12766 | 18 дек. 2014 | 15:19

Онова, което предопредели съдбата на газопровода, беше украинската криза. Битката на двете велики сили САЩ и Русия за влияние и надмощие в Украйна щеше да бъде предрешена в полза на Русия, ако бъде построен „Южен поток“.

15 ноември 2012 г. Президентът на „Газпром“ Алексей Милер и министърът на енергетиката Делян Добрев в дружеска прегръдка по време на официална церемония в Министерския съвет. Тогава България подписа окончателно инвестиционното решение за строителството на газопровода „Южен поток“, който трябваше да мине през нашата страна.

Представете си следното положение: Русия и още шест силно заинтересувани европейски страни искат да се споразумяват за внос на руски газ, като за целта се построи газопровод по възможно най-късо трасе. Газопроводът, наречен „Южен поток“, трябва да мине по дъното на Черно море и да навлезе на европейска територия на най-изгодната точка - черноморския бряг на България, която също няма нищо против да получава газ от този газопровод в случай на кризисни доставки по вече съществуващия такъв, минаващ през Украйна. И отделно да получи приходи от изграждането му и транзитни такси. И тъй като дали газопроводът ще тръгне за южноевропейските страни или не, зависи от България, която стои на входа на газопровода, тя има уникалната

възможност да договори

за себе си най-изгодни условия.

България подписва с Русия междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода „Южен поток“ на 18 януари 2008 г., ратифицирано от българския парламент на 25 юли 2008 г., а на 15 май 2009 г. в Сочи газовите компании на Русия, Италия, България, Сърбия и Гърция подписват също споразумение за изграждането на тръбопровода „Южен поток“. Тези споразумения не противоречат на „европейските правила“, защото по това време такива просто няма - те са формулирани от така наречения Трети енергиен пакет, съдържащ се в директива 2009/73/ЕС, приета през юли 2009-а и влязла в сила от 3 септември 2009 г.

Съгласно тези правила една такава газова компания, в случая „Газпром“, е длъжна да предоставя 50% от газопровода за експлоатация и на трети страни. Но тъй като директивата е приета на по-късна дата, а и няма откъде да дойде друг газ, който да потече по тази тръба, от ЕС не възразяват срещу подписването на тези договори и изграждането на газопровода. От това се възползва Германия. През 2010-а започва и през 2012 г. е завършено изграждането на „Северен поток“, снабдяващ Германия с газ от Русия, като дори „Газпром“ притежава контролния пакет в консорциума, който го строи - 51%. Протести от Брюксел и обвинения в нарушаване на „европейските правила“ няма.

И тъй като няма и забележки по договореностите на България с Русия, на 13 ноември 2010 г., по време на посещението на тогавашния руски премиер Владимир Путин в София, е учредено съвместното дружество за „Южен поток“ с акционери БЕХ и „Газпром“ с по 50% от капитала. Но

първите проблеми

по изграждането на газопровода са заложени още по това време: на обществеността поради търговска тайна не са известни финансовите параметри на договореностите, непрозрачни са и процедурите по избор на компаниите, които ще изграждат газопровода, за което ни критикуват от Брюксел. Но тези проблеми са преодолими. Възможно е дори и решение относно изискването от Брюксел за 50% достъп на трети страни, явно неизгодно финансово за инвеститорите, защото самият Трети енергиен пакет допуска изключения. Самата Германия преговаря в момента с Брюксел за това и вероятно ще го получи. В това отношение при наличие на политическа воля просто беше необходимо България в пакет с всички останали страни, участващи в „Южен поток“, да отстоят съвместно своята позиция и интереси пред Европейската комисия.

Онова, което предопредели съдбата на газопровода, беше украинската криза. Битката на двете велики сили САЩ и Русия за влияние и надмощие в Украйна щеше да бъде предрешена в полза на Русия, ако бъде построен „Южен поток“ и така проамериканските политически формации в Украйна загубеха основния си коз - да

бъде държана в шах Москва

с контрола, който Украйна има върху газопровода на тяхна територия. До разгарянето на кризата проблеми с Брюксел България няма.

„Когато аз бях министър, позиция на ЕК за „Южен поток“ нямаше. Такава е получена през август тази година“, заяви през декември 2013 г. бившият енергиен министър от правителството на ГЕРБ Делян Добрев. А целта на тази позиция е да се спре изграждането на „Южен поток“, за което беше необходимо просто проектът да бъде торпилиран в най-важното и същевременно най-слабото и политически податливо на влияние звено - България. От Брюксел започнаха да гледат под лупа България (нито една от другите страни участнички не беше заплашена от наказателни процедури), изведнъж „европейските правила“ станаха както за Брюксел, така и за българските управляващи и политици непреодолима пречка за изграждането на газопровода.

