38559 | 12 юли 2015 | 16:07

Вече съм дядо на две внучки и съм най-щастливият човек на Земята

Водещият музикант в група „Сигнал“ е роден на 20 януари 1952 г. в София. Първо разкрива дарбата си за рисуване и учи декорация в Техникума по художествени занаяти. В пети клас му подаряват първата китара и се оказва, че има и музикална дарба. На 13 години вече е на сцената, като първата му момчешка банда е „Диамантени пръстени“. Първият му запис е на песента „Дилмано Дилберо“ по аранжимент на Найден Андреев в радио „София“ през 1972 г. От 1969 до 1971 г. е в група „Кенари“, а от 1971 г. се включва в „Златни струни“.

Фронтмен е на „Сигнал“ от самото й създаване през 1978 г., автор е на музиката на около 96% от нейните песни. След 37 години със „Сигнал“ и близо половин век лично присъствие на сцената рок легендата има зад гърба си 16 албума, над 7000 концерта и рекорд с над 500 000 продадени плочи. През 2012 г. записа и първия си солов албум „Tакъв е животът“ (C`est la vie).

- Данчо, горещо лято ти се очертава. Скоро се върнахте със „Сигнал“ от европейско турне, а чуваме, че ти предстоят още емоции.

- Да, през юни имахме страхотни срещи с българи в Лондон, Мюнхен, Цюрих, Люксембург, Манхайм, Нюрнберг и Виена. Беше невероятно успешно турне. Миналата и по-миналата година пък бяхме за около месец и половина в Щатите, два пъти в Лондон, и навсякъде ни посрещат по един и същи начин. С тази разлика, че оттатък границата много плачат на нашите изпълнения...

Те и у нас хората плачат, но по-малко, защото са свикнали с нас. А

там носталгията ги пребива, убива

и от пръв поглед може да разбереш, че нещо много им липсва. А то никак не е малко - да са далече от родината и приятелите... Сега пък през юли започвам едно турне с моите колеги Росица Кирилова, Марги Хранова, Орлин Горанов и Кристина Димитрова в 7 града. Бяхме в Стара Загора, Русе, Плевен. Турнето е наречено „Вечните песни на България“ и съм доволен, че съм поканен.

- Кои от вечните песни избра, та те всичките са хитове за почитателите ти?

- Почти всички хитове за 37 години живот на „Сигнал“ - „Сбогом“, „Липсваш ми“, „Спри се“, „Може би“, „Да те жадувам“...

- Един рокаджия в поп репертоар, интересно...

- Аз не мога да правя разлика в стиловете. Тези мои колеги са доказали своите качества и обаяние през всичките години. Надявам се хората да останат доволни, защото ще чуят много широка палитра от популярни песни.

- Споменаваш за турне в 50 града...

- Това е турнето със „Сигнал“, което повтаряме за поредна година. Този път решихме да направим концерти в по-малките градчета на България, защото и тези хора имат нужда да ни чуят на живо.

- След „Фондацията“ се появиха и „Легендите“ - нов проект от звезди от култови формации, сред които си и ти. Хубава традиция се залага...

- Да, наистина. В „Легендите“ се събрахме Любо Киров, който, освен че пее, свири и на ударни инструменти, Станислав Сланев- Стенли и Константин Марков от „Тангра“, Константин Цеков от ФСБ и Димитър Кърнев от Д2. Шестимата решихме, че „Легендите“ всъщност ще са песните, които ще изпълняваме.

- И ще пеете хитове на вашите няколко групи?

- Да, но интересното е, че няма всеки да пее изцяло собствените си песни, а

ще се сменяме на всеки един-два куплета

Ще бъде по-интересно като емоция за хората. Например Стенли започва някакво парче на „Тангра“, аз го продължавам, след това Любо. В моите парчета пък аз почвам, те продължават и така.

- Три различни турнета за един сезон - не раздвояване, а разтрояване... Как издържаш?

