ЕРП-тата ще плащат обезщетения на клиенти, ако прекъсването на електропреносната мрежа е продължило повече от 48 часа. Това решиха депутатите, приемайки окончателно промените в Закона за енергетиката. Енергийният министър Жечо Станков подчерта, че поправката е в интерес на потребителите:
"Колегите от електроразпределителните дружества си играеха с разпоредби, в които примигваха с тока и го възстановяваха за под пет минути и по този начин нулираха часовника. С изрична разпоредба в закона това физически вече няма да е възможно - по общи условия те си дължат за изключване след 24-ия час, но в закона се разглежда и ако за 72 часа общо събраното време е 48 часа, за да не могат да играят с тези включвания и изключвания. И оттук нататък това няма да се случва - да видите, че след като ви е дошъл токът за две-три минути, отново нямате дълго време електрозахранване."
"Поех ангажимент към всички български потребители и към Народното събрание, че ще има промени в Закона за енергетиката, които да поставят електроразпределителните дружества в ъгъла. Ангажиментът е спазен", подчерта министърът.
"Аварията с тока по време на Светлите празници през декември миналата година бе предизвикана именно защото електропроводи, които назад във времето са дефектирали, не са обгрижвани по необходимия начин. Затова се въвежда възможността кметовете да участват в инвестиционните програми на ЕРП-тата, тъй като знаят най-добре къде и какви аварии има", уточни Станков. Когато се стигне до авария, кметовете и общинските администрации също се опитват да се свържат с ЕРП-тата по спешните телефони, затова сме разписали задължение за дружествата да имат специален канал за комуникации, обясни министърът друга нова разпоредба в закона. Задължаваме ЕРП-тата да са отговорни и да изпълняват реални инвестиции в повишаване сигурността на мрежата, изтъкна още Жечо Станков. Няма намаляване на нито един от сроковете, в който хората могат да бъдат оставени без ток по каквато и да е техническа причина, отрече той коментари от парламентарната трибуна.
От "Възраждане" препоръчаха компенсациите да бъдат индексирани спрямо увеличението на цената на тока.
Промените предвиждат още задължение за електроразпределителните дружества да извършват инвестиции за поддържането и модернизацията на инфраструктурата, за да се гарантира сигурността и качеството на доставената електроенергия, като се дава възможност кметовете на населени места да участват в изготвянето на инвестиционните планове.
Друга важна промяна е, че Комисията за енергийно и водно регулиране получава право да може да прекрати лицензията за разпределение на природен газ на част от територията на газоразпределителните дружества, когато на нея не е изградена мрежа за период от 5 години от издаването ѝ.
За извадената от лицензията територия ще бъде обявен нов търг и ще се търсят нови инвеститори.
Един от вносителите на предложението - Делян Добрев, поясни, че България изостава в газифицирането и при средно за ЕС 30% потребление на газ в домакинствата за България този процент е малко над 3 на сто:
"С тези темпове на газифициране на България ще отнеме около 1300 години да достигнем необходимото ниво на газифициране, ако продължаваме по същия начин, така че просто се опитваме по някакъв начин да принудим тези газоразпределителни дружества, които 20 и повече години не газифицират с необходимото темпо тази държава, да си свършат работата."
Източник: БНР
7096 | 31 юли 2025 | 16:18




Мобилна верси
RSS
