20857 | 8 юни 2015 | 12:35

Изборът на младия юрист за държавен глава вещае хладно отношение към Русия

Поляците имаха нужда от промяна. На тези крила полетя новият президент на страната - младият консерватор Анджей Дуда. Победата на кандидата на партията „Право и справедливост“ на 24 май е категоричен завой надясно за Варшава и вещае възможно връщане на политическия ментор на Дуда след изборите през есента - бившия премиер (2006-2007) и евроскептик Ярослав Качински.

Победата на Дуда с 51,5% над досегашния държавен глава Бронислав Коморовски (48,5%), подкрепен от управляващата „Гражданска платформа“, слиса социолозите.

Дуда бе избран с гласовете на провинциалното и по-нискообразованото население, на което обещаваше повече социални помощи, намаляване на данъците и на възраст­та за пенсиониране от 67 на 65 години.

„Вотът бележи драматична промяна. Страната поема към диктаторския режим на бившия премиер Ярослав Качински“, драматично отбеляза полският общественик и бивш лидер на профсъюза „Солидарност“ Адам Михник. 

На 6 август в Полша ще встъпи в длъжност шестият държавен глава след 1989 г. Дуда бе главоломно изстрелян от сянката към кормилото на държавата, а изборът му вещае нов етап в отношенията между най-развитата в Източна Европа и шестата по големина икономика в ЕС и Брюксел, коментира Ройтерс.

Новата звезда на полската политика е роден на 16 май 1972 г. в Краков. И двамата му родители са учени. Като дете редовно ходи на черква, член е на бойскаутите.

Президентът завършва право в Ягелонския университет в Краков - най-старото висше учебно заведение в Полша, а през 2001 г. започва да преподава там. Когато „Право и справедливост“ - партия, близка до католическата църква, печели изборите през 2005 г., младият юрист става съветник на парламентарната й група и оттогава започва стремителният му полет в кариерата.

Отдаденият католик споделя възгледите на „Право и справедливост“ срещу абортите и инвитро оплождането. Затова и първият закон, на който новият президент вероятно ще наложи вето, е предложението здравната каса да плаща изкуственото оплождане на бездетните двойки.

Дуда бе юридически съветник на президента Лех Качински, загинал при самолетната катастрофа в Смоленск през 2010 г. Спомня си как два дни преди фаталния полет държавният глава му казал, че подготвя смяна на поколенията и Дуда и връстниците му ще поемат в ръцете си съдбините на страната. „Когато си спомних тези думи след фаталния инцидент, ме полазиха тръпки“, споделя той пред варшавския в. „Жечпосполита“.

Бъдещият държавен глава напуска президентската администрация, след като Бронислав Коморовски печели изборите през 2010 г. Става общински съветник в Краков, после депутат, а след това и законодател в Европейския парламент.

Жени се рано за ученическата си любов Агата, с която имат 20-годишна дъщеря Кинга, студентка по право.

Власт с ограничени правомощия

Президентският мандат няма да бъде лесен за 43-годишния Дуда, който ще трябва да работи с политическите си противници от „Гражданска платформа“ начело с премиера Ева Копач. Допълнителна юзда са ограничените му правомощия.

Властта му обаче значително ще се увеличи, ако наесен „Право и справедливост“ спечели и парламентарните избори. Партията настоява за промяна на отношенията на Полша с ЕС, които в момента са основани върху тясно сътрудничество с Германия и Франция. Десните искат Варшава да се съсредоточи върху собствените си интереси, което според политолози означава по-тесен съюз с Украйна и Литва. Фактът, че бившият премиер Доналд Туск е начело на Европейския съвет, не помага особено за амбициите на „Право и справедливост“, тъй като той е от противниковата „Гражданска платформа“.

На първо четене изборът на Дуда бе изтълкуван във Великобритания като появата на съюзник на премиера Дейвид Камерън в борбата му за промяна на европейските договори, включително забрана на свободното движение и ограничаване правата на имигрантите след установяването им в чужда държава. А и „Право и справедливост“ е в една парламентарна група с торите в Страсбург - тази на Европейските консерватори и реформисти. На втори план обаче нещата са далеч по-сложни. Дуда никога не би подкрепил промени в учредителните договори, накърняващи правата на близо 1 млн. поляци, пребиваващи на Острова.

