2366 | 12 дек. 2025 | 12:06

Речта на момчето беше част от представянето на документалния филм "Ромчик", който разказва за украинските деца и е дело на студенти в университета Голдсмитс в Лондон

11-годишният украинец Роман Олексиев, който оцеля при руска бомбардировка срещу болница, държа реч в Европейския парламент в Страсбург. Олексиев разказа за изгарянията, които е получил и са застрашавали живота му и за това как майка му е убита при атаката, предаде The Sun.

Докато описваше ужасяващия ден, неговата преводачката се разплака. Тя не успя да продължи, когато момчето си спомни последния път, когато е видяло майка си. Роман, който тогава е бил на 7 години, разказа как с майка си били в болница във Виница, Украйна, когато три руски ракети поразяват сградата.

При атаката загиват 24 души, включително Халина, а поне 202 били ранени.

„Това е последният път, когато видях майка си. Това е и последният път, когато можах да се сбогувам с нея", сподели момчето.

Думите му сломиха преводачката и нейн колега трябваше да се включи, за да ги предаде вместо нея. След като тя успя да се овладее, момчето продължи своя опустошителен разказ.

„Видях я под отломките и видях косата ѝ. Успях да докосна косата ѝ и да се сбогувам с нея", сподели то.

Роман разказа как е успял да изпълзи до безопасно място, след което е прекарал повече от 100 дни в кома, преминавайки през 35 сложни операции за възстановяване на катастрофалните си рани.

Роман завърши своята реч с думите: „Искам да ви кажа, че когато сме заедно, сме силни и никога, никога не трябва да се предаваме. Трябва да продължим да помагаме на украинските деца.“

Речта на 11-годишния беше част от представянето на документалния филм "Ромчик", който разказва за украинските деца и е дело на студенти в университета Голдсмитс в Лондон. Филмът проследява възстановяването на Роман и мечтата му да стане състезател по бални танци, въпреки че лекарите казват, че може никога да не проходи отново.

Роман получава ужасяващи изгаряния по 45% от тялото – повечето „до кост“. Целият е в рани от шрапнели, а ръката му е счупена. Когато се събуджда от комата, разбира, че и четирите му крайника са гипсирани, включително и главата. Голяма част от косата му липсва. Лекари във Лвов го стабилизират, след което го прехвърлят в специализиран център в Дрезден, Германия, където прекарва мъчителна година, преминавайки през безброй операции.

Накрая Роман се връща в Лвов с баща си, Ярослав, и започва да прави опити да свикне с ежедневието след травмиращото изпитание.

Ярослав сподели: „Не знаехме дали ще може да ходи, да движи ръката или пръстите си. Но благодарение на работа на медиците, на работата на Роман, на неговите свръхчовешки усили всичко това отвори вратата за нас - да се върнем към танците, към свиренето на музикални инструменти.“

Ярослав казва, че страстта на сина му към танците е подобрила балансa и мускулната му сила, а акордеонът е помогнал за възвръщане на сръчността на обгорелите му ръце. Роман е спечелил международно състезание по акордеон в края на 2024 г. и днес продължава да се бори за каузата на украинските деца три години след варварската бомбардировка.