26463 | 3 юли 2026 | 08:30
Не е изненада, че отново МВР е във фокуса на медиите и на политическия дневен ред. От почти два месеца начело на ведомството е хиперактивният, някогашен пловдивски адвокат Иван Демерджиев. „МВР ми е на сърцето“, изрече преди предсрочните избори Демерджиев, когато още мечтаеше да се върне в кабинета на ъгъла на ул. „Паренсов“ и „Шести септември“ в столицата. Познат му от служебната власт, в която изкара десет месеца начело на МВР.
Точно заради това, а и защото е юрист с дългогодишна адвокатска практика, мнозина очакваха Демерджиев да покаже, че силовото министерство ще функционира в интерес на обществото и със силата на закона. Очакванията обаче се сблъскаха челно с реалността. Вместо институционална стабилност и професионализъм, сме свидетели на управленско безсилие, прикривано с безвкусна показност и агресивна полицейщина.
Не става ясно поради каква причина, но колкото повече Демерджиев се опитва да изглежда респектиращ, толкова повече демонстрира припряност и несигурност. Това особено силно пролича при напускането на изпълняващия длъжността главен секретар на МВР Георги Кандев, с когото беше ясно, че Иван Демерджиев няма да успее да се сработи. Кандев го няма вече месец, но Демерджиев не се успокоява. Напротив -поведение
Тази несигурност достигна своя апогей в четвъртък, когато директно нападна лидера на ДПС Делян Пеевски. Да нападаш Пеевски, който вече две десетилетия носи кръста на най-сатанизирания български политик, далеч над мащаба на кампаниите, водени срещу Иван Костов и Бойко Борисов, взети заедно, едва ли е особен политически подвиг. Нищо, че съветниците на Демерджиев, включително онези, чието влияние той предпочита да остане в сянка, му нашепват точно обратното.
МВР-министърът трябва да си даде сметка, че е тръгнал по грешен път, ако се надява, че с атаките срещу Пеевски и Борисов ще си осигури възходяща партийна кариера. Добре би било да се вгледа в портретите на втория етаж в МВР, покрай които минава всеки ден по няколко пъти, и да си припомни как не един и двама негови предшественици тръгваха на война с политически опоненти, бизнесмени и общественици.
Финалът почти винаги беше един и същ - министерският мандат приключваше с шумен провал, а имената им останаха в историята не с успехите, а със скандалите.
В четвъртък Демерджиев напомни за онзи Цветан Цветанов, който като министър на вътрешните работи от парламентарната трибуна четеше СРС-та на лекари от Горна Оряховица.
Днес Демерджиев изрежда имената на Пеевски, на конституционен съдия, на бизнесмени, адвокати, адвокатски кантори и търговски дружества, правейки внушения и подхвърляйки съмнения, с ясното съзнание, че от това няма да последва нищо, освен евентуални осъдителни решения срещу МВР, а оттам и срещу държавата, ако засегнатите потърсят правата си.
Целта е повече от прозрачна и няма нищо общо с основната функция на МВР - да съблюдава закона и да разкрива престъпления. Вместо министър на вътрешните работи, Демерджиев започва да прилича на автор на жълто-кафяви пасквили и клеветнически внушения, с каквито Пеевски е свикнал да живее откакто е в политиката.
Кой обаче е Иван Демерджиев?
Някога председател на Пловдивската адвокатска колегия. Влиза в политиката като критик на бившия главен прокурор Иван Гешев. По това време в медиите се появяват чатове на Демерджиев с трето лице, в които най-запомняща остава репликата: „Бях точен с парите“. Твърди се, че неин автор е именно днешният вътрешен министър.
Като служебен министър на вътрешните работи той трудно може да бъде свързан с успех, който да е останал в обществената памет. За сметка на това мандатът му беше белязан от смъртта на общо шестима полицаи, загинали при изпълнение на служебните си задължения. Повечето от тях – в опит да спрат безпрецедентния миграционен натиск към страната, достигнал тогава рекордни размери. Това беше и най-яркото доказателство, че системата се е провалила в една от основните си задачи - охраната на държавната граница.
По-късно ситуацията се промени, но не благодарение на Демерджиев, защото той вече не беше министър. За сметка на това именно като служебен министър той оскъпи обществената поръчка за изработването на българските документи за самоличност, по която впоследствие се оказа обвиняем. Делото все още не е приключило, макар съдът веднъж да го върна на прокуратурата заради допуснати процесуални грешки в обвинителния акт.
