15016 | 10 юни 2015 | 12:11

Интервю на Маргарита Димитрова за шанса на спа дестинация България

- Г-н Шарлопов, преди десетина дни Министерството на туризма пусна за обществено обсъждане нова наредба за СПА центровете. Какъв ще е ефектът върху хотелите, които трябва да отговарят на тези изисквания?
- Тази наредба не се е родила в момента, в който се е създало Министерството на туризма. Тя е резултат на няколкогодишен труд. Преди четири-пет години ние от Българския съюз балнеология и СПА успяхме да убедим Европейската СПА асоциация да подари на България критериите на балнео-, СПА и уелнес хотели. Тогава новият закон за туризмa беше приет в парламента, но нямаше наредба.
И сега се вкарват критериите, на които трябва да отговарят тези хотели. Нашите експерти работят със служителите на министерството и смятам, че документът ще бъде грамотно направен. Всичко това ще доведе до уточняване, изясняване кой хотел какъв е. Така няма да допуснем България да стане СПА менте дестинация. Това е моя кауза от десет години и виждам най-накрая, че е на път да се случи.
- Колко от хотелите, които са закичили табели СПА, балнео и уелнес ще отпаднат?
- Две трети. Преди повече от десетина години имаше една модна тенденция, при която всеки хотел, който си сложи едно джакузи и една кушетка, си закачваше табелата „СПА“. И се нароиха всякакви. Образно казано, „кака Пена“ бели картофи, но идва клиент и тя излиза от кухнята да му направи масаж. Ето това в никакъв случай не бива да се допуска, защото големият капитал на България са минералните води, калонаходищата, климатичните зони, защото ние нямаме нефт и газ.
- Вече се чуват критици, които казват, че след подобно пресяване ще останат по-малко хотели и това ще вдигне цените. Вие какво мислите?
- Не, това няма да се случи. Нашите добри хотели отговарят на европейските изисквания, а този, който сега започва да строи, ще знае какво да прави, за да не стават грешки.
- Вие твърдите, че нашата база е хубава и може да се рехабилитират европейските граждани, а техните здравни каси да поемат разходите. Къде става това и защо у нас не се случва?
- Нека да се сравняваме например с Чехия и Унгария, държави, подобни на нашата като природни дадености и население. Чешкото Министерство на здравеопазването е синхронизирало законодателството си и когато немецът отива там да се рехабилитира, здравната каса на Германия покрива разходите му в Карлови Вари, примерно. Защо у нас все още не могат да разберат какво става? Няма да оставя на мира нито здравния министър Москов, нито министъра на туризма Ангелкова, докато това нещо не се случи и тук. Чужденците не идват, защото казват „вас ви няма на здравната карта на Европа“. А не сме там не защото липсват хотели и подходяща материална база, а защото я няма държавата. Аз съм просто един инвеститор и не мога да отида и да синхронизирам процедури, държавно здравно законодателство, защото нямам право. Мога да бъда само експерт или консултант, да взема чуждия опит и да го донеса тук. Но трябва да знаете, че държавата ни ще печели стотици милиони на годинa от рехабилитация и балнеолечение на чужди граждани.
- Как стои българската СПА индустрия сред европейската конкуренция?
- Ние сме напълно готови за конкуренцията. Инвестирани са милиарди в тази база и в хотелския бизнес въобще. Работим с устойчив ръст на развитие. Тази индустрия ще продължи да се развива, защото ако аз печеля повече, ще инвестирам повече. Неслучайно римляните са рехабилитирали цялата си армия на нашата територия. Трябва да направим всичко, за да използваме това, което природата ни е дала.
- Как започна летният сезон на морето?
- Мисля, че колегите ще имат един добър летен сезон, но аз не мога да кажа точно, защото съм в целогодишния туристически бизнес. Ще ви дам за пример обаче грандхотел „Поморие“. Питайте какво се случва - няма места, не можеш да си направиш резервация… Защо е така? Защото има хубав продукт и правилно управление. Туризмът може да бъде бизнес. А нашите балнео-, СПА и уелнес хотели работят през цялата година с устойчив ръст от седем-осем процента. За добрия и качествения продукт няма криза.
- Какви са туристите, които сега избират да почиват у нас?
- Запомнете: от българите по-добри туристи няма. Следват руснаци и всички останали.
- И пак стигаме до цените. Появиха се много информации, че заради отлива на руски и украински туристи нашите хотелиери сега свалят цените. Къде е дъното?
