„Няма страшно - бежанската вълна няма да ни залее“ - това ни успокояват управляващите . Имали сме готовност да я спрем, строим огради и ако трябва ще изпратим армията на турската граница да спира нелегалните мигранти.
Но ето някои тревожни факти:
Словения спря да приема нелегални мигранти на своя територия, като по този начин затвори т.нар. „балкански път“, започващ от Турция, преминаващ през Гърция, Македония, Сърбия, Хърватия, Словения, Унгария, Австрия и стигащ до Германия. Македония също затвори границата си с Гърция.
В тази връзка директорът на австрийската криминална полиция Герлад Тацгерн предупреди, че след въвеждането на ограниченията по македонско-гръцката граница трафикантите бързо са се преориентирали към България. „От Турция се извършва трафик на хора не само към Гърция, но и към България. По това трасе регистрирахме увеличаване на активността им“, каза той. След него самият австрийски канцлер Вернер Файман призова за затваряне на всички алтернативни маршрути за мигранти и бежанци, включително и тези минаващи през територията на България. А на 9-и март, на пресконференция, говорителят на Европейската комисия Наташа Берто заяви: „Има опасност имигрантите да се пренасочват към България“.
Реална опасност да ни залее бежанска вълна значи има.
Преди близо две години и половина, на 10 октомври 2013 г. в публикация във в-к „Сега“, а малко по-късно на 20 октомври в „Преса“ изразих мнение, че границата ни с Турция следва да бъде незабавно затворена. Седмица преди това премиерът Орешарски беше направил невярното твърдение, че България е страна по международни конвенции и не може да затваря границата, а Комисарят на ЕС по кризите Кристалина Георгиева ни успокои, че „България трябва да свиква с мисълта, че ще имаме бежанци години напред“ и че трябва да ги интегрираме.
Към днешна дата, границата ни с Турция още не е затворена и си остава напълно пробита. Около изграждането на оградата с Турция е пълен хаос и липсата на стратегия. Строи се хаотично, сроковете за изпълнение не се спазват и никой не знае дали и кога цялата граница от 272 км ще бъде заградена. С цел икономии на места вместо двуредова, оградата е едноредова и при липса на видео наблюдение и система на известяване, преодоляването й не е никакъв проблем за трафикантите, които правят пробиви в оградата, като я режат с ножици и флексове, захранвани с батерии.
Независимо от това, управляващите продължават да ни убеждават, че проблем няма. Там където няма ограда, щяла да бъде използвана и армията, даже беше проведено показно учение. Но интересно, какво ще направи армията, когато границата започне да бъде нарушавана от многобройни групи мигранти, сред които вероятно ще има и жени и деца. Да ги избута обратно в Турция, евентуално прибягвайки и до силови средства, не се предвижда. Какво ще прави тогава армията по границата? И всъщност, това ли е задачата на българската армия, за това ли я обучаваме и издържаме?
Друга екзотична идея е, да постигнем неизвестно как, търсещите убежище да не пресичат нелегално границата ни, а чинно да се отправят към контролно-пропусквателните пунктове. Но какво ще правят там? Ще подават молби за предоставяне на бежански статут и ще чакат след това пред пунктовете и на открито до месец, че и повече, докато Агенцията по бежанците разгледа молбите им?
Освен това задачата на контролно-пропусквателните пунктове не е да приемат и да обработват молби, а да пропускат в страната само лица, които имат съответно положени визи от българските консулства в Турция. Където и всъщност търсещите убежище следва да подадат молби. Но възниква въпросът, защо тези хора ще търсят убежище в бедна България и то трябва да им бъда предоставяно безпроблемно, както практиката показва, ,след като просперираща Турция, получаваща огромна финансова помощ, им предоставя много по-добри условия за пребиваване и живеене? Още повече, че вече е съвършено ясно, че абсолютното мнозинство мигранти, злоупотребява с предоставяните и у нас статути и изчезва в посока на богатите европейски страни.
Управляващите ни успокояват именно с този очеваден факт. „Няма страшно, нарушаващите границите ни мигранти не се интересуват от България, те заминават за богата Европа, тя ще им бере грижата“, казват те. Това е така до момента, но нещата може бързо да се променят, всъщност те вече се променят, както прогнозират споменатите по-горе Герлад Тацгерн и Наташа Берто.
Със затварянето на досегашния балкански път, мигрантският поток логично ще се пренасочи към незатворените и неохраняеми граници на България с цел проникване към централноевропейските държави през границите ни със Сърбия и Македония. Но сръбското външно министерство вече съобщи, че Сърбия не може да си позволи да се превърне в събирателен център за мигранти и ще приложи реципрочни мерки по южните и източните си граници с Македония и България. Несъмнено е, и че Македония ще стори същото, на нея й стигат мигрантите, които вече са пресекли границата й с Гърция, но не могат да продължат към Сърбия. При това положение, и при незатворени граници с Турция и Гърция, с България може да се случи точно това, срещу което Сърбия взема мерки - да се превърнем в събирателен център на десетки хиляди мигранти.
Последното, с което управляващите ни успокояват, че през юни се очаква да влезе в сила споразумение между България и Турция за връщане на всички мигранти, влезли от южната ни съседка. Но дори и да влезе в сила такова споразумеение, което не е сигурно, като се вземат предвид разните условия, които поставя Турция, при незатваряне на границата, върнатите в Турция мигранти при първа възмождост ще изчезнат от приемните центрове. И устремени към Германия , наново ще пресекат границите ни.
Ето защо е необходимо предприемането на неотложни мерки, дори и не много популярни. Незаконното преминаване на българските граници е престъпление. Жени с деца все пак по-хуманитарни съображения може да бъдат приютявани в приемни центрове, но млади мъже без документи следва да изтърпяват съответно наказание, като през това време се изяснява какъв е гражданския им статут. Това ще обезкуражи бъдещите потенциални нарушители на българските граници.
По-важното обаче е максимално бързо да се затворят границите ни с Турция и Гърция, при това с двуредова телена ограда и със системи за видеонаблюдение и известяване. Оправданието, че няма пари е несериозно. На 4 март т.г. премиерът Бойко Борисов и американският посланик откриха построената с американско оборудване нова компресорна станция „Лозенец“, на стойност 70 млн. лв. Тогава премиерът припомни, че са заделени общо 200 млн. лв. за подмяната на всички компресорни станции в страната, така че, когато един ден в бъдещето се открият и разработят нови източници на газ и „конкуренцията на пазара за газ стане реална, ние трябва да имаме възможност да ги транспортираме, да купуваме или да продаваме“.
Пари значи има, и въпросът допира до приоритети и до това кой и как ги определя.