25550 | 21 февр. 2015 | 12:32

Да се упражняваш върху досиетата на прехода, изглежда сладко занимание, особено когато го правиш с недо­млъвки

Помните ли колко страдаше Швейк, когато го изхвърлиха от лудницата? И как няма - там падаше голяма веселба. Беше пълно с шахматисти, политици и въобще всякакви образи, пред които човек може да си приказва „каквото му скимне, просто каквото му дойде на езика, като че ли се намира в парламента“.

Един се представяше за Кирил и Методий, за да получава двойна порция. Друг пък обясняваше, че в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното. Пълна свобода, „каквато не са сънували и социалистите“!

За щастие днес тази свобода е предоставена от телевизиите и не е нужно да бъдеш хоспитализиран, за да попаднеш в епицентъра на паранои от всякакъв вид. Това е не само лесно и удобно, но и отвлича вниманието от дребните житейски несгоди. Дългове-мългове и реформи-проформи веднага губят значение, докато от екрана едни (и същи) хора обясняват, че държавата е

в плен на чудовищна конспирация

Ако още не сте го разбрали, значи нямате телевизор. Иначе щяхте да знаете, че България се управлява от таен център, който е нещо като онова вътрешно кълбо, но много по-голямо от външното. Той контролира всички лостове на държавата, негови хора са се окопали в службите за сигурност, други са били инфилтрирани в съдебната власт. И разбира се, поголовно подслушват и дебнат борците срещу статуквото с цел да „демонтират държавността“.

Въпросните борци са с двата крака в статуквото от има-няма 25 години, ама кой да ти помни. Важното е, че им е дадено неограничено ефирно време, за да интриганстват със загадъчна интонация. Така например само в едно публицистично предаване на 16 февруари отидоха десет минути за следния диалог:

Водещ: Вие разбрахте ли всъщност каква е целта на „Червеи“?
Методи Андреев: Да.
Водещ: Аз не можах да разбера досега, кого ли не питах.
Методи Андреев: Каква е била целта на операцията „Червеи“ - този въпрос всъщност е натоварен с най-много опасни отговори.
Водещ: Защо?
Методи Андреев: Възможностите са различни, аз не мога да ги коментирам. Само мога да ви кажа следното нещо - че най-страшното е, че ние не знаем каква е целта на тази операция, поне на този етап.
Водещ: Ние не знаем - най-страшното е, че не знаем.
Методи Андреев: Не знаем. А знаем, че тя е била глобална операция... Където са пипали въпросните червеи, се намира цялата информация лични данни на целокупното българско население.
Водещ: Тоест те ни притежават всички нас.
Методи Андреев: Не мога да кажа.
Водещ: Ако са поискали.
Методи Андреев: И това не мога да кажа.

За протокола: Методи Андреев беше народен представител от СДС от 1997 до 2001 г., сетне оглавяваше Комисията по досиетата. В момента е депутат от гражданската квота на ГЕРБ, член е на парламентарната комисия за контрол на службите за сигурност и зам.-председател на комисията по корупция, конфликт на интереси и парламентарна етика. От такъв човек следователно се очаква да се появява по телевизиите,

за да каже нещо конкретно

или поне да подкрепи предположенията си с що-годе някакви доказателства. Вместо това обаче той прави дълги анализи „какви са тези животинчета“ червеи­те: „Те живеят под корите на дърветата, в почвата - там, където хората не виждат какво правят. Това са мутиралите досиета на прехода“...

Да се упражняваш върху досиетата на прехода, изглежда сладко занимание, особено когато го правиш с недо­млъвки. Но тук е важна и лицево-мимическата мускулатура, тъй че зрителите да се хванат на номера. Така те ще те гледат и на другия ден, а параноята им все повече ще се засилва. Ето защо в разказа си постепенно трябва да вкарваш масони, бивши ченгета от ДС, дебнещи в мрака копои на ДАНС и естествено, Кремъл.