Врагът е Русия

Реториката на новия президент спрямо Москва се определя като по-войнствена и от тази на досегашния президент Коморовски, пише в. „Ню Йорк таймс“. Миналата година той предложи Варшава да прати войски, които да помагат на Киев в Донбас.
Поляците изиграха ключова роля в украинската криза и в събитията около Майдана като част от ЕС. Те бяха сред първите, започнали реверсивно подаване на газ към бившата съветска република, след като „Газпром“ врътна кранчето заради неплатени дългове.

И без Украйна отношенията между Москва и Варшава са исторически обременени. Заради анклава Калининград Полша има 209-километрова обща граница с Русия. Неслучайно Коморовски бе поставил в центъра на кампанията си насаждането на страх от инвазия на Кремъл.

Анджей Дуда обещаваше, ако стане президент, на срещата на НАТО във Варшава догодина да убеди партньорите си в нуждата от постоянни бази на полска територия, което е невъзможно съгласно договора между Русия и НАТО от 1997 г. - според него алиансът не може да разполага войски за повече от 3 месеца на изток от Германия. Американските войски най-добре ще гарантират нашата сигурност, убеден е новият държавен глава. И за да докажат колко са сериозни в любов­та си към алианса, полските депутати гласуваха на 1 юни 18-процентно увеличение на военния бюджет - от 8,52 млрд. долара на $10,04 млрд. Така изпълниха призива на Йенс Столтенберг поне 2% от БВП да отиват за отбрана.

Дуда е готов да се изправи срещу целия свят и по отношение на политиките за климата. „Полша не трябва да се съгласява с ограниченията, които искат да ни наложат големите държави в ЕС с ядрена енергетика. Имаме си индустрия, основана на въглищата, и трябва да браним ценностите си“, заявява той противно на призивите за рязко намаляване на енергията от изкопаеми горива.

България го дарява с гайда за победата

Родопското село Широка лъка събира пари, за да направи подарък на новия президент на Полша Анджей Дуда. И тъй като фамилията му на полски език означава гайда, известното село е решило да му изпрати традиционния за Родопите музикален инструмент. „Поръчал съм на преподавателя в Националното училище за фолклорни изкуства Калин Бочуков да изработи инструмента. До края на юни кабагайдата, която струва 320 лв., ще е готова. Събираме пари и подаръкът за изборната победа ще му бъде изпратен от името на цялото село“, обясни кметът на Широка лъка Васил Седянков.

Идеята хрумнала на местните заради полските групи, които често идват в архитектурния резерват. „Всяко лято веднъж в седмицата спира цял автобус с поляци. Въртим им чевермета, свирим им на гайди, минават през музея и оставят парите си тука. После обикалят пещерите в района“, допълни Седянков.

Родопската гайда ще бъде изпратена на новия президент на Полша чрез посолството или с поредната туристическа група поляци.

Икономиката като минно поле

Изборът на Дуда недвусмислено показва, че поляците не са доволни от икономическото положение в страната. Въпреки ръста на БВП от 3,2% (при среден за ЕС от 1,4%) за 2014 г. на фона на проблемите в останалите страни членки облагодетелствани от това са малцина.

Най-голямото минно поле за Дуда се очаква да бъде именно икономиката. Той вярва, че Варшава трябва да приеме еврото едва когато останалите държави с обща валута са разрешили дълговите си кризи. Още повече че не сме достигнали стандарта на германци и холандци, добавя президентът.

Подобно на унгарския премиер Виктор Орбан Дуда настоява за по-тежко облагане на банковите активи, което министър-председателят в Будапеща направи преди 3 години.

И Дуда, и Орбан в качеството си на депутат и премиер притискаха банките да поемат част от финансовата тежест на клиентите си, сключили договори за ипотеки в рязко поскъпналия швейцарски франк, което доведе до невъзможност за обслужване на заемите.

„Обещанията му са извън правомощията на един президент, а икономическите му предложения може да сринат дори германския бюджет“, коментира по този повод Радослав Марковски от Полската академия на науките.