12556 | 14 май 2026 | 07:34

Промените трябва да влязат в сила от 9 август 2026 г. и ще се прилагат до 9 август 2027 г

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за защита на потребителите, внесени от Явор Гечев от „Прогресивна България“ (ПБ) и група народни представители, срещу високите цени на стоки и услуги.

Измененията бяха подкрепени от 121 депутати от ПБ и 15 депутати от ДПС. Против бяха един депутат от ПБ, четирима от ГЕРБ-СДС, осем от „Демократична България" (ДБ), 13 от „Продължаваме промяната" (ПП) и 12 от „Възраждане", а 10 депутати от ГЕРБ-СДС и 11 депутати от ДБ се въздържаха, предаде БТА.

Законопроектът прехвърля определени текстове от Закона за въвеждането на еврото в Закона за защита на потребителите, като удължава тяхното действие с година спрямо първоначално предвидения краен срок. Текстовете забраняват увеличаването на цени на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано. Законопроектът посочва обективни икономически фактори, при наличието на които увеличението на цените може да се приеме за обосновано, включително нарастване на доставните и производствените разходи, повишаване на разходите за труд, поскъпване на енергията и други. Целта е гарантиране на прозрачност, доказуемост и защита срещу необосновани и спекулативни ценови увеличения.

Предвидено е и задължение търговците на дребно на хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти с оборот за преходната година над 5 112 919 евро, ежедневно да публикуват и предоставят ценова информация в машинно четим формат.

Промените трябва да влязат в сила от 9 август 2026 г. и ще се прилагат до 9 август 2027 г.

По време на дебата от опозицията критикуваха въвеждането на понятието „справедлива цена“. Вносителите обясниха, че това не е таван на цените, а има информативна стойност.

От името на вносителите Явор Гечев („Прогресивна България“) посочи, че във връзка с все още незавършилия преход на въвеждане на еврото предлагат да се удължат текстове от закона за еврото с още една година, като превенция срещу вдигане на цените веднага след приключване на действието на закона за еврото. Глобите не мотивират някои от търговците да ги спазват, предпочитат да ги заобикалят, затова предлагаме удвояване на паричните наказания, посочи той. Гечев отбеляза, че създават индекс „справедлива цена“, което не регулира цените, а носи информативен характер за потребителите. 

Цончо Ганев („Възраждане“) коментира, че това, което правят срещу инфлацията, е гасене на пожар. Според него настоящият законопроект няма да направи така, че цените да паднат.

Мартин Димитров („Демократична България“) коментира, че управляващите прекрачват границата с понятието „справедливи цени“. Нямат работа нито регулаторите, нито Министерството на икономиката да определят справедлива цена. По думите му това наистина може да увеличи цените, защото създава усещане за първа крачка към едно по-голямо регулиране. Димитров посочи, че за осем месеца Комисията за защита на потребителите (КЗП) не е успяла, след като информацията за цените на продуктите се подаде в 7:00 ч. сутринта, да бъде качена на сайта в същия ден. Този сайт е едно смислено нещо, но нека да заработи до юли. Юни-юли да има кошница от стоки, за които да се публикува цената в същия ден, призова той. 

Иван Янев („Прогресивна България“) посочи, че в малките населени места хората изнемогват, защото цените се повишиха много и на много места „цифричката остана, но валутата се смени“. Хората казват, че не искат да плащат данък „алчност“, посочи той. Янев каза, че първо трябва да направят всичко по силите си да овладеят цените и декларира, че няма да има никакво забавяне. Този портал на цените много държа да бъде достъпен, защото много от сайтовете на държавни институции не са достъпни за говорещи програми, както и някои от сайтовете на веригите, посочи  депутатът с увредено зрение. Янев отбеляза, че справедливата цена е тази, която ясно показва ценообразуването, а не спекулативното увеличение.

Айтен Сабри (ДПС) посочи, че законопроектът има положителна цел да ограничи спекулативното поведение, да даде прозрачност и възможност на потребителите да сравнят цените. Тя обаче отбеляза липсата на подготвена методика за установяване на икономическо необосновано увеличение. По думите ѝ не може по един и същи начин да се оценяват например аптеки и бензиностанции. Според нея положителна е идеята за публичен портал за цените на стоките, но тук трябва да се внимава с чувствителната търговска информация. Относно понятието "справедлива цена" Айтен Сабри посочи, че трябва да има ясни критерии за определянето ѝ, за да не стане като административна референтна цена. 

Константин Проданов ("Прогресивна България") заяви, че не въвеждат таван на цените, а повишават информираността. 

Венко Сабрутев ("Продължаваме промяната") коментира, че управляващите предлагат въвеждане на ценови тавани и вчера са си ги гласували на първо четене в Закона за защита на конкуренцията с термина "прекомерно високи цени". Той отбеляза, че сега се въвежда терминът "справедлива цена". Коя е справедливата цена за ремонт на баня? Ако вие наложите справедлива цена за големите градове, ще вдигнете тази за малките, посочи той. Сабрутев каза, че в малката потребителска кошница е включено облекло, лекарства, цена на тока. Коя е справедливата цена за инсулина, попита още той. Този популизъм може да доведе до допълнителна инфлация. Тази мотика вече е настъпвана, предупреди Сабрутев и даде пример с Унгария. 

Константин Проданов отговори, че става въпрос за 20 хранителни продукти и няма да търсят справедлива цена на инсулина. Той посочи, че има разлика в цените в определени региони и е взето предвид в методиката, която сега се разработва.  

Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС) посочи, че има решения на Съда на Европейския съюз, че държавата не може да определя правилни и справедливи цени и че административните референтни цени нарушават свободната конкуренция. Той постави въпроса дали вносителите са запознати с правото на ЕС и конкретните съдебни решения, както и дали КЗП има капацитет да обработи цялата информация за пазара.

В дневния ред на парламента влиза и първото четене на три законопроекта за промени в Закона за съдебната власт, внесени от "Прогресивна България", "Демократична България" и "Продължаваме промяната".

Основната цел на измененията е свързана със затягане на критериите за подбор на членове на органите на съдебната власт и ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет при изтекъл мандат.

Законопроектът на "Прогресивна България" предвижда кадрови решения да могат да се взимат само по изключение и при необходимост, свързана с нормалното функциониране на съдебната система.

Управляващите предлагат и мерки срещу концентрацията на влияние в съдебната власт. Според текстовете лица, заемали висши ръководни длъжности, няма да могат непосредствено след това да бъдат избирани за членове на Висшия съдебен съвет.

Останалите законопроекти също съдържат промени, свързани със състава и избора на органите на съдебната власт, като дебатите около реформата се очаква да бъдат сред най-напрегнатите теми в пленарната зала през следващите дни.

С така приетите текстове на първо четене във временната правна комисия изглежда ще бъдат ограничени правомощията на членовете на ВСС с изтекъл мандат, както и тези на главния прокурор. Промени също са заложени в посока избора парламентарната квота на Висшия съдебен съвет.

Депутатите ще разгледат днес на първо четене промените в Закона за защита на потребителите