Интересен детайл е, че докато беше служебен министър, Демерджиев се настани в служебен апартамент на МВР, намиращ се само на метри от резиденцията на турския посланик в София. Ползваше и охрана от баретите на Специализирания отряд за борба с тероризма, защото, както сам разказа преди две седмици в поредната си медийна изява, разполагал с информация, че е потенциална мишена. Чия? Така и не пожела да уточни.
И още един показателен детайл.
Преди да стане служебен министър на вътрешните работи, Демерджиев демонстративно отказа да бъде заместник на Бойко Рашков. Причината така и не стана публично известна.
Тази кратка ретроспекция е необходима, за да покаже какъв човек стои начело на МВР днес. А изминалите близо 50 дни се оказаха напълно достатъчни, за да стане ясно едно – вместо резултати, обществото получава шумни акции, гръмки заявления и все по-малко доверие в институцията.
Фейсбук троловете на Демерджиев
Опитният ПР експерт Диана Дамянова добре обрисува Фейсбук троловете на Демерджиев, зад които прозира влиянието на негов бивш съветник, а преди това минал за кратко и през парламента като депутат от БСП.
Същият, известен още преди години със скъпото си електрическо „Порше“, за което очевидно му се е свидило да плаща паркинг в центъра на София и затова паркираше в затворената част на улица „Паренсов“, точно под прозорците на министъра и неговите заместници. Това, че Демерджиев очевидно използва сериозен финансов и организационен ресурс, за да генерира виртуална подкрепа във Фейсбук, ТикТок, Инстаграм и останалите социални мрежи, повдига въпроси, на които обществото има право да получи отговор.
Най-малкото - кой финансира тази активност, включително таргетираното разпространение на съдържание, което очевидно не се случва без сериозен бюджет? Любопитното е, че именно ПР екипите на Гюров и Кандев първи засякоха опитите на Демерджиев да копира техния модел на присъствие в социалните мрежи и дори осветиха част от профилите, които изграждаха изкуствената му популярност.
Днес обаче, предвид общият политически противник в лицето на Пеевски, партийните началници от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ видимо са оставили настрана подигравките, които доскоро отправяха към напъните на вътрешния министър да се хареса на поколението Gen Z.
Шампанско и сълзи
Истинският „камък на шията“ на МВР министъра обаче е друг. Става дума за бивш DJ и шоумен от нощния живот на града под тепетата, който по-късно се превърна в телевизионен шмекер и junk-политик, опиянен от парите в чували и така достигнал донарицателен символ на байганьовщината на нашето съвремие, както в медиите, така и в политиката. Това говори далеч по-малко за самия „шампанизиран“ скрит съветник
Горчивите сълзи няма да бъдат за съветника. Горчивите сълзи ще бъдат за Демерджиев. И тогава вече няма да има значение кой какво го е донясал. Но ще бъде късно, когато го разбере.
По пътя на провала
Всичко това обаче бледнее пред същината, а тя е, че МВР под ръководството на Демерджиев затъва в ежедневни провали, за които рано или късно ще трябва да понесе отговорност. Защото шумните брифинги и неспирните интервюта могат да прикрият реалността само за кратко. След това говорят фактите.
Демерджиев тъкмо се закани, че вади от храстите пътните полицаи, когато статистиката започна безмилостно да опровергава гръмките му обещания. Тежките катастрофи рязко скочиха. Намери се и нов удобен виновник - мантинелите. Нищо, че договорите за поставянето им за последно са сключвани от колегата му - регионалният министър Шишков. Вместо решения, нова порция оправдания.
Демерджиев не проронва и дума за това, че в МВР има 7000 работещи пенсионери. Не смее, защото не знае какво да прави с тежката машина от 50 000 служители на силовото ведомство, а те са показали, че могат да клатят министерските кресла. Вместо това ще остави на улицата 40 доскорошни началници на национални, регионални и специализирани дирекции на МВР. Дали си дава сметка, че тези хора, с техните качества, познания, опит и контакти, едва ли ще останат дълго без реализация и неизбежно ще бъдат потърсени от влиятелни кръгове? Нима никой не помни как се изградиха силовите групировки в началото на 90-те години? Именно върху освободените ръководни кадри от тогавашната Народна милиция и Държавна сигурност.
