32932 | 10 апр. 2015 | 16:51

Смачканите ни души жадуват за хубава музика

Дариана Генова е съпруга на легендарния директор на „Златният Орфей“ Генко Генов, превърнал фестивала в събитие номер едно по брой телевизионни зрители не само у нас, но и в системата на някогашната „Интервизия“. По време на Студената война той успява да покани у нас световни звезди в зенита на славата им. Като председател на фондация „Генко Генов“ Дариана е продуцирала 210 български песни и е решена да възроди „Златният Орфей“. „Основното послание на събитието е чувството за заедност и обединеност. Това липсва на държавата ни. Ние сме разделени и омерзени; когато сме заедно, ще успеем. Щом се появява „Златният Орфей“, отваряме вратата към заедността“, казва г-жа Генова, щастлива да върне фестивала там, където винаги е бил - в Слънчев бряг. Надеждата Ӝ е музикалното събитие да стимулира творците да създават хубави авторски песни и да даде старт в кариерата на млади певци.

- Дариана, идеята ти да възродиш „Златният Орфей“ съвпада с 50-годишнината му - първият конкурс е през 1965-а.
- Искам да спазя годишнината. Радостното е, че изчакахме осъзнато желание и покана от борда на директорите на „Слънчев бряг“ и от общината в Бургас. Кметът Димитър Николов ми каза, че много хора са му предлагали - „Дай да направим Орфея в Бургас“, но той с невероятно уважение към фестивала им е отговарял: „Не, на това събитие мястото му е в Слънчев бряг.“
- Но на мястото на Летния театър се издига курортен комплекс.
- Когато има желание и протегнати ръце, винаги се намират начини. Съпругът ми Генко с трите си инфаркта си отиде, убеждавайки, че не трябва всичко да се случва в София. Че във всички кътчета на държавата ни е нужно да има събития, с които хората да се зареждат, за да преодоляват тежките моменти в живота си. Да имат и повод да облекат тържествените си дрехи. Тежък е животът в останалата част на България. Ние в София по-лъскаво някак си си „живучкаме“, както казва Софи Маринова. Веруюто на Генко беше: „Най-сложното изкуство е музиката, защото тя общува с душата на човека.“ След една хубава песен не можеш да извършиш нещо лошо. Сега, в трудния ни живот, имаме нужда от това.
- А имате ли време? За „Златният Орфей“ песните се пишат специално.
- Ще ги напишем! Времето е много кратко, огромен риск поемаме, но ще се справим. За мен най-тежката отговорност е организационната част. А отговорността на творците е пред жанра и пред публиката им. От тях се очаква да представят хубави авторски песни. Искам да върнем радостта на хората. На повечето са им смачкани душичките и жадуват за хубава музика. Трябва да излезем с такива творби, за които народът отново да каже:
„Появи се нашата песен.“ Когато има мелодичност, младите реагират еднакво на вечните стойностни песни и на попфолка.
- Правата на фестивала са 50 на сто за БНТ, другата половина за НДК. Ще подкрепят ли „Златният Орфей“, щом си е техен?
- От НДК са съгласни, че на това събитие мястото му не е в София. Искам да подчертая, че ние изчакахме дълго време. Надявах се държавата да посочи място, което да е приоритетно. Както по света има Кан, Сан Ремо, Рио де Жанейро... Щастлива съм, че фестивалът се завръща в Слънчев бряг. „Златният Орфей“ създава песни, продуцира ги, за да ги предостави на националните медии, призвани и задължени да популяризират българската култура. Сега чакам отговор от тях. Искам да припомня, че БНТ от години със „Златният Орфей“ си измива очите по случай различни годишнини. Генко казваше: „Ще се нароят много телевизи, но те ще са комерсиални. Само БНТ е призвана и дори задължена да популяризира българската музика.“ Затова не им изневерих, макар да съм имала предложения от други телевизии, и им дадох знака на фестивала. Сега чакам решението им.
- Не разчиташ ли прекалено на държавните институции?
