21303 | 26 юни 2015 | 12:11

Експериментът завършва с пълен крах в квалификациите за световното през 1954 г.

Историята на българския футбол познава всякакви абсурди, но някои от тях достигат наистина планетарни стандарти. Проточилата се актуална драма около състава на „А“ група е подходящ повод да припомним една прелюбопитна история. Тя се случва през 1953 г., когато по волята на държавните плановици в първенството на страната е включен... националният отбор.

Надежда за мондиала

Днес българският футбол е до голяма степен независим от държавата. Поне за прякото му оперативно управление това е факт на 100 процента. Но невинаги е било така. През 50-те години на XX век БФС на практика не съществува в сегашния си вид. Вместо това има Републиканска секция по футбол към Върховния комитет за физкултура и спорт (ВКФС), орган, създаден през януари 1948 г. На практика ВКФС осигурява ръководната роля на държавата в спорта, давайки основните насоки за развитието му, които отделните звена по-надолу чинно следват.

През 1953 г. България след 15-годишно прекъсване отново участва в квалификации за световно първенство. Жребият ни събира в една група с Чехословакия и Румъния. Според чуждестранните специалисти имаме сериозни шансове да се преборим с чехите за първото място. Основание за това дават победата над Полша, равенството с Унгария в Будапеща и сравнително доброто представяне на олимпийските игри във Финландия предишната година. По програма България трябва да изиграе първия си квалификационен мач срещу Румъния в Букурещ на 28 юни.

Още в края на 1952 г. Бюрото на ВКФС (а не републиканската секция по футбол) решава да промени формата на „А“ група, увеличавайки участниците от 12 на 16 отбора. Един от тях е така нареченият сборен отбор на София (по същество националният тим). Мотивът е, че по този начин България ще се подготви най-добре за световните квалификации. Трудно могат да се намерят рационални аргументи за подобен ход, още повече че той противоречи на текущата практика на ВКФС.

Само година по-рано през 1951 г. националният тим не изиграва нито един мач, защото селекционерът Стоян Орманджиев убеждава началниците си, че отборът е изчерпан, трябва да се сменят поколенията и при това положение е най-целесъобразно футболистите да се готвят в клубовете си. Чиновниците от ВКФС не съобразяват и още един факт - качеството не може да бъде компенсирано механично с количество. На практика включването на сборния тим в „А“ група с нищо не подпомага обиграването му. В 90% от случаите той среща съперници, които са много по-слаби от него, затварят се в своята половина и рушат играта с всички средства. Такива мачове не само не помагат за вдигане нивото на националите, но им създават измамно чувство за превъзходство, което води до фатални щети в квалификациите.

Паралелно с това в първенството властва пълен хаос. По онова време шампионатът се провежда по календар пролет-есен и започва в началото на март. Програмата е съставена така, че първенството е разделено на две части - I и II кръг, които по същество отговарят на сегашните полусезони. Резултатите на националния тим първоначално се зачитат и той участва в класирането. Още в първия си мач сборният отбор губи с 1:2 от посредствения „Строител“ (изпадал в края на сезона) - лоша поличба, която в крайна сметка се оказва пророческа. Впоследствие националите допускат само още една загуба от „Ударник“ и печелят всичките си останали срещи. Въпреки това отзивите за играта им са подчертано отрицателни. В края на май това принуждава Бюрото на ВКФС да прекрати участието на сборния отбор в „А“ група и да анулира досегашните му резултати.

Смяна на треньори безкрай

Месец по-късно печалните резултати на експеримента лъсват окончателно. България губи на старта в световните квалификации с 1:3 като гост на Румъния. В интерес на истината трябва да се отбележи, че провалът в Букурещ е резултат не толкова на слаба игра, колкото на изключителен малшанс. Българите атакуват през цялото време и създават поне дузина чисти голови положения.

За съжаление вратарят Войнеску прави невероятни спасявания след удари на Димитър Миланов и Добромир Ташков. При една епизодична контраатака на домакините Кирил Ракаров се опитва да изчисти с шпагат топката от крака на Сьоке. Съдията Шулц от ГДР обаче свири дузпа, която Печовски превръща в гол. Девет минути по-късно Сьоке и Печовски удвояват аванса на румънците след фаул и разбъркване в пеналта. Нашите успяват да върнат един гол в началото на второто полувреме, но в последната минута пак от фаул Ене за трети път поразява българската врата, оформяйки крайния резултат.

