15973 | 10 септ. 2017 | 13:13

Тя е завършила международно училище в Женева, в момента живее в Швейцария

Какво е да си дъщеря на президент – живот с привилегии или живот в изолация? Теофана Стоянова е само на 6 години, когато баща й става държавен глава. Спомняме си Фани от черно-белите снимки преди 15 години, винаги до своя татко – президента Петър Стоянов.

Днес тя живее в Швейцария, но България й липсва. Пред bTV Теофана разказа за срещите си с Бил Клинтън и Майкъл Дъглас, както и за спомените от президентския мандат на баща си. „Ако трябва да бъда честна, аз не разбрах почти до края на президентството какво се случва. Бях много малка. Майка ми по това време беше дипломат в Англия и ми каза един ден, че ще се местим да живеем в „Бояна”. И аз реших, че ще ходим да живеем при леля Бояна и бях много разстроена, защото наистина не исках да живея при нея. Това ми беше първият сблъсък с реалността”, спомня ти Теофана.

Казва, че животът на президентската дъщеря не се различава по нищо от този на всяко друго момиче. „Бях на морето с майка ми и баща ми в Гърция и се запознах с момиче италианче. И започнахме да си играем, беше много забавно. И в един момент тя ме пита какво работи баща ми. И аз казвам: Ами, президент е. И тя каза: И моят! На коя фирма? И аз казвам: Ами, на държава.

Има обаче срещи, които никога няма да забрави. „Имах огромен шанс да се запозная с Бил Клинтън. Който всъщност е много близък приятел на баща ми и до днес. И аз тъкмо излизах, а той влизаше и си спомням как ми пипна якето и каза: О, това е толкова хубаво яке! И това яке не съм го сваляла почти 2 години. Беше едно никакво, черно яке. Но щом Бил Клинтън го е казал”, допълва Теофана.

Спомня си и за срещата с дъщерята на Бил Клинтън. „Когато тя дойде в България, отдели няколко минути за мен. Беше много мила и си спомням, че ми каза много хубави неща. Как винаги трябва да се държиш по определен начин, защото по този начин ти представляваш семейството си, баща си, майка си. И как никога не трябва да се влияеш от хора, които не ти желаят доброто, които говорят негативни неща. Беше много приятна среща, много мило момиче. И това за мен беше голям жест от нейна страна”, разказва дъщерята на Петър Стоянов. 

Необикновеното детство на Теофана Стоянова не я е превърнало в разглезено момиче. Мандатът на президента Стоянов свършва, но животът на Фани тепърва става интересен. На 12 заминава да живее в Женева, където завършва международно училище. „Майкъл Дъглас дойде на завършването ми. Мисля, че е кръстник на една от съученичките ми. И дойде да си разкаже живота. Трудностите в неговата актьорска кариера, които сигурно са били безброй. Но беше много приятно, много мил мъж. Снима се с всички нас. В училището ми имаше племенница на Саддам Хюсеин. Имаше много хубава атмосфера, позитивна. Защото ни събираха и ни обясняваха – вие сте различни, различен произход, религия. Но никога не трябва това да е причина да си злонамерен или да се държиш лошо с някой съученик. Но никой в училището ми почти не знаеше кой е баща ми, а и за мен това не е най-важното”, допълва Теофана. 

„Някои мислеха, че баща ми е министър-председател на Молдова, президент на Македония, цар на Румъния. Все около България, но не точно в България”, казва още тя.

Също като родителите си Теофана завършва право. Желанието й е да работи в международна организация за правата на човека, но се озовава във финансовата сфера. „Много е трудно, защото за да започнеш работа искат стаж, за да имаш стаж – искат работа. Така че това е един порочен кръг, въпреки че аз всяко лято, през което учех, съм работела. Винаги съм правела нещо, но това не помага. Така че в чужбина е трудно. Но аз имах шанса, защото случайно си подадох CV-то, обадиха ми се и много бързо станаха работите. Имах огромен шанс. Някой ми е помагал отгоре”, отбелязва тя.

От майка си се учи да бъде силна, независима и самостоятелна. Но признава, че прилича повече на президента. Винаги се допитва до него и търси съвети. „С баща ми много обичаме историята – това е нещо, което ни обединява. Обичаме да четем и да разговаряме”, разкрива Теофана.

На хиляди километри от дома, най-много й липсват хората в България. „Трудно някое друго място може да се превърне в дом. Просто като кацнеш в България, има друга сила. Чувстваш спокойствие, като се прибереш вкъщи. За мен е много важно къде са ми корените. Много добре знам откъде идвам. Това, че днес работя в Женева, не значи че утре няма да работя в София, Пловдив или Плевен. Никога не знаеш”, завършва тя.