- Радостта ми е, че изпълнителният директор на „Слънчев бряг“ АД Златко Димитров дойде и каза за фестивала: „Госпожа, искаме го!“ И решението им е подкрепено и от Министерството на туризма и община Бургас. Знаеш ли през какъв ад съм минала през последните години, когато всичко е било готово за някакво събитие и сменят кмета в някой град? Новият казва: „Аз такава музика не слушам“ или „Я, стига с тия баби“, или „Да, ама искам да си направя една ложа и аз да кажа кой ще спечели.“ Толкова години не измених на Слънчев бряг и на БНТ.
- Всички се питат как по времето на социализма Генко Генов успяваше да доведе звезди със световна слава. Жозефина Бекер (прочута френска певица и танцьорка - б.а.), например?
- Много интересна е случката. Генко от един шеф на издателство разбира закъде пътува Жозефина, проучва часа на полета, изненадва я в залата на летището.
- И казва: „Защо не дойдете в България?“
- Нее, Генко беше финяга, той водеше изискани разговори с малко флирт, пък и хубав мъж беше. Жозефина Бекер е много впечатлена от него и той постепенно Ӝ казва, че има едно райско кътче в България. Тя клати глава, знаейки, че всеки си хвали родината, докато стигнат до момента, че там има един фестивал. По-късно тя повтаряше, както и повечето звезди, „На никого не казвай за колко лева съм дошла“.
- Но нали фестивалът е имал сериозен за времето си бюджет?
- Никакъв бюджет! Всяка година се започваше от 200-300 хиляди лева. И хоп идва порой - първо отрязват парите за „Златният Орфей“. Хоп - суша! Пак режат парите за „Орфея“. И Генко караше на личен чар. Но след общуването със световните звезди казваше: „Големите личности са като куртизанките. Те могат да го направят срещу много пари, но могат да го направят и от любов. Стига да намериш начина.“
- Как покани Жилбер Беко, когато е на върха на славата си?
- Много по-лесно, защото Генко беше учил пет години в Сорбоната. Хората си мислят, че Генко Генов е станал известен по света с фестивала. Обратното е! Той завършва в София консерваторията с пиано. Няма концерт, изпълнен по ноти, свири всичко наизуст, но асансьор му откъсва възглавничката на единия от пръс­тите и той става безчувствен. И заминава на частни разноски да учи в Сорбоната музиковедство. Баща му го изпраща при свой колега, лекар, който обаче му помага само два месеца. В началото Генко полира мебели. После вижда колко е трудно на колегите му от Англия, Германия и Италия и започва да им превежда, защото владее префектно немски, английски и френски. При завършването всички му благодарят, защото са се справяли с негова помощ и му остават приятели завинаги. А връщайки се в родните си страни, стават директори на радио и телевизия, развиват музикален бизнес. Където и да отидеше, Генко имаше човек, който му създаваше контакти, защото знаеше, че няма да го изложи.
- И се е справял блестящо. Хулио Иглесиас си спомняше първото си идване у нас за „Златният Орфей“.
- Няма човек, дошъл на фестивала, да не е останал доволен. Генко ги караше да опознаят България. Кацаха в София и с коли на УБО (Управление за безопасност и охрана - б.а.), защото само те имаха луксозни автомобили, отвеждаха ги до Слънчев бряг, като минаваха през цялата страна. Хулио Иглесиас дойде много притеснен, защото никой не го познаваше. Половин час му държахме ръцете, трепереше като лист - за първи път излизаше на такава европейска сцена. Не го посрещнаха добре. Защото при нас на мода бе „викащото“ пеене. То въздейства в първата секунда, но в следващия момент не можеш да го възприемаш. Трябва да си „художник“, да рисуваш с гласа си. Генко знаеше, че гласовата палитра на фестивала е важна. Намираше и „кротки“, и „силови“ певци. И при разпределението на поканените държави гледаше на кантар да бъдат социалистическите и капиталистическите. Беше горд с това, че достойно защити нивото на възможностите на всяка държава. Затова много се обиди, когато на процеса срещу него казаха, че умишлено канел слаби певци от социалистическите държави, за да изпъкнат западните.
