29093 | 21 март 2015 | 14:26

Познаването на етичните норми на християнството е необходима част от изграждането на съвременния морал

През последните години въпросът дали е необходимо изучаване на религия в училище периодично зазвучава или заглъхва. По времето на народната република такъв проблем нямаше, както и не съществуваше дилемата как да се облекат децата, когато отиват на училище. Задължителното облекло може да е мрачен спомен за някого, но емблемата на гимназията даваше усещане за общност. Чак по-късно разбрахме, че между равните имало и по-равни, но това е отделна тема. И докато редица училища се връщат към училищната униформа, запоз­наването на учениците с религията се смята за несъществен проблем.

България е светска държава, в която християнската църква, другите вероизповедания и религиозни общности са отделени и не могат да влияят върху държавните органи. Страната ни се управлява въз основата на граждански, а не на религиозни норми. Не бива обаче да се забравя, че

в конституцията ни е записано -

традиционното вероизповедание е източноправославното. Кой може да отрече, че запазването на българската нация, език и култура се дължи и на православната ни църква. И ако историята на християнството е част от световната история, българската история е и история на православието.

Няма причина нашите умни и красиви деца, които завършват училище, и знаещи по два-три езика, да се пръскат по света, да не познават основите на християнската етика. Да не знаят, че българинът св. Киприян - митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия, е пренесъл право­славието и богослужението на църковнославянски в Русия. Да не познават историята на българските манастири, традициите и значението на християнските празници. Да празнуват Св. Патрик, Хелоуин и Св. Валентин, но да не знаят, че Ангеларий, Горазд, Кирил, Климент, Методий, Наум и Сава са българските Светци Седмочисленици.

Латинският глагол religare (възстановявам връзка, нещо изгубено) едва ли може да обясни думата „религия“, по-скоро подсказва за свързването на човека с нещо, което го превъзхожда. Представата, че хомо сапиенс е „венец и господар на природата“, е в наивните разбирания на отминали общества.

Наивно е и представянето на Бог като старец, който седи върху един облак и пуска гръмотевици. Какво тогава? Човешката немощ и незнание от най-древни времена са довели до представата за вис­шата сила, която по невидим начин управлява Космоса и човешките дела.

„Идеята за Бога трябва съзнателно да се признае от човека, защото в противен случай нещо друго става бог“ - казва Карл Юнг. Неосъзнатата потребност на съвременния човек от религия води до крипторелигиозно поведение - елементарен мистицизъм, частни съвременни митологии, хибридни форми на идолопоклонство и пр. В обърканото съзнание на съвременния човек са смесени индобудистки вярвания за прераждането, неясни представи за скрито познание на тайни общества (езотерика), съшити безразборно кръпки от парапсихология, еврейска кабала, окултизъм и херметизъм. Съществува и рудиментарна религиозност, изпълнена със суеверия и разнообразни предразсъдъци, често наричана „народни традиции“.

Християнските празници се представят като ритуални трапези, на които се изпълняват определени действия „за здраве и берекет“.
Атеизмът, бягството от Бога е също религия.

На мястото на Бог се наместват партийни идеологии

и обществени водачи, които запълват нуждата на човека от идеал и оправдание на постъпките му. Историята е пълна с вождове, донесли немалко злини на човечеството. Историята помни екзалтираните площади, паради, портрети и войски.
Когато обсъждаме нуждата от познаване на религията в съвременното секуларизирано общество, би трябвало да си зададем въпроса кое от моралните ценности на българските духовни водачи, просветители и културни дейци е излишно и бихме могли да изхвърлим и забравим. И ако думите скромност, честност, трудолюбие, милосърдност и стремеж към познание сега звучат архаично, откъде нашите предци са ги научили и приели като ценности.

Християнската етика и нравственост са останали непроменени, неизменни повече от две хилядолетия, още от времето на Иисус и първите апостоли. Те са основните зидове, върху които е издигната сградата на съвременната европейска цивилизация.

Как са поставени нещата в другите държави? Сравнителният анализ на образователните им системи показва наличието на религиозно и морално ориентирано образование в почти всички държави, членки на Европейския съюз. В 22 страни са изработени стандарт и правила за изучаване на религия в държавните училища. Това е демократично право на всеки ученик, осъществява се със съгласието на родителите и е съобразено с духовните, нравствените, културните и религиозните традиции на неговото семейство. Разбира се, има и национални различия.

В Австрия, Гърция, Ирландия, Кипър, Румъния, Испания, Италия и Германия религията е задължителен предмет. Избираем предмет (задължителен или свободно избираем) е в Белгия, Литва, Люксембург, Малта, Словакия, Финландия, Хърватия, Полша, Португалия, Латвия и Естония. В някои страни обучението е многоконфесионално т.е изучава се предимно традиционната за страната религия, но учащите се запознават и с други световни религии и философско-морални системи - Норвегия, Швеция, Великобритания (без Северна Ирландия), Дания и Холандия. Във всички държави е възможен отказ на родителите и тогава детето изучава само светска етика и морал.

В най-голямата православна държава - Русия, учениците след четвърти клас избират измежду шест учебни модула: православие, ислям, будизъм, юдаизъм, история на световните религии и светска етика.

Само България продължава да живее на острова на своето безхаберие. В най-старата европейска държава, люлка и пазител на християнството, на мястото на традиционното източно православие се наместват други религии, култове и секти. След атеистичния комунизъм вече 25 години общественото съзнание не е намерило път към корените на християнския морал. Либералният материализъм на новото време направи ценни арогантната простотия, агресивността, печеленето на пари, лъжата, корупцията.

В теологията се употребява думата „богобоязлив“. Човек, споделящ християнските ценности честност, справедливост, скромност, благодарност, прошка. Той съзнава, че не бива да прави зло, защото ще му бъде потърсена сметка. Ако е успял да заобиколи, да наруши светските норми, има и други,

по-вис­ши морални и етични закони

„Когато няма Бог, всичко е позволено“ е написал Достоевски в „Престъпление и наказание“. Чувството за безнаказаност е родна сестра на агресията и престъпността.

Познаването на етичните норми на християнството е необходима част от изграждането на съвременния морал. Образованието на човека е не само придобиване на знания и професионални умения, то е духовно просвещение, формиране на ценностна система, познание за нашата православна култура и християнска просвета. Религиозната грамотност на младите хора ще ги направи по-толерантни, социално реализирани и ще ги предпази от влиянието на фундаментализма, от зловредни култове и секти.

В съвременната светска държава изучаването на религиозните обичаи и вярвания е право на всеки човек, което той трябва да осъществи по време на обучението си в българското училище - свободно, демократично и съобразно традициите на своята народност и семейство. И по своя воля и желание.