силата на детайлите, долавя вълненията на своя народ, обича красивото и се прекланя пред духовното.

„Всички книги, които съм написал, са изпети“, казва Антон Дончев, който търси светлина за хората и за когото историческите извори са най-достоверният път за преоткриване на далечното минало.

Беше творец, с когото можеш да говориш за нещата, които те вълнуват, с една щедрост на духа, която винаги смайва. Не обръщаше внимание на дребнави разпри.  За него бяха важни други категории, като приятелство, дух и професионализъм.

Ето част от неговите ПРОЗРЕНИЯ ...

"Създателят на тоя свят… го създава специално за нас. Първо Той създава времето и пространството за нас. Той е извън времето и извън пространството. И създава един свят, в който има време и има пространство. Той седи обаче отвънка.

Фактически за Него времето и пространството съществуват едновременно и Той, където бутне и където бръкне, влиза-излиза, където си, ще и прочие. Всичките тези разговори за минало, за бъдеще и прочие нямат никакъв смисъл, защото за Него няма време.

Тъй като аз умрях (преди години, по време на кома) - главното на смъртта е, че те Пращат извън времето, Пращат те в междузвездното пространство, в което няма време, в което нямаш нужда от енергия и това е самоосъждането. Нямайки време - неограничено е. Посрещат те и ти обясняват с няколко думи за какво става дума.

Веднага след смъртта те посреща човек и те изстрелват в междузвездното пространство, но тъй като няма време, никой не може да ти каже колко време ще трае цялата тази работа … няма измерване.

Ти си там горе в междузвездното пространство и си прекарваш това, което е време, в самоосъждане. Ти правиш преценка на твоето поведение, спрямо един морал, който и аз не знам как точно да го нарека: световен, извън времето или Господен и виждаш какви глупости си правил.

Аз през цялото време плачех. Това “скърцане на зъби на оня свят” е нещо напълно реално. Скърцаш си със зъби, защото виждаш колко много си сгрешил спрямо Един Морал, Който всъщност е Съвършено Ясен - ти си Го знаел и през цялото време си бързал с плановете си.

А когато отиваш, те Посрещат. Човекът, който те Посреща, ти казва, че има пунктове във Вселената, в които ти получаваш тяло. В момента обаче, в който ти получаваш тяло, ти дават един жетон, че ти си преминал тоя първоначален стадий…Това е жетонът, който се дава, за да те прекара Хараон.

Аз…единственият човек, който се движех… Виждам една пропаст - слизам надолу - един поток. Планетата е нощ…това е една нощ, която слабо се вижда, полутъмно е, няма светлина. И тогава виждаш този светлина, за която приказват всичките.

Но, но, но…това съм го писал в романа си за Кракра - когато бях на 7 години. Когато бях на 7 години сънувах тази същата Музика. Една нощ сънувам, че с едно момиченце се държа за ръка и вървим през една градина с цъфнали вишни и чувам същата Музика. И от тази Врата се чуваше същата Музика…"

Първият  роман на Антон Дончев „Сказание за времето на Самуила“ е публикуван през 1961 г.

Става световноизвестен с романа си „Време разделно“, който е преведен на 30 езика с над 2 млн. тираж. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков.

Стилът на работа на Антон Дончев е особен: само за 41 дни написва „Време разделно“, но работи 4 години над „Трите живота на Кракра“ в Бачковския манастир, където живее като монах, и 23 години посвещава на „Сказанието за Аспарух“.

Антон Дончев се впуска шеметно по трънливите пътища на родната история, създавайки за няколко десетилетия шедьоври като "Сказание за времето на Самуила“, „Девет лица на човека“, „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“, „Странният рицар на свещената книга“, „Трите живота на Кракра“, „Легенди за двете съкровища“, „Сянката на Александър Велики“...

Антон Дончев беше Космос.