9413 | 9 ноем. 2024 | 10:27
"Блажени са вярващите, които смятат, че случилото се в Народния е просто изкуство и спор за него. Че е патриотизъм срещу интернационализация. Може би сме свидетели на едно истинско ново начало на пореден патриотичен проект, който има за цел да преучреди държавата и да забие последния пирон в ковчега на парламентарната демокрация. Или може би на едно брилянтно отмъщение за някой, който така глуповато просто искаше да смени шефовете на всички служби за един ден. Също толкова глуповато като да бориш корупцията с Фейсбук статуси (e, еманацията на борбата с корупцията си остава....декларацията, разбира се). Може би. Може би. Няма кой да ни каже...."
Това написа във Фейсбук Деница Сачева, депутат от ГЕРБ.
"Иначе писмото, което Бърнард Шоу пише до българската писателка Анна Каменова, авторка на романа „Хартиеният грях", се пази в Националния литературен музей. В ръкописния отговор Шоу обяснява че никога не е бил в България и всъщност пиесата е писана без да се има предвид страна и народ. И Еспер Серебряков, руски адмирал в българската флота, е този, който предлага на Шоу да използва българите, защото самия той ги смята за по-първобитни. Спомените на съветника на Бърнард Шоу адмирал Серебряков още се продават в регионалния исторически музей в Русе", пише още тя.
"Хората винаги прехвърлят вината на обстоятелствата в които са попаднали. Аз не вярвам в обстоятелствата. Хората които владеят света са онези които гледат само напред и нагоре, търсят обстоятелствата, които са им изгодни, и ако не ги намерят просто ги създават."
Дано поне този урок научат някои политици от Бърнард Шоу. Макар отдавна да знам, че положението е безнадеждно, пише още тя.
"Като дете играех в детската театрална студия в театъра в Добрич. Живеех до сградата на театъра и прекарвах цялото си свободно време там. В публиката, на сцената, в гримьорните, зад сцената. Следях всички постановки на театрите в София и редовно бягах от вкъщи, вземах нощния влак Кардам - София и на другата вечер бях в публиката на Народния. През 80-те години театърът беше мястото, в което хората си казваха истината през изкуството, в междуметията, в импровизациите. Още помня как по онова време в "Суматоха" Велко Кънев в ролята на гробаря сложи лопатата напречно на гроба и каза: "В безкласовото общество, уиски пие само първа класа!". Залата изригна в аплодисменти, а после всички шушукаха как е крайно време да погребем комунизма. Някъде тогава, в 7-ми клас, осъзнах, че политиката и културата са неразривно свързани. Много по-късно четох Жак Атали и неговите разсъждения, които обвързваха развитието на една икономика с музиката, която слушат младите поколения", разказва Сачева.
Мобилна верси
RSS
