13492 | 25 май 2015 | 12:08

Интервю на Весела Ванева как да оправим страната си и енергетиката

- Г-н Манчев, какво според вас е състоянието на бизнес климата в България?
- Никакво засега. Много усилия трябва да се положат, за да се възстановят отрасли, които правят икономиката. Ако се направи разрез на икономическото състояние на държавата през потреблението на електроенергия, ще се види ясно, че обърнахме модела, който беше правен 50 години. Битовото потребление стана основното, а промишленото не е. Съотношението е 70 към 30 или 60 към 40. Това означава, че сме се превърнали в една слабоиндустриална държава с неясно развитие как ще бъдем утре.
- Защо?
- Причината е, че има тук-там заводи, които работят, но те са с неголеми мощности. И произвежданият брутен вътрешен продукт практически ни кара да стоим на едно място вече доста години. Отбелязва се някакъв минимален ръст около 2%, но за една държава, която дълго време е стояла почти на нула, с толкова нисък БВП - около 40 млрд. евро, 2% ръст са практически нищо. Ние трябва да се развиваме над 10 години с минимум 10-15% годишен ръст, ако искаме да вървим напред.
- Звучи фантастично.
- Не е невъзможно. Това е реалност, която трябва да се постигне. Когато разглеждаш едно правителство и част от икономиката в рамките на един мандат, винаги правиш грешки. Ако имаш плановост и следващото правителство не смята, че е открило топлата вода или че е бащица на всички ни, тогава започва да има някаква онаследеност, включително и на договорни отношения между фирмите. И няма значение дали компанията е зелена, червена, кафява, защото те (политиците - б.а.) се опитват да боядисват бизнеса в някакъв цвят. Бизнесът е бизнес. Той работи с цветовете, защото не може да ги прескочи.
- Има ли надежда, че това „боядисване“ е спряло?
- Не, в никакъв случай! Заводът за боята работи сериозно. Не виждам да се е сменил Изборният кодекс. Забелязваме масовото преселение в Северозападна България. Защо не я кажат гласно коя е партията, която преселва хората? Ние се крием в сянката си. Ако не излезем от нея, няма да има държава. Ще има един завод, който ще произвежда продукция за 100 милиона или за 200 милиона. Но в държава със 7 милиона население това е абсолютна трагедия!
- В смисъл?
- Докато не достигнем брутен продукт на човек от населението между 10 и 15 хил. евро, ние не сме държава. В момента сме на 6 хил. евро. Значи трябва да го удвоим. Всяка година БВП на страната трябва да се увеличава с 4-5 млрд. евро. Трябват минимум 7-8 години, за да го удвоиш. Това съответно ще донесе запълване на данъчната част, с която да покрием социалните плащания, пенсиите. Държавата трябва да се върне в някои отрасли и да изгради вертикалната част. От най-леката промишленост - селското стопанство, до интелектуалната част, която е образованието. Няма яснота на икономическото ни развитие.
- Как би изглеждал такъв план за действие по точки - едно, две, три?
- Държавата трябва да каже ще правим ли тежка промишленост. Да каже: да, ще правя. Отива и примерно си връща собствеността върху завод „Дебелт“. Започваме да правим електрометалургия. Произвеждаме 1 млн. или 2 млн. т стомана, но чрез електропещи. Тоест осигуряваме електротоварно производство, което е достатъчно скъпо, когато го правиш правилно и е рентабилно. Много старателно успяха да убият нашето стоманопроизводство. Единственият завод, който произвежда някаква стомана, е „Виохалко“ - „Стомана“-Перник. Български няма. „Стомана“-Перник прави товар на мрежата 70-80 мегавата. Това е по-малко от един малък блок на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Ние трябва да направим промишленост, която да създава базов товар на енергетиката минимум 4-5 хил. мегавата.
- Има спорове - необходимо ли е да се товари енергетиката?
- Да, ако искаме да преодолеем кризата, която сами си направихме със соларните, вятърните и други паркове. Самото производство на електроенергия от вятър, слънце и вода е чисто като краен продукт. Но за да произведеш тези съоръжения, не е чисто - от изкопаването на материалите за тях до погреб­ването им. Ядрената енергетика излъчва въглероден диоксид 5 пъти по-малко от соларните паркове на единица произведена енергия, когато се разглежда целият цикъл. Но това беше контратезата, че ще похарчим 20 млрд. лв. - което е вярно, за да направим АЕЦ „Белене“. Направихме 1000 мегавата соларни паркове, което е 1,5 млрд. евро инвестиция. Но тъй като соларният парк произвежда 6,5 пъти по-малко от ядрената централа, неговите 1,5 млрд. евро трябва да се умножат по 6,5. И изведнъж се оказва, че 1 киловат струва почти 9 хил. евро. А в атомната централа, която искахме да направим, е 5 хил. евро. И животът й е 60 години, а на соларния парк по паспорт е 20 години. Въобще не мога да разбера точно какво правим.