- Чувствам голям заряд в себе си и съм много доволен, че стана така, защото за мен сцената е най-свещеното нещо. След семейството, разбира се. Вече съм дядо на две внучки и съм най-щастливият човек на Земята.

- Променена ли е публиката, по друг начин ли реагира на хитовете ви?

- Не бих казал, че има някаква промяна. Това, че продължава интересът към „Сигнал“, ни прави много горди. Да си неизменно на сцената 37 години в една толкова малка страна като България, при много ограничен музикален пазар и т.н., и да поддържаш неизменно едно високо ниво на интерес, никак не е лесно.

Като гледам снимки с наши почитатели от началото на групата, 1978-1979-а, и сега - сякаш са същите хора. Винаги са ни слушали и следвали много млади хора, което е прекрасно за един артист.

- Има ли възраждане на рока след един период, в който беше сякаш на втори, трети план?

- Ако говорим за „Сигнал“, при нас интересът никога не е спирал. В най-силните години на чалгата продължавахме да пълним залите.

- През май изненада почитателите си с дует с младия Сабатин Гогов, с кавър и видеоклип на хита „Може би“. Как се събрахте?

- Съвсем случайно. Обадиха ми се по телефона с молба да отида на среща. Чух аранжимента на „Може би“. Познавам Сабатин от участието му в музикалния формат „Х-фактор“ миналата година. Питаха ме дали искам да му помогна и аз, естествено, се съгласих веднага. Да помагаш на млад човек особено сега, в тези тежки времена, е дълг. Записахме парчето, направихме и клипа. Мисля, че хората ще обърнат внимание на Сабатин и ще оценят куража му да изпълнява една неземно популярна песен.

- Ти беше ментор и в журито на „Гласът на България“. Какво ти дава това като усещане?

- Почувствах се специален на този стол, на който седях, защото за толкова години съм понаучил нещичко за нашия занаят - пеенето.

- „Понаучил“ звучи доста скромно за фронтмена на „Сигнал“...

- Човек се учи, докато е жив. Аз наистина съм понаучил нещичко и когато се срещах със своите деца от отбора, им дадох много ценни съвети. Ако са ги чули и възприели, това ще им помогне занапред. Ако не - ще се блъскат като мен 40 години, за да разберат...

- И като се „блъска 40 години на сцената“, каква истина откри за професията си?

- Нищо още не съм открил. Все чакам някой ден

да дойде истината на бял кон

За мен истината е, че докато публиката продължава да ни следва, да идва на нашите концерти, това ще ни държи живи. Молим се Богу да доживеем до 40-годишнината на „Сигнал“. Остават 2 години и половина. Да направим още едно голямо турне...

Освен „Сигнал“ никоя друга наша група не е постигала такъв рекорд - 37 години неизменно на сцената. Не сме спирали да работим и за секунда дори. Вечно сме на път, вечно сме живи! Приятелите ни казват: „Абе, няма ли да спрете малко да си починете?“ Шегуваме се, че си почиваме, когато сме на сцената.

- След близо 40 години обаче продължава да те държи сценичната треска всеки път.

- Аз се моля Богу тази моя сценична треска да я има винаги! Ако спре да ме навестява преди концерт, значи нещо става, значи трябва да си ходя. И затова се моля Богу да продължава да витае около мен това напрежение, защото то ме държи да съм готов за всяка ситуация на сцената. А повярвай, това е нещо много специфично. Не знам дали има друга професия освен лекарската, която да те държи в такова непрекъснато, безкрайно напрежение във всичко, което правиш. Защото хората в публиката моментално разбират дали работиш за тях, или не.

- Баладичен певец - това ли е запазената ти марка?

- Мисля, че да. В баладите най-добре се изразявам като певец и най-добре преживявам съдържанието на текстовете. Разбира се, обичам и бързите парчета, но те са направени по друг повод, за повече веселба и купон. Докато, когато изпълняваш балада, вниманието на хората е приковано изцяло върху теб и това е страшно отговорно. За да си позволиш да изпълняваш балада, трябва да си певец на ниво, за да внушаваш емоции и да въздействаш на хората.