- В началото го съдят за шпионаж, а лежи в затвора осем години и половина за злоупотреби. Защо?
- Искаха му смъртна присъда за шпионаж. После, понеже прокурорът и съдията се обединиха и казаха „Няма да осъдим на смърт човек без нито едно доказателство“, промениха на злоупотреби.
- Кой го накисна?
- Генко знаеше кой. Докато седя шест месеца на „Развигор“, някой от следователите му даде цялото му досие с доносите, без заличени имена. Чел го бе цяла седмица. Когато излезе, си дадохме дума, че ще вървим напред. Аз никога не му споделих разочарованието си от всички „приятели“, които минаваха на другия тротоар, за да не понесе и този товар в сърцето и в душата си. Той също не ми разказа за униженията, през които е преминал. Защото, когато живееш до човек, на когото знаеш всичките мъки, те се пренасят и върху теб. Така събрахме сили и кураж да продължим.
Генко никой не го познаваше, преди да влезе в затвора. Той стоеше зад кулисите и даде шанс на мнозина. Вили Казасян нашумя със „Златният Орфей“.
- Всички помнят и диригента Хари де Гроот.
- Той бе най-големият капацитет и перфекционист като композитор и аранжор. Генко не позволяваше звездите да стоят зад кордони и охрана. Фестивалът е за това - всички да се срещнат, да общуват, да чуят другите как пеят, да се ориентират, да харесат нещо, за да продължат развитието си.
- Творецът, който най-много продължава развитието си, е Лили Иванова. Тя печели „Златният Орфей“ през 1974 г., но представя много песни през годините.
- Лили има невероятна чувствителност и нюх за нещата. Тя има вкус! Съвършенството е да умееш да вземеш каквото ти е нужно, за да се развиеш. Генко ми отвори очите, че животът не е само черно и бяло, нюансите са важни. Когато получиш усещане за нюансите, ти ставаш едно стъпало по-висок
- Но има и нелицеприятни нюанси. Песента „Едит“, изпълнена от Емил Димитров, получава „Златен Орфей“, макар да се отличава коренно като стил. Кой повлия на журито?
- Генко никога не се намесваше в решението на журито, за да не поставя колегите си в зависимост от него. По онова време авторът на музиката Иван Маринов беше министър на културата и имаше свои лостове на влияние. Случвало се е на два пъти Леда Милева (тогава шеф на националната телевизия - б.а.) да прекъсва журито, защото не харесва решенията му.
- А когато Нели Рангелова през 1982 г. взе статуетката, казаха: „О, това й е подарък за сватбата с Данчо Капитанов!“
- Тогава Генко и аз не бяхме свързани с фестивала, а се борехме с последиците от присъдата.
- Алла Пугачова оцени ли какъв трамплин за нея бе фестивалът през 1975 година?
- През всичките години, докато беше директор на фестивала, Генко никога не беше ходил в Съветския съюз. (И това беше изтъкнато в делото.) Причината е, че оттам с правителствено решение спускаха името на участника. В случая с Алла беше много важен подборът на песента и нейната артистичност. Навремето изпращаха плоча на певеца и композиторите избираха кой да изпълни тяхното парче. Бореха се за чернокож изпълнител, за дрезгава бленда, за западен певец. Емил Димитров беше деликатен, от висока класа човек, нищо че хората го помнят само с „ония подробности“. Генко му каза: „Ти разчитай на песните си. Изпратил съм й „Арлекино“. Сам ще се изненадаш.“
- Защо Йорданка Христова няма „Златен Орфей“ като изпълнител, а е представяла много песни?
- Важното е, че Данчето е осигурила много награди за композиторите. Просто не се е явявала на конкурса. Генко казваше: „Не всички певци са „фестивални“. Изисква се концентрация, психическа издръжливост.“ Валерий Леонтиев е голяма звезда в Русия - пее, танцува, има глас, а спечели трета награда. Не издържа на натоварването. А Данчето е разбрала основната задача на фестивала и е допринесла за развитието на жанра чрез участитето си с толкова много песни.