Изкуството отдавна е овладяно от запасния генерал от ДСБ Атанас Атанасов, който се е специализирал в мятането на двусмислени погледи и в приглушеното подхвърляне на намеци. Въпреки че не е съвсем сигурно дали с Методи Андреев не са един човек, който се представя за двама, за да взема двойна порция, и този път Атанасов предложи достоен за перото на Дан Браун сюжет.

Първо пусна интригата, че в продължение на 300 дни са били подслушвани хиляди протестиращи срещу кабинета „Орешарски“. Впоследствие слухът беше препран през няколко сайта. От „информирани източници“ се появи и името на разработката - „Червей“. Щом стана ясно, че нейната цел не са били протестиращи, а ченгета, които неправомерно бъркат в информационните масиви на МВР,

фокусът на вниманието се отклони

в друга посока. Към тайнствена общност, която Андреев автоматично свърза с бивши офицери от ДС, вече масони, а Атанасов енигматично нарече „сарайско-библиотекарската групировка“.

Е, публиката нищо не разбра, освен може би това, че почетният лидер на ДПС Ахмед Доган продължава да дърпа конците от сараите си в Бояна. Най-задълбочените зрители май схванаха и внушението, че щом в библиотекарския университет преподават бившият МВР шеф в кабинета „Орешарски“ Цветлин Йовчев и още куп свързани с националната сигурност кадри, значи там се е заформил паралелен център на власт от ченгета масони.

Един мой приятел, доста умен човек, пък и буден гражданин, дори остана с впечатлението, че Методи Андреев и Атанас Атанасов едва сега навлизат в политиката. И как няма, при положение че Атанасов тия дни написа във Фейсбук: „Битката предстои. На този етап коалицията няма достатъчен ресурс за победа. Нужна е смелост за консолидация на силите!!! Времето до Великден е решително!“

Защо пък точно до Великден - един Господ знае. Но явно за такива като моя приятел трябва да се припомни, че Атанасов е депутат от Реформаторския блок и председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Дори да пропуснем скандалите, в които името му беше замесено като шеф на Национална служба „Сигурност“, а и след това, той е добре информиран човек. И също като Андреев следва да обикаля телевизионните студиа единствено ако има какво да ни съобщи - с факти и доказателства.

Впрочем

проф. Георги Близнашки даде добър пример

в това отношение. Вярно, направи го със закъснение от три месеца, след като вече не е служебен премиер, но за сметка на това разказа спираща дъха история отпреди година и половина: „През септември 2013 г. в разгара на протестите получих обаждане от представител на „Протестна мрежа“, който поиска максимално бърза среща. Отговорих му, че заминавам за летището, за да посрещна съпругата си от конгрес в чужбина, където тя е говорила за протестите в България, и му обещах да му звънна след това. Разговорът беше около 13,30 ч., около 16 ч. тя пристигна и в зоната, където се правят митнически проверки, съпругата ми е посрещната от служители на ДАНС, те са се идентифицирали, разпитвали откъде се връща, кой я е командировал и така нататък.“

От ДАНС отрекоха официално, а и Близнашки не уточни защо разказва за такава драстична репресия едва сега. В това време обаче на екрана цъфна журналист, който се оплака, че русофили го заплашвали с обесване. На електронната си поща бил получил три предупредителни писма, след като публикувал в блога си призив за митинг под наслов „Стоп на кремълската агресия в България“. За да ни въвлече и в собствената си параноя, отиде още четвърт час телевизионно време, в което даже малката булка от едноименния индийски сериал щеше да се омъжи...

Да, става дума за Ананди и Джагдиш, чиято връзка се точи като ченгесарска интрига. Все ми се струва обаче, че тези двамата накрая ще се задомят, докато ние с вас прецъкваме с дистанционното от канал на канал:

Цък. Атанас Атана...
Цък. Държавата се управлява от конспиративен кръ...
Цък. ...обясни Методи Андрее...
Цък.

В това време с моя приятел - доста умен човек, пък и буден гражданин, си броим стотинките. И не за друго, а защото все някога ще си купим заедно... телевизор.