- Какво става с колекцията ти от 40 китари, още ли я попълваш?

- Засега съм спрял. Има още няколко модела, които ми липсват, но предполагам, че последните 1-2 години, стига да съм жив и здрав, ще си ги набавя и тях.

- „Марина, Марина“ - какви асоциации извиква у теб това парче?

- Най-най-съкровените, защото оттам тръгна всичко в кариерата ми. Ако моят баща не беше я запял една вечер преди много, много, много години... Всъщност, като се замисля, било е преди повече от половин век... Това се случи през 1962-ра, бил съм на 10 години, а сега съм на 63... Та когато баща ми запя тази песен, първо не му обърнах внимание, но после се заслушах и казах: „Абе, какво свириш и пееш?“ И той ми обясни, че точно тогава „Марина, Марина“ била най-големият хит в Европа.

Помолих го да ми покаже акордите и започнах. След това имахме плочи на Лили Иванова и Емил Димитров, пусках ги и започнах да правя песните. След това с момчетата тайно слушахме „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“ и постепенно, от китара на китара, се научих. Членувал съм в три групи, с което също се гордея - първата беше „Кенари“, после „Златни струни“ и „Сигнал“.

- 45 години сте заедно със съпругата ти Мариана...

- Да, 45 години сме заедно, от самото запознаване до ден днешен, от които 39 години сме съпрузи.

- Как се постига такава трайна връзка?

- Каквото и да кажа, сигурно няма да е валидно за всички. Не знам, сигурно с много любов, много привързаност, много желание да сме един с друг. Компромиси - бих казал, да, но не дотам, че всеки да накърнява достойнството си. След това - двете ни деца Даниел и Лора, които вече са на 36 и 32 години, и сега вече - двете ми внучки Ния на сина и Алиса на дъщерята, и стана тя каквато стана! (Смее се.)

- На Ния посвети песен, а на Алиса?

- Да, сега трябва да пиша песен и за Алиса и ми казват, че съм се забавил, и върви много интересен разговор в семейството. Аз казвам, че

музиката не е
нещо готово

трябва да дойде отгоре. Но се надявам в най-скоро време да напиша песен и за Алиса, която е убийствена сладурана просто, невероятна! Тя вече е на 9 месеца, а Ния на 3 години и половина.

- Следиш ли отблизо музикалната кариера на Лора?

- В момента е много добре, поканена е за 3 турнета, от които сега върви едното - на телевизия The Voice. Тя записа няколко нови неща със Сантра, с Кристо. Предстои Ӝ разговор за концерти в Германия и Щатите с нашия промоутър и мениджър Петя Романова. У нас канят Лора на много места, даже ми сподели наскоро, че се изморява и не може да поеме всичко. Аз я посъветвах да се опита да поема всичко, защото, след като Господ й дава тази работа и след като предизвиква интерес, трябва да се среща с всички. Но ще й е трудно, все пак е млада майка и иска да отделя повече време на Алиса.

- Какво прави Даниел?

- Той работи в предаването „Търси се“ по Би Ти Ви. Монтира го и е нещо като режисьор, въпреки че се води асистент-режисьор. Чувства се много добре и е много доволен, защото страстта му е телевизията, той това и завърши - кино и телевизия в Нов български университет.

- Как ще премине лятото ти освен турнетата, ще почиваш ли някъде?

- Имаме 15 дни разпускане на групата от 1 до 15 август, останалото време сме на път и концерти. С „Легендите“ имаме 2 концерта в Бургас и Варна в средата на септември, на 30 октомври сме в новата спортна зала в Русе, а на 3 ноември - в НДК.

- За какво мечтаеш?

- Много ми е трудно да отговоря, защото съм реализирал мечтите си досега. Може странно да прозвучи, но е така. Засега съм дал почивка на мечтите си и мога да кажа, че съм един истински щастлив човек.