17929 | 21 авг. 2026 | 19:19

И Цветанов (2010), и Демерджиев (2026) размиват ясната конституционна граница между МВР, от една страна, и прокуратура и съда, от друга, като превръщат текущи преписки в политическо оръжие.

Вътрешният министър Иван Демерджиев размаха вчера пръст на Прокуратурата, защото разпитвала служители на ГДБОП дали не са превишили правомощията си при проверката на лице с имунитет.

„Разпитвани са служители“, гневи се Демерджиев във Фейсбук, сякаш че това не е работа на прокуратурата.

Днес Прокуратурата  го “сложи на мястото му”.

“Неприемливи са всякакви „предупреждения“, отправени публично от министър - орган на изпълнителната власт, към прокурори и административни ръководители в прокуратурата. Неприемливи са и публични коментари на неприключили разследвания, на доказателства и на различни версии, по които се работи съвместно с МВР, най-малкото защото са в противоречие със законовите правомощия на министър на вътрешните работи”, заявиха в остра позиция от Държавното обвинение. 

Казано на прост език - лице на изпълнителната власт се меси в работата на правораздаването, което е тежко нарушение на конституционното изискване (чл.8 ) за независимост на властите.

Изричната конституционна независимост на съдебната власт е разписана (чл. 117) с указанието, че нейните  органи се подчиняват само на закона. Не на МВР! Не и на Демерджиев, който си позволява остри публични предупреждения и политически натиск към държавното обвинение във връзка с конкретни преписки и разследвания - в случая проверката на ГДБОП за частните полети на депутата Делян Пеевски.

Понеже Демерджиев много се хвали, че е добър р юрист, трябва да му е известно, че министърът на вътрешните работи е глава на изпълнителната власт и няма процесуално право да издава каквито и да е заповеди, указания или разпореждания към прокурори.

Думи като „Предупреждавам административните ръководители...“ и „Дойде времето българската прокуратура да покаже за кого работи“ , публикувани във фейсбук-профила на Демерджиев, представляват опит за въздействие върху независимата съдебна власт. От гледна точка на конституционното право и разделението на властите, това поведение на вътрешния министър има специфичен смисъл и правни ограничения.

Още повече, че става дума за лице с имунитет. И щом за такова лице МВР-шефът си позволява диктат върху държавното обвинение, какво остава за “простосмъртните” граждани. Днес е Пеевски, утре ще е Иванов, Петров и т.н. Така ще стигнем до онзи Цветан Цветанов, който от трибуната на парламента раздаваше правосъдие преди съдебен процес.  

И Цветанов (2010), и Демерджиев (2026) размиват ясната конституционна граница между МВР, от една страна, и прокуратура и съда, от друга, като превръщат текущи преписки в политическо оръжие. Цветанов атакуваше лекари и съдии, изземвайки функциите на съда да определя кой е виновен. 

Демерджиев отива по-далеч  - той обвинява прокуратурата в чадър над политически фигури, а собствените си действия рамкира като борба със „саботирането на преписки“ от държавното обвинение. Това  поставя вътрешният министър в позицията да казва кое е правилно и кое не е, а МВР - в репресивен орган, който да “гони” посочените от началника. С всеки изминал ден действията на вътрешния министър влизат в графата “институционална война”, която Демерджиев води с неприкрита ярост и която все повече се превръща в щета за кабинета. 

Под диктата на Демерджиев ГДБОП извърши крещящо нарушение на европейски и международни правила, влизайки в PNR системата, за да брои полетите на политическия му противник Пеевски. Това е ярко потъпкване на демократичните ценности и законови норми, за които прокуратурата е сезирана и трябва да се произнесе.

Вероятно уплашен от разпитите на служителите на ГДБОП и истината, която ще излезе, Демерджиев панически прави коментар върху неприключили производства, което противоречи на законовите му правомощия и нарушава баланса между властите. Вероятно е забравил, че МВР има право само да разследва, но не и да съди. Крайната дума дали събраните от министъра доказателства са законни или са плод на политическа поръчка, остава в ръцете на независимия български съд.

Границата между „безкомпромисна борба с корупцията“ и „използване на полицията като политическа бухалка“ в България често се прекрачва от онези, които са на върха в МВР.

За съжаление, и Цветанов с 6-те апартамента, и Демерджиев с 411-те имота, си въобразиха, че дори и начело на МВР, може да се водят от политическите си пристрастия, впрягайки и държавната машина, и това да остане ненаказано.

Цветанов си понесе последствията за тази илюзия.

За Демерджиев - времето ще покаже. 

И, не! Това, което прави Демерджиев, не е битка с олигархията.