След този неуспех треньорите на националния тим Стоян Орманджиев и Крум Милев са сменени от Любомир Ангелов-Старото. Рокадата обаче не довежда до положителен ефект. България губи и следващия си мач срещу Чехословакия в София с 0:2. Отново имаме подчертано териториално превъзходство и много положения, но головете ги вкарват чехите. Объркването във ВКФС очевидно е пълно, защото за следващия двубой с Румъния на поста селекционер отново е върнат Стоян Орманджиев.

Единственото, което може да направи той, е да регистрира още една загуба от Румъния, този път с 1:2. Срещата се играе на много тежък терен при непрекъснат дъжд и нашите не могат да разчитат на по-добрата си техника. Вместо това решаващ се оказва прагматизмът на гостите, които не пропускат да накажат всяка грешка на отбраната ни. За да бъде циркът пълен, ВКФС прави поредната промяна в треньорския щаб.

За последния мач в Прага отборът отново се води от тандема Стоян Орманджиев - Крум Милев, с който стартираме в квалификациите. България измъква наглед престижно равенство 0:0, но истината е, че резултатът няма абсолютно никакво значение. Още преди мача чехите вече са си осигурили класиране на световното първенство в Швейцария. За нас остават последното място и изводите, че кабинетните разработки невинаги проработват на терена.

Хаосът подарява шампионската титла на „Левски“

Абсурдното решение да се включи националният отбор в „А“ група така и не постига очакваното обиграване на тима, но за сметка на това предизвиква пълен хаос в шампионата. Програмата на първенството е тотално разбъркана. Двата полусезона, условно наречени I и II кръг, имат доста странен календар, изпъстрен с отложени и изтеглени мачове. Неуредиците са резултат от желанието т.нар. сборен отбор да изиграе колкото се може повече мачове в максимално съкратени срокове. За целта програмата е нагласена така, че националният тим на пратика вече е участвал в 13 срещи, докато останалите клубове имат максимум осем-девет мача.

Освен пълната каша в програмата експериментът на практика ощетява отборите, които имат национални състезатели. Засегнати от това са ЦСКА, „Славия“ (по онова време „Ударник“) и „Спартак“ Сф. Най-тежко е положението на ЦСКА, който е лишен от цели 11 футболисти (реално всички титуляри) плюс треньора си Крум Милев. На практика отборът участва в шампионата с втория си състав под името Отбор на Софийския гарнизон, като треньор е помощникът на Милев - Борис Трънков.

След първия дял на шампионата доста неочаквано класирането се оглавява от „Левски“ (тогава под името „Динамо“), който е облагодетелстван от обезкървяването на прекия си конкурент за титлата. „Сините“ побеждават ЦСКА с 1:0 и на полусезона имат солиден аванс от пет точки (при регламент - две точки за победа, една за равен мач). Трябва да се отбележи, че към момента на изваждане на сборния отбор от „А“ група преднината на „Левски“ е само три точки. „Армейците“ обаче са излезли от ритъм и не успяват да се стабилизират незабавно, след като си връщат националите.

ЦСКА влиза във форма чак във втората половина на сезона. На 23 септември 1953 г. „Левски“ е буквално размазан с 5:0 в директния сблъсък. Наказателната акция почва още в десетата минута с мощен шут на Ракаров от 35 метра. „Сините“ успяват да удържат натиска на съперника до почивката, но след нея Иван Колев бележи втори гол в „синята“ врата. Четвърт час преди края Янев покачва на 3:0. Крайният резултат е оформен в последните 10 минути след автогол на Илиев и ново попадение на Янев. Вечното дерби за малко не обръща първенството. В следващите шест мача след шамара „Левски“ играе на приливи и отливи, записвайки три победи, един равен и две загуби. През това време на „Армията“ бият наред и дори излизат на първо място в класирането. Но „Левски“ има един отложен мач с вече изпадналия ВМС и го печели с 3:2. Така „сините“ изпреварват ЦСКА само с една точка, но тя им е напълно достатъчна, за да грабнат титлата.