- Никой не може да каже къде е дъното, защото човешката глупост е безгранична. Пък и няма как да разбереш в балканска глава какво може да се появи. Поне съм доволен, че в нашата индустрия подобни неща не се случват. Политиката на дъмпинговите цени е пагубна за клиента, за хотелиера, за персонала, за туризма. Безумно е да продават по 20 лв. пълен ол инклузив. Какъв ще е този продукт, какво ще е това чудо?! Има хора, които не правят разлика между обороти и печалба, които не са чували понятието критична нула. Какъв бизнес ще правиш, когато не си знаеш сметката и не си наясно колко са ти задължителните разходи, за да поддържаш продукта. И ще трябва да изгорят, за да разберат, че не става така. Бизнесът е проста работа, но не е за прости хора.
Но ние работим в свободен пазар и той ще сложи всеки там, където трябва, за известен период от време. Нали забелязвате, че започна процесът по затваряне на хотели на морето, изкупуват тези, които знаят какво правят.
- Напоследък Хърватия се превърна в много известна туристическа дестинация. Даже някаква мания има сред западноевропейските туристи да я посещават. Какво ни пречи да се изравним по популярност да речем с тази страна?
- Много неща. Първо, държавата ни не е имала концепция за развитие на туризма въобще. А трябва да има концепция за развитие на всеки един бранш. Това е проблемът през последните 25 години. Мир на праха му на Тодор Живков, може да са направени хиляди глупости, но държавата е имала концепция, вярна или грешна. През последните 25 години е хаос и всеки прави, каквото му дойде на акъла. От това някой може да спечели конюнктурно, за кратко време, но като държава няма как да спечелим. Хърватия, Босна и Херцеговина - там добре разбират кои са силните им страни, подчертават ги и финансират сериозни средства в реклама, за да се покажат пред света.
- Защо у нас няма пари за реклама на туризма?
- Няколко пъти съм говорил с премиера и той казва „избелете си бизнеса и тогава ще говорим“. И е прав. Шейсет процента от туристическия бранш работи на тъмно. Хайде да извадим всичко на светло. Тогава ще отидем и ще кажем колко пари са влезли в хазната и ще поискаме част от тях, за да ги инвестираме в национална реклама. Сигурен съм, че отговорът ще е „да“. Обаче у нас всяка коза - за свой крак. И всеки си гледа хотелчето, ресторантчето, изобщо не го интересуват разни там данъчни. Аз също не съм ангел, но съм българин и се гордея, че плащам данъци в България. А те на всичко отгоре са и ниски: 10% - на практика това е офшорна ставка. Какво искаме повече, да ни плащат, понеже работим, така ли? Ами какво ще стане с пенсионната система и с всичко останало в държавата? Задаваме ли си тези въпроси, или гледаме какво ни влиза в джоба днес? Но за утре кой ще помисли?
- Как гледате на идеята да се внасят кадри за туризма, за да се компенсира недостигът?
- В България има кадри. Всъщност у нас има, както се казва, работа за целия китайски народ. Но няма хора много и достатъчно, на които им се работи. За съжаление българинът започна да става мързелив и това ме влудява, не мога да разбера защо е така. Говорим за липса на кадри в туризма. Хайде да видим колко хиляди души сега учат в подобни вис-ши учебни заведения. Къде е бизнесът да отиде да ги вземе, да ги школува и след това да им предложи договори директно след напускане на университета. Аз го правя. Защо трябва да внасям хора отвън, като те са тук, в България?
- Но навън плащат повече и това обяснява защо българите предпочитат да работят извън страната.
- Дърво без корен няма. Като отидат навън да мият чиниите, ще получават 1500 евро, колкото примерно е минималното в Германия. Какво ще правиш там с тези пари? Като си платиш разходите, ще ти останат 200 евро. Тук при 1000 лева заплата пак ще останат 400 лева. Въпросът е как ние търсим кадрите и какво им даваме. Но не може да размахваме камшици и да се правим на велможи. Мен защо не ме напускат? Може би връзвам хората за врата? Не. Въпросът е каква е философията на собственика, как професионално си управлява екипа и какво е отношението му към хората. Не може да държи камшик в ръка и кога платил заплати, кога - не. Това трябва да променяме. Защото хората нямат нищо против да остават в България, но си търсят хляба другаде, когато са унижавани. Работниците не са аргати, те са част от твоя успех или неуспех. Изглежда трябва да направим училище за собственици.