28292 | 31 авг. 2016 | 17:05

България трябва да поддържа добри отношения със съседите си. Съветвам лидера на БСП да мисли прагматично и в национален интерес, призовава депутатката от ГЕРБ

-Г-жо Атанасова, ГЕРБ има ли кандидат за президент?

-Смятам, че в началото на новата сесия на парламента най-актуалният въпрос са приоритетите за парламентарната група на ГЕРБ. Предвид факта, че през ноември месец ще се проведат избори е естествено един от акцентите в работата ни като партия е нашият кандидат отново да спечели президентския пост. Има решение на Изпълнителната комисия от вчера кандидат-президентската ни двойка да бъде обявена на 2 октомври.

Разбира се,  че за нас приоритет е предстоящата предизборната кампания и спечелването на вота. Ние обаче сме наясно, че решаването както на ежедневните, така и на дългосрочните проблеми и предизвикателства пред държавата ни, тежи като отговорност на ГЕРБ като мандатоносител и най-голямата парламентарна партия. В партията сме реалисти и избягваме политиканстването и популизма. Започваме есенната сесия на парламента с приемането на важни за държавата закони.

-Кои са те?

-Основните предизвикателства пред нас са по отношение на приемането на Закон за борба с корупцията по високите етажи (антикорупционния закон, б.р.), който е дълго чакан и същевременно много необходим с оглед на отпадането на Механизма за сътрудничество и контрол. Както знаете, от няколко години България се бори за отпадането на мониторинга на Европейската комисия. След приемането на Закона очакваме докладите на Брюксел за напредъка ни в съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност да са в друг тон, в друга тенденция.

Разбира се, наши приоритети остават и процесуалните закони, касаещи функционирането на съдебната система. Знаете, че и с промяната на Конституцията и с приемането на първия и втори пакет от промените в Закона за съдебната власт направихме възможно стратегията за съдебна реформа да бъде осъществена. Сега остават промените в процесуалните закони. Надявам се и управляващото мнозинство да ги подкрепи в пленарна зала. Говорим за промяна на Наказателно-процесуалния кодекс и на Административно-процесуалния кодекс. Днес първа точка от дневния ред беше промяна в Търговския закон, която касае охранително производство по повод на несъстоятелност на фирмите и кражби на търговски дружества. Смятам, че ние като законодатели, трябва да дадем всички гаранции, че интересите на българския бизнес ще бъдат защитени.

- От окончателния вариант на Закона „Кунева“ ще отпаднат ли текстовете, касаещи анонимните сигнали?

-Текстовете са обсъждани наистина доста дълго време. Знаете, че законът беше на дневен ред и през миналата година. Тогава парламентарните групи постигнаха различни договорки. Нашата парламентарна група е на мнение, че от окончателния закон трябва да отпаднат анонимните сигнали. Ще настояваме да има максимална яснота и идентичност на подателите на сигнали. Причината е да няма разчистване на лични сметки чрез държавните институции, да няма политически метли и всякакви злоупотреби с власт и влияние. Смятаме, че този закон трябва да гарантира наистина, че висшите държавни длъжности се заемат от хора с морал и капацитет и декларирайки своите данни да могат да носят своята отговорност.

През есенната сесия на парламента ще разгледаме и антитерористичния закон. Предстои той да бъде обсъден от вътрешната комисия и Комисията по отбрана. Ние сме заложили и твърде много ангажименти във връзка с бюджета за следващата година, Закона за бюджета на НЗОК и на НОИ. Надяваме се, че и пенсионната реформа и промените в системата на здравеопазването сега вече ще дадат резултат. Очакваме да няма дефицит в системите или той да бъде минимален, както и едно по-добро функциониране и качество на медицинската помощ.

-Премиерът Бойко Борисов бе силно критикуван заради посещението си в Турция и желанието му да бъде посредник между Анкара и Европейския съюз за разрешаването на бежанската криза. Има ли промяна във външната ни политика по отношение на ЕС и Турция?

-Поради географското и геополитическо положение, България е натоварена с тази функция Държавата ни е между Европа и Азия. Смятам обаче, че е задължително българските институции, в това число и министър-председателят, да има изключително постоянен и добър контакт със своите колеги, особено на държавите, които са наши съседи. Това важи най-вече за въпроси, които касаят защитата на националната ни сигурност, на границите ни от мигрантския натиск и от терористични заплахи. Това не е приоритет само на една държава - мисля, че целият свят е обединен срещу тероризма. Няма нищо по-необичайно от това премиерите на две съседни държави, изправени пред едно и също предизвикателство, да водят подобни разговори.

Не желая да наричам ролята на държавата ни посредническа, а премиера – посредник. В предходно правителство имаше един, който беше наречен „пощальон“*. Тук няма такива роли, тук няма такива функции - ние сме суверенна държава и отстояваме националния си интерес. Съвсем нормално е премиерът да води разговори със свои колеги от съседни държави.

Като член на Европейския съюз, България не може да не е ангажирана и да търси стратегическата и финансова помощ на своите партньори от Европейския съюз и НАТО. Мисля, че тук няма драма, защото именно по тези въпроси трябва да се вземат национално-отговорни решения. Не бива плоскостта на популизма или с оглед не предстоящите президентски избори да се злоупотребява с темата и тя да стане част от предизборния пиар. Аз мисля, че новият председател на Корнелия Нинова бързо трябва да навлезе в темата и да се опита да бъде коректив на властта. По национално-значими решения обаче тя трябва да охлади малко страстите.

-Как си обяснявате хаотичното поведение на ръководството на БСП, което твърде често атакува управляващата коалиция с недостоверна информация и абсурдни тези?

-Струва ми се, че говоренето на социалистите е малко напосоки за това редно ли е българският премиер да се среща с министър-председателя и президента на съседна държава (Бинали Йърдъръм и Реджеп Ердоган, б.р.). Преди време г-жа Нинова си позволи да коментира и телефонния разговор на премиера Бойко Борисов с руския президент Владимир Путин. Тогава председателката на БСП сама се постави в много смешна и нелепа ситуация. Мисля, че Нинова трябва да премерва политическата си реторика с оглед дори на запазването на собственото си самочувствие и идентичност, като човек и лидер на столетницата.

*През септември 2013 г. тогавашният лидер на опозицията Бойко Борисов оприличи премиера Пламен Орешарски на „пощальон“, тъй като преди всяко решение на правителството се консултирал с бившите вече председатели на БСП и ДПС Сергей Станишев и Лютви Местан.