Когато смяташ, че си министър №1, лесно губиш почвата под краката си. Самочувствието започва да измества далновидността, а стратегическото мислене остава на заден план. Така човек престава да се учи от грешките на миналото и неусетно започва да ги повтаря.
Демерджиев претърпя колосално фиаско и с украинския град в „Баба Алино“. Акцията беше представена като впечатляващ успех, но приключи като шумен медиен балон. Невзоров уж го издирваше МВР, но той сам се появи в България. А какво да кажем, когато с дрон на варненската полиция беше заснето и показано как полиция и ГДБОП влизат във варненския район „Приморски“. От 25 души задържани, нито един не остана в ареста. Показността остана. Резултатът се изпари.
Не по-различно се разви акцията и с „Калашниците“. След като депутатът и протестър от „Продължаваме промяната“ Велислав Величков пусна димката, че Кандев е напуснал МВР, защото Демерджиев спрял акция срещу ромския клан от „Ботунец“, в един неделен следобед полицията прибра показно мъжете. Жените им обаче вече започнаха да се разправят със свидетелите, което поставя сериозни въпросителни пред устойчивостта на цялото разследване, та не е трудно да се прогнозира какво може да се случи с делото, когато стигне до съд. Показните арести може и да се покажат в новините, но не са достатъчни за съдебните битки.
Още в първите си дни като министър Демерджиев „удари“ показно кърджалийския кмет Мюмюн, но и там се провали с гръм и трясък. И тогава, и днес целта изглежда ясна - МВР атакува Пеевски.
Очевидно сигналите, които бившият вътрешен министър Калин Стоянов, сега депутат от ДПС, огласява и внася в прокуратурата срещу Демерджиев, не са лишени от основание.
Вътрешният министър използва силовото ведомство за политическа разправа с лидера на ДПС. А както се разбра тази седмица и срещу друг политически опонент – лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Иначе защо му беше на Демерджиев да хвърля вината за мантинелите върху Борисов, който „прозирал“ за двете фирми, произвеждали предпазните съоръжения?
И това ще отмине. Защото когато един министър атакува политическите си опоненти основно с думи, без след тях да последват факти, обвинения или съдебни резултати, обществото неизбежно започва да прави разлика между доказателства и политически шум. А шумът, колкото и силен да е, никога не е заменял реалността.
МВР е длъжник на всяко едно българско семейство, на родителите, които въпреки държавата и нейните провали десетилетия наред отглеждат своите деца в България. Именно това задължение Демерджиев рискува да не изпълни. А провалите вече се множат - смъртта на младо момиче в Благоевград след употреба на наркотици. Заплахата от фентанила расте стремглаво и няма да бъде овладяна с няколко показни акции.
Непрестанните случаи на насилие сред тинейджърите вече не изненадват никого. Това е най-тревожният симптом, че държавата постепенно губи присъствието си там, където би трябвало да бъде най-силна.
МВР отсъства, защото поредното политическо ръководство на министерството се е заело да „удря“ по бившите управляващи, по опозицията, по бизнеса, който не се отчита на властта. Когато политическите битки изместят професионалните приоритети, цената неизменно се плаща от обществото.
И понеже Демерджиев ще чете тези редове, трябва да знае, че той, заедно със столичния кмет Васил Терзиев, носят отговорността за това, че се провалиха в опазването на здравето на хиляди български семейства в най-голямата „спалня“ на България ж.к. „Люлин“.
Буквално часове след като рапортуваше в Министерския съвет колко ангажирана е държавата с борбата с пожарите, огромни халета с токсични пластмасови отпадъци вдигнаха тонове пепел и черен дим над панелните блокове в западната част на София.
Облакът от токсичен дим покри квартала, а хиляди семейства останаха без навременна и адекватна информация за риска, на който са изложени. Къде беше МВР министърът? Готвеше се за поредното телевизионно интервю? Или провеждаше поредното съвещание, посветено не на обществения интерес, а на политическите си битки?
А ако Демерджиев си въобразява, че с тези политико-полицейски спектакли си проправя път към президентската институция, нека си припомни какво се случи с един негов предшественик, който също се виждаше като държавен глава преди 15 години.
Президентството не се печели с полицейски акции, а с обществено доверие. Историята на МВР го е доказвала неведнъж.
И със сигурност няма да направи изключение и сега.
Мобилна верси
RSS