- Мачът с ВЕИ не е ли „свирен“ вече в България? Изградени са, имат си договори.
- Свирен е, защото има закон. Тук трябва да знам с какво да миксирам тази скъпа енергия от ВЕИ. Поради това, че сме в изключително недобро икономическо състояние, трябва да си увеличим развитието в основни отрасли. Тук е мястото да има планов комитет, наречен правителство. Колкото и да им звучи неправилно. Демокрацията в т.нар. пазарна икономика в света е изключително планова. Едно време се смееха, че в България имало комитет, който правел планове за 30-50 години. Така трябва. Сега всяко ново правителство открива топлата вода. Политическата ни класа загуби ориентацията си за какво я избираме. И поради ежбите си политическите субекти разрушават държавата. И успяха доста.
- Загина ли проектът за АЕЦ „Белене“?
- Ако държавата продължава да не го вади от анонимност - да. А той стои в анонимност поради това, че Народното събрание трябва да премахне своето ограничение, да поиска от Министерския съвет направи същото и да му даде едно-единствено право - да сложи проекта като стока, която да бъде продадена. Ако има кой да я купи, окей. Този път не сме го извървели и не е лошо изпълнителната власт и законодателната власт да дадат ясен отговор защо правят такова нещо. Някой казва ли им да го правят?
- Какво правят?
- Не правят нищо! Умишлено го държат в такова състояние, че когато и да дойде инвеститор, не може да го вземе, защото двете решения стоят.
- А вярно ли е, че има кандидат-инвеститор?
- Да, в момента има един.
- Сериозен ли е?
- Меко казано, е сериозен. Затова казвам, че първо държавата в лицето на законодателната и изпълнителната власт трябва да вземе тези две решения, като даде една-единствена опция - проектът да бъде продаден. И да даде отговор на себе си може ли да развива други ядрени проекти. Ако този го е спряла, защото няма пари, защо развива друг?
- А развива ли го другия - за седми блок на АЕЦ „Козлодуй“?
- Беше ли подписано споразумение с държавата? Беше. Беше ли огласена каква е цената от самия доставчик на оборудването? Беше - 7,7 млрд. долара. Някой обясни ли ние откъде ще ги намерим тези пари? И това е цена нулева днес. С ескалацията и стойността на привлечения ресурс биха могли да ограничат сумата до около 12 млрд. долара, и то с много пестеливост - за един блок. И кой ще осигури тези пари?
- Казаха ни: АЕЦ „Козлодуй“. Но подробностите са търговска тайна.
- За мен наистина е търговска тайна откъде „Козлодуй“ ще намери такива пари. А когато един блок има цена колкото двата блока на АЕЦ „Белене“, какво правим? Не дискутирам технологията. „Уестингхаус“ въобще не ми е виновен, че не знам какво искам. И в случая държавата ми не знае какво иска. Отиде един наш министър в САЩ (Драгомир Стойнев - б.а.) и каза: ето това е най-хубавият реактор! Аз съм го питал: как позна, че това е най-хубавият реактор, като в момента в света има 8 водо-водни реактора (при тях се използват две свойства на водата - да охлажда и да забавя неутроните, необходими за верижната реакция - б.а.), които се предлагат като трето поколение?
- Обективно погледнато, има ли място два ядрени проекта да бъдат изпълнявани едновременно в България?
- В едно и също време - не. Разтеглени през 15 години - да. Гледам, че се разсъждава и върху такива идеи - да вземем да преместим първи блок на „Белене“ в „Козлодуй“. Няма разлика дали в „Козлодуй“ правя беленския проект или този на „Уестингхаус“. Времето е едно и също от гледна точка на нови лицензии и всичко, което трябва да се направи. Смисълът на беленската площадка е, че тя има лиценз и проектът има Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Изтекло е само строителното разрешение. Трябва да се извади ново. ОВОС-ът си е валиден, тъй като технологията не е сменена. Белене е единственото място, където можеш да направиш нещо, което да заработи след 7 години.
- Накъде върви арбитражът за „Белене“, който е за „не по-малко от 1 млрд. евро“?
- Не в наша полза. Доколкото знам, тук преди известно време идва вицепрезидентът на „Атомстройекспорт“ Генадий Тепкян. Имал е среща в Министерството на финансите - отново да предложи на България да се търси извънсъдебно споразумение. Не са стигнали до такова съгласие. Смятам, че въпросът е дали можем да намалим цената, която ще платим, а не че няма да платим.
- Закъсня ли програмата за удължаване на живота на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“?
- Не. Неоправдано се мотаха някои наши административни ръководители по времето на предното управление на Борисов. Имаше и неразбиране, и желание да си пестелив министър. Казваш му, че трябва да се направи нещо за 10-15 млн. евро и той вика: ей, колко много пари! Ама гледай какво ще постигнеш срещу това бе, човек. Както казва Тодор Колев във филма - икономията е майка на сиромашията.