През декември 2013-а бившият министър на енергетиката Драгомир Стойнев предприе действие, с което положи началото от българска страна на осуетяването на „Южен поток“, като предостави с писмо на ЕК, която вече открито се беше изявила като противник на газопровода, мандат да води преговори с руската страна по бъдещото изграждане на „Южен поток“. Преговори с Москва Брюксел, естествено, не проведе, а на 6 юни т.г., след посещение на трима американски сенатори, обкръжен пред телевизионните камери, премиерът Орешарски заби следващия пирон в ковчега „Южен поток“, като заяви, че спира изграждането на тръбата, „докато текат консултациите с Европейската комисия“. А такива консултации по това време никой не водеше. Това беше потвърдено още тогава от еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. В същото време на 24 юни т.г. австрийската енергийна компания

OMВ и „Газпром“ подписаха договор

за строежа на частта от газопровода на австрийска територия - без Австрия да се съобразява с Третия енергиен пакет и да иска одобрение от Брюксел.

Посолството на САЩ във Виена излезе със заявление, че така се нарушавало „трансатлантическото единство срещу руската агресия“, но австрийският президент Хайнц Фишер, който беше поканил на посещение Путин, контрира категорично: „Никой не може да ми каже защо един газопровод, който се планира да минава през страни от НАТО и ЕС, не може да бъде изграден в Австрия.“ А на 3 ноември т.г. въпреки силния американски натиск срещу Унгария по отношение на „Южен поток“ унгарският парламент прие закон, който позволява строежа на газопровода на унгарска територия, без да е необходимо одобрение от ЕС.

Какво заявиха в чуждата преса? „Южен поток се превърна в една от най-големите жертви на сблъсъка с Русия по Украйна“, написа Гай Чаозан, „Файненшъл таймс“.

„За да да притисне Москва и да я принуди да доставя газ за Европа само през Украйна, Европейският съюз иска да спре „Южен поток“. Българите са основната жертва на тази политика“, отбеляза Ерик Дрейцер в „Дойче веле“.

Че българите са основна жертва на този геополитически сблъсък, най-сетне проумя и премиерът Бойко Борисов, който след съобщението на Путин, че България ще бъде заобиколена, светкавично отлетя да се оплаче в Брюксел. Там Юнкер го потупа по рамото и му каза, че България е велика нация и Европа стои зад нея. И още: „В резултат на решението на Путин вече „Южен коридор“ става приоритет за Европейския съюз“ - йезуитско обяснение, защото още през юни тази година Барозу вече беше заявил, че не „Южен поток“, а „Южен коридор“ е приоритет за ЕС.

Да напомним: Южният газов коридор за доставка на газ по Трансадриатическия газопровод за Италия и Европа от Каспийския район беше замислен от ЕС и САЩ още през 2008-а като алтернативен източник на руския газ. Проектът обаче се превърна в разочарование за Европейския съюз. Вместо предвидените 60 млрд. куб. м се оказа, че газопроводът може да доставя едва 10 млрд. Освен това Анкара и Баку установиха

пълен контрол върху строежа му без участие на европейски компании. Резултатът беше, че при първата копка на 20 септември т.г. нямаше представител на ЕС, но пък присъстваше висш американски представител, както и българският президент Плевнелиев.

Очаква се Трансадриатическият коридор да бъде построен към 2020 г., но цената на газа, който България би получила, естествено, не е гарантирана. Така или иначе очертава се един ден Турция да ни препродава руски или азербайджански газ на каквато цена реши и остава факт, че

България пропуска уникалния шанс

газопроводът „Южен поток“ да минава през нейна територия. И не само и не просто защото сме жертва на геополитически сблъсък, а и поради безгръбначността и безхаберието на българските управляващи, които станаха съучастници в убийството на газопровода с отказа си да заемат активна и водеща позиция по решаването на проблемите около неговото осъществяване.

Шефът на „Газпром“ Алексей Милер заяви още в Анкара, че горивото за ЕС (да го наречем бивш „Южен поток“, Ердоган вече го нарича „Турски поток“) след изграждането му на турска територия ще достига до границата с Гърция, където ще бъде изграден „пункт за предаване“. Тоест Москва не настоява вече да участва с други инвеститори в строежа на газопровода от тази точка към Южна Европа и оставя това на ЕС, съобразявайки се по този начин с Третия енергиен пакет. Което означава, че България е проспала шанса сама да договори за себе си тази възможност и да осигури строежа на газопровода на българска територия. Освен ако Путин не се отметне от поетия ангажимент към Ердоган в полза на опърничавите българи и приеме закъснялото предложение на Борисов този пункт или „хъб“ да бъде изграден край Варна. 

----------

* Авторът е дългогодишен дипломат.