26134 | 13 март 2016 | 15:29

Цвета от 2 000 корена лавандула тя подарява на свои приятели от Варна, които имат проект за създаването на социална чайна

Ралица Филипова, специално за Епицентър.бг

В правописния речник думата „сапунджия“ е от мъжки род. Може би защото по времето на прабабите ни с тази професия са се занимавали главно половинките им.

Деница Христова това не я смущава и преди близо три години решава да напусне работата си в голяма онлайн медия и да се заеме професионално с това, което дотогава е било нейно хоби – правенето на био сапуни. Започва с експерименти вкъщи и рецепти от интернет.

Първите опитни бройки тества върху себе си и приятелите си. Ефектът е добър и окуражена от приятеля си Георги тя продължава. Създава собствена марка „Аздравея“ и написва на визитката си: „сапунджия и управител“.

„Моят приятел е фен на всички домашно приготвени чудесии. Последната страст му беше квасен хляб. Правил е домашна бира и уиски и един ден ми подметна да си направим и домашен сапун. Пробвахме с малко четене в нета и по бабешкия начин - варенето на котлона, сипване на око на натриева основа. Правихме го със зехтин и кокосово масло.

Ставаше за използване, но нямаше външен вид. По-късно разбрах поне 10 грешки, които сме допуснали. Първата беше, че изсипахме сместа върху алуминиево фолио – натриевата основа взаимодейства с алуминия.

Използвахме го, моята кожа има доста сухи участъци, които изчезнаха благодарение на това, че няма химия. Сапуните миришеха много хубаво. Беше преди 6-7 години. В един момент ни стана краста ровенето в нета, за да си намерим рецепти. Ние наливахме, бъркахме, доливахме… Правенето на сапун не изисква стъкленици, каквато е романтичната представа, а три съда всичко на всичко, които да търпят температурни разлики.“

Нужни са и елементарни познания по химия, които Деница има. Придобила ги е готвейки се да следва медицина. Не я приемат и тя решава да вложи усилия и време в изучаване тънкостите на рекламата. Завършва Нов български университет и записва магистратура „Маркетинг“ в УНСС.

Бързо от „Ти“ минава на „Вие“ с държавния университет, не се разбира и с един от преподавателите и решава да следва „университета на живота“. „Правото беше третата опция и се радвам, че не започнах да уча. Част от практикуването на право е да сложиш бариера към драмата на хората около теб, защото човек без драма не отива при адвокат. Сега хората идват със своите си болежки дори и при човек, който прави сапуни.

Ако имаш познанията можеш да го насочиш къде да си търси лечението и лека за болката. Това, което съм разбрала е, че има 7 милиарда човека и толкова различни организми, които се нуждаят от различен подход. Дори и при правенето на сапун трябва да имаш познания за билките и как различните масла влияят върху целия организъм.“

Тези неща Деница изучава правейки експерименти и четейки за свойствата на българските билки и различни подправки от цял свят. Започва да прави и сапун, в който слага куркума – традиционна индийска подправка изключително полезна и за кожата.

В желанието си сапуните й изцяло да са с истински биопродукти Деница купува малка къщичка и нивичка в село Малоградец. То е на пътя между родния й град Варна и София. Там засява сама, на ръка 3 000 корена лавандула.

„Първоначалната ми идея беше да гледам лавандула, да извличам етерични масла, а правенето на сапуни да е втора дейност, но за двете години работа сапуните взеха превес над лавандуловото поле.“

Цвета от останалите 2 000 корена лавандула Деница подарява на свои приятели от Варна, които имат проект за създаването на социална чайна. За да е сигурна в чистотата на продуктите, които използва Дени заминава и за Гърция, където участва като доброволец в малка ферма за маслини, стопанисвана от англичани.

Уговорката е тя да им помага за брането, а те я допуснат да наблюдава целия процес на получаване на зехтина. След седмица работа тя си тръгва от там с 200 килограма студено пресован нефилтриран зехтин. Той е в основата на всички сапуни, но разнообразието им идва от билките и другите допълнителни естествени съставки, които тя влага.

Затова говорят и имената им: „Мед и лимон“ - с мед, лимон и пчелен восък за суха и нормална кожа, „Бисквите на Аздравея“ с кокосово мляко, какао, коприна и бургонска ванилия за разглезена кожа, „Добро утро, слънце!“ – сапун с кафе и масло от мента.
„Хората, които харесват ванилия са по-мили и гушкави, обичат да „мъркат“ и затова този сапун е подходящ за разглезена кожа. „Мед и лимон“ е бестселъра ми и го произвеждам в най-големи количества. За нежни хора е.“

Онези, които купуват продуктите на Деница са някак по–мили, добри и най-вече усмихнати. „Много е важно един позитивен човек да застане срещу теб и да има желанието да научи нещо дори и да си тръгне без покупка. Харесва ми, че повечето ми клиенти са млади и позитивни.“

А това, което нея я усмихва е слънцето сутрин … летните бури и рок музиката. И още нещо: „Казах си, че моето спокойствие и здраве са по-важни от това да се угоди на клиент, да се гонят срокове или достига таргет.“ Може би точно заради излъчващото спокойствие и свежест след срещата с Деница усещането, което остава у човек е за светло пролетно утро и ухание на току- що откъснати билки.