11061 | 6 ян. 2015 | 17:19
В момента, в който Вили Георгиев и Светлозар Стоилов, двама от убийците на студента Стоян Балтов, научават, че ВКС е потвърдил присъдата им от 18 г. затвор, двамата са си събрали багажа и - дим да ги няма.
За потрес на обществеността и за срам на българската съдебна и правоохранителна система. Но никой не е директно виновен за тази гавра с паметта на убития младеж и с неговите близки.
Всички - съд, прокуратура и МВР, са си били свършили работата! Въпреки че на всички е било ясно, че осъдените могат да изчезнат - за това многократно са сигнализирали майката и братът на Стоян. Без резултат. И въпреки че се знае колко лесно е у нас да избегнат затвора осъдени извършители на тежки престъпления. Примери - Братя Галеви, Илиян Тодоров, осъден на доживотен затвор за двойното убийство пред дискотека „Соло“, и Янка Младенова, осъдена на 10 г. за убийство на момиче.
И човек се пита - всичките тези прокурори, съдии, министри на правосъдието и висши шефове на МВР никога ли не са гледали поне един от американските филми, в които обвиненият при произнасянето на присъдата задължително е в съда и ако е оправдан, си отива вкъщи, а ако не е - поема към затвора.
Но не само в САЩ, а и в други страни обвиненият не си седи вкъщи, когато се произнася присъдата или се разглежда нейното обжалване. Той е в съда и ако бъде осъден на затвор, не го пускат на свобода дори ако обжалва присъдата. В деня, когато по-висшата съдебна инстанция се произнася по обжалването, той е доведен в съда и ако присъдата е потвърдена, поема към затвора. А и още преди произнасянето на първоначалната присъда не просто му забраняват да напуска страната, но и му изземват паспорта. В наши условия би могло да се конфискуват международният паспорт и личната карта и да се издава някакъв временен документ за самоличност, който да не позволява напускане на страната.
Измислено е. Знае се как става. Но никой нищо не прави по въпроса. И ако не се поучим от чуждия опит, и в бъдеще осъдени за тежки престъпления ще продължат да изчезват яко дим.
През ноември м.г. в България шумно се празнуваше 25 години демокрация. Но демокрацията, между другото, се крепи и на законодателство, и на правосъдие, което да защитава обществото. А това означава извършителите на престъпления - стопански, криминални, битови и от всякакъв род, да получават и изтърпяват отреденото им от съда възмездие.
Обаче последният пример с двамата избягали убийци, както и фактът, че в България досега не са осъдени и вкарани в затвора едри лидери на организираната престъпност, нито обвинени в корупция и злоупотреби политици, показват, че до установяването на истинска демокрация има да се извърви много път.
Мобилна верси
RSS
