209967 | 6 ноем. 2023 | 09:59

Специално искам да поздравя онези свои познати, които цял живот заемаха героични пози и държаха нравствени речи, онези които претендираха да са „будната съвест“ на дясната консервативна интелигенция, онези, които през годините пулсираха с пламтящия ритъм

Иван Стамболов-Сула

Ето че дойде време да коментирам личната си изненада, както на  04.11.2023 в 07:47 часа обещах да направя, когато мине балотажът.

Но първо ми позволете да поздравя всички онези, които със своите действия и бездействия, изказвания и влияние направиха възможно кмет на София да стане Васил Терзиев:

Да ви е жив и здрав, да ви е честит, да ви управлява вещо и да ви води към светли бъднини!

Особено специално искам да поздравя онези свои познати, които цял живот заемаха героични пози и държаха нравствени речи, онези които претендираха да са „будната съвест“ на дясната консервативна интелигенция, онези, които през годините пулсираха с пламтящия ритъм на антикомунизма, викаха: „Никога вече“ и „Нищо не сме забравили!“, ония, които не спираха да се вайкат задето Костов не е направил лустрация, когато му е било времето, но оптимистично отбелязваха, че за лустрация никога не е късно.

Онези, които между двата тура тактически призоваваха да се гласува за когото и да е (в случая Ваня Григорова), само за да се спре Държавна сигурност и глашатаите на новия глобалистичен световен ред, но после се извъртяха и започнаха да агитират за Васил Терзиев, сякаш нищо не е било. Нещастни гьонсурати!

Гледате Вожда в устата и каквото излезе от там, с пламенни слова го пробутвате като свои съкровени чувства и мисли, като свои изконни убеждения. Гледате накъде ще задуха вятърът, за да се обърнете и вие натам, та дано после изпадне някоя службица.

Да ви е честита на вас, гласуващите „с отвращение“, болезнената клизма (няколко гласа разлика), с която успяхте да набутате вашия човек за кмет, само дето сега няма да може да се гледате в огледалото преди храна, защото ще ви се гади. Или пък ще можете: гьонсуратлъкът е способен да направи много низости безболезнени.

Но да се върнем на личната ми изненада.

Яд ме е. Яд ме е, че се отметнах от собствената си прогноза. Още когато Борисов издигна кандидатурата на Хекимян, казах, че неговият истински кандидат е Терзиев, защото такава е била договорката още преди началото на изборите. Хекимян беше просто мюре като Цецка Цачева, неговата цел беше да отведе гласовете на всички противници на Борисов към Терзиев.

Е не стана точно така, защото страшно много гербаджии гласуваха за Григорова, но те го направиха с последните си остатъци от достойнство, след като Борисов си позволи да ги разиграва – иди ми, доди ми, вчера подкрепяхте Григорова, от утре ще подкрепяте Терзиев. Не всеки е навит на това.

Яд ме е, защото когато Борисов се обяви в подкрепа на Григорова няколко дни преди балотажа, аз си позволих да повявам и да предам собствената си прогноза – че в крайна сметка ще подкрепи Терзиев, че Терзиев е истинският му кандидат.

Но пък и Борисов сигурно е изненадан и сигурно го е яд, защото се оказа, че не са толкова много, колкото си въобразява, онези, които безмозъчно ще последват всяка негова повеля.

За поведението на Борисов има две хипотези – една благоприятна и една не толкова.

Според първата, благоприятната, Борисов с тънко чувство за хумор и информираност, с каквато малцина разполагат, се забавлява, като дразни духовете на яростните анализатори и ги кара безуспешно да се мъчат да отгатват ходовете му. На това вярват онези, на които много им се иска накрая да се окаже, че през цялото време Борисов е имал някакъв гениален план, непостижим за умовете на простосмъртните, и накрая ще натрие носа на всички.

Според другата хипотеза обаче Борисов е зависим от някого, от задкулисни сили и когато му свирнат, той забравя какво е говорил от свое име и започва да говори от тяхно.

Искрените му фенове вярват, че в крайна сметка Борисов отново ще надхитри всички и победоносно ще застане на билото на историческите чукари. Тогава ще се обърнем назад и ще видим, че във всеки негов ход се крие дълбок стратегически и тактически смисъл. Дано да е така, защото иначе ще е много грозно и отчайващо.

И накрая пак да кажа, понеже скоро ще има парламентарни избори, може би много по-скоро, отколкото очакваме, защото, въпреки победата си в София, Варна и Благоевград, в национален пан „Промяната“ е четвърта политическа сила и е озадачаващо как като такава има правителство.

Та, нека кажа, че няма такова нещо като „гласувам с отвращение“. Явно отвращението не е чак толкова голямо, след като все пак гласуваш. Гласуването „с отвращение“ е все едно съдията да пита: „Защо изнасилихте и убихте това момиче?“, а подсъдимият да отговори: „Изнасилих я и я убих с отвращение“.

И това да свали всяка морална отговорност от него. Или все едно да кажа: „Картаген трябва да бъде разрушен“, но да го кажа с отвращение. Няма такова положение. Не.

Източник